А вие осолявате ли децата си?

Този въпрос ме шамароса в една от Фейсбук групите за взаимопомощ по козметични и здравословни теми.

Майка питаше загрижено какво да прави с внезапно появилата се миризма на пот на подрастващия ѝ син.
Имаше различни идеи и съвети в коментарите. Аз също се включих с полезен съвет. (Ако темата ви интересува, споделям моя съвет в края на статията.)

Но коментарът, който ме разтърси физически, беше този: „А вие осолявали ли сте го? Напоследък забелязвам, че има мода хората да НЕ осоляват децата си, и те миришат различно.“

Това означава ли, че ВСЕ ОЩЕ има хора, които причиняват подобно насилие на децата си – и го наричат грижа?

Хора, това са децата ви.
Не са туршия, която се консервира със сол.

Нека оставим митовете настрана.

Няма нито едно научно, медицинско или клинично доказателство, че осоляването на бебета носи каквито и да било здравословни, козметични или духовни ползи – дори хипотетични.

За сметка на това вредите са толкова тежки и дълбоки, че могат да бъдат осакатяващи  – за детето и за порасналия човек, в когото то се превръща.

Пиша това с надеждата информацията да стигне:

– до настоящи родители, които обмислят подобни действия;
– и до възрастни хора с емоционални и поведенчески трудности с „неясен произход“, преживели осоляване като бебета.

Какво всъщност представлява „осоляването“:

1) Най-мекият вариант: Къпане на бебето в подсолена вода.

2) Натриване на тялото със сол.
– суха сол или смес от сол и мазнина (мас, олио);
– особено внимание към меките и чувствителни зони – слабини, гънки, мишници;
– след това бебето често се оставя „обработено“ със солта часове или цяла нощ, преди да бъде изкъпано.

3) Увиване или покриване със сол
– стегнато увиване в кърпи или платове, напоени със сол;
– поставяне в „солена постеля“ или корито със сол;
– понякога комбинирано с пепел, лютиви вещества или билки.

Какви „ползи“ очакват хората:

•  да се премахне „влагата“ и „мекотата“,
• солта да дезинфекцира кожата,
• тялото да стане „твърдо, сухо, здраво“,
• „закаляване“
• предотвратяванена лоша телесна миризма в бъдеще.

Нито една от тези предполагаеми ползи не е потвърдена от науката.

Фактът, че солта in vitro (в лабораторни условия) потиска растежа на някои бактерии, се отнася за консервиране на месо, не на живи тъкани.

Кожата на новороденото не е бариера, а мембрана. Тя е тънка, силно пропусклива, с незряла защитна функция.
Солта не „дезинфекцира“, а разрушава кожната бариера. Непосредствените щети варират от сърбеж, дехидратация и умерен дискомфорт, до агонизираща болка, опасни рани и изгаряния.

Всичко останало е фолклор, магично мислене, ретроспективна рационализация („така са правили, значи има причина“)

Какво преживява бебето в действителност:

• Изсушаване, парене, щипане,
• Изгаряне (до степен – реална заплаха за здравето и живота)
• Разраняване
• Пареща, всеобхватна болка по цялото тяло
• При силно пристягане – невъзможност да помръдне, или избяга
• Никой не откликва на виковете за помощ

Това не е „да сипеш сол в раната“. Това е потапяне в сол на едно голо, наранено тяло.
Множество микрорани по цялата повърхност на кожата.
Цялото тяло се превръща в една болезнена, пулсираща рана.

Какво се записва в психиката:
(Опитайте се да влезете за миг в кожата на това бебе.)

• Неописуема болка, понякога продължаваща с часове.
• Пълна безпомощност – няма как да избяга, няма как да се защити.
• Пренебрежение към виковете за помощ от хората, които би трябвало да го пазят.
• Предателство от най-близките
• Ограничено, или невъзможно движение, ако е пристегнато
• Учене, че близостта боли.
• Че тялото е източник на болка и срам.
• Че изразяването на нужда не води до помощ.

Колкото по-малко е едно същество, толкова по-директно подсъзнанието му попива информация.
И толкова по-дълбоки са последствията от преживяната травма.

Възможни дългосрочни последици
(наблюдавани в клиничната и терапевтичната практика)

• трудности с доверието;
• емоционална студенина или дистанция;
• проблеми с адаптацията в социална или работна среда;
• ригидност към телесни усещания и удоволствие;
• самосаботаж;
• нездравословни партньорски избори;
• интимни и сексуални затруднения;
• самонараняващи поведения и пристрастявания;
• тежки тревожни разстройства;
• хронични кожни и психосоматични заболявания;
• зависимости;
• тежко чувство за вина, малоценност и „греховност“.

В зависимост от прирдужаващите обстоятелства и отговора на нервната система, проблемите варират.

Но отзвукът не изчезва. Той просто намира нови форми на изява.

Затова – моля ви:
Ако сте родител: не правете това. Никога. По никакъв повод. С никакво оправдание.

Това не е грижа. Не е „бабин лек“. Това е насилие над безпомощно тяло и психика.

Децата не се „каляват“ чрез болка. Не се „изчистват“ чрез мъчение. Не стават по-здрави чрез предателство от хората, които би трябвало да ги пазят.

Прекъснете веригата. Не повтаряйте това, което никога не е било грижа.

Практична и безопасна алтернатива за справяне с нежеланите телесни миризми:
За да затворя кръга и да бъда полезна и практично – ето един прост, щадящ и ефективен начин за справяне с миризма на пот, без насилие над тялото:

В 100ml. флакон с розова вода добавете 5-6 капки чисто етерично масло от лимонова трева.
С тази смес леко навлажнете подмишниците, а върху влажна кожа нанесете кристален део-стик.

Тази комбинация неутрализира неприятната миризма без да блокира изпотяването и без агресия към кожата или нервната система.

И макар този съвет да е насочен към практични решения за родители, не можем да оставим настрана тези, които вече са преживели такива травматични практики, наречени „осоляване“.

Ако вие сте възрастен, преживял подобни практики- не омаловажавайте преживяното.
Знайте: Травмата не изчезва с времето. Не се забравя.
Тя се заключва в тялото. Последствията не са „характер“, „лош късмет“ или „съдба“. Те са логичен отзвук от ранна, дълбока, психотелесна травма.

И ако търсите помощ, не търсете само разговорна терапия. Търсете телесно ориентирана, дълбинна, преживелищна терапия. Методи, които работят с телесната памет и автономната нервна система, като ТЕС и Пренареждане на Матрицата, са сред ефективните подходи.

В който момент това знание да стигне до вас – не е късно. Можете да направите избор. Следващото ви действие да носи грижа, утеха, лечение и любов.

От вас зависи.

Марти Иванова
Психолог, Холистичен терапевт, Мастер-преподавател по ТЕС и Пренареждане на Матрицата