Как травми от детството и родовата история могат да причинят фобии, здравословни и партньорски проблеми – реален случай с ТЕС и Пренареждане на Матрицата
Възможно ли е причината за три различни проблема – фобия, здравословен проблем и неспособност да привлечеш и задържиш партньор, да е една и съща, стигаща дълбоко и назад през детството и пронизваща родовата история?
Съвсем пресен случай с моя клиентка обрисува точно това.
Започваме терапевтичен процес като сме очертали „карта“ на проблемите, по които да работим. Решаваме да започнем с фобията от пътуване в автомобил, която се очертава като най-ярка и проблематична на фона на цял букет страхове и други проблеми.
(Отварям една скоба тук, за да разберете повече за произхода и лечението на фобиите. Аз лично обожавам да работя с фобии. Много, много е интересно, а често е и супер благодатно, защото една дългогодишна фобия, ако има плитки корени, може да бъде изцелена само с една сесия. Е, корените не винаги са плитки, но е все така благодатно.)
Как се формират фобиите – тема така непозната за конвенционалната психология, че чак да те хване яд. Хората се борят със симптомите, а не търсят причините.
Никога, подчертавам никога в цялата ми 15+ годишна практика една фобия не се е оказвала свързана с травматична случка с конкретното животно, място, или предмет, от които човекът изпитва ирационален страх.
Логиката на фобиите е такава: Някога, далече във времето, често в ранното детство или пренаталния период, или в минал живот, или в родовата историята се е случило нещо травматично. Подсъзнанието запечатва ярко всеки аспект от случката, защото неговата роля е да „надушва“ заплахите и да ни предпазва от тях. След време, подсъзнанието, което непрестанно дебне за опасности, решава, че някой елемент от черезвичайна житейска ситуация прилича на oнова страшното нещо и проектира усещането за заплаха върху новото нещо.
Например: Силно засрамваща и унизителна сцена в детската градина, в която децата играят театър с диадеми с животински ушички. В същия ден детето е излязло нерегламентирано и за малко да го сгази кола, която набива спирачки пред него. Спирачките изпищяват пронизително, а седалките в колата са покрити с рошав оранжев губер.
Фобията, цитирам: „Настръхвам от малки оранжеви котенца, от пискливите им гласчета и разтаковани ушички“.
Една-единствена сесия беше достатъчна, за да деактивира този ирационален страх, който беше държал жената в плен десетки години.
Затварям скобата и се връщам към разказа за моята клиентка, която се бори с фобия, здравословен проблем и партньорски проблем.
Тук обаче корените на фобията не са така плитки, съответно не можем да се зарадваме на „едноминутно чудо“ и да приключим с фобията за една сесия.
В терапевтичната ни практика специфичните усещания на жената от возенето в кола – сковаващ ужас, свиване като в ъгъл, където „ти иде да си скубеш косата“, ни връща през различни моменти в детството, до най-ранна възраст от 3г., когато дребна случка, в която присъства кола, носи сковаващ ужас. Бащата непрестанно подчертава, че пътуването с кола е опасно и това е съпътстващ аспект, който пренасочва ВЕЧЕ СЪЩЕСТВУВАЩИЯ страх от загуба на живот към автомобилите.
Логиката е безпощадна – ако на 3г. ВЕЧЕ изпитваш ужас в безобидна ситуация, значи това ти е познато от преди това.
Жената казва – „сякаш това усещане не е мое“.
Логичният въпрос „Вместо кого изпитваш този ужас, свита и скована в ъгъла“, води към жена, 2-3 поколения назад в рода. Жената е спряла и замръзнала там, неспособна да преработи своя ужас и да продължи напред. Гняв, страх, гигантска мъка. Загубила е детенцето си при раждане. Хаос, паника, драматизъм, истински ад. Думите, с които клиентката описва това, което вижда, са същите думи, с които описва преживяването си в кола. Загубата е връхлетяла страшно бързо, внезапно, неизбежно. Жената тогава не е имала възможност нито да преработи случката, нито да говори за нея, нито да скърби и почете рожбата си. Всичко е останало замръзнало и недовършено, клокочещо в голяма мъка.
Такива случки не изчезват, защото са минали години и са се сменили поколения. Тази енергия остава в семейната система и следващите поколения поемат части от тази необработена болка и мъка.
На съзнателно ниво казваме „Искам да живея добре, спокойно, да имам партньор, да съм здрава“.
Подсъзнанието обаче казва „Моята далечна баба е в огромна мъка и болка. Всички след нея гледат натам, за да помогнат, да вземат частички от тази непоносима тежест в себе си, за да облекчат страданието на любимата баба, за да поемат част от вината на оцелелия, заради починалото дете.
Цитирам тук част от текст на @Семейни констелации с ТОТКА:
„Защо се въвличаме в неразрешени конфликти и трагични събития от далечното минало?
Защото те са като огромен скален къс, изплющян върху огледално-гладките води на едно равно езеро.
Набраздяват цялата повърхност с пръстеновидни вълни, които достигат чак до брега на езерото.
Същото е с тези големи събития.
Ефектът от тях се разпростира върху много поколения, след самото случване.
Скалният къс е забравил, че е паднал, но езерото продължава да предава ехото от удара му по водите си още дъъълго време.
В енергиен план всички наследници гледат към това събитие.
Защото на всяко дете родителите гледат назад, към случилото се.
И детето, за да не остава само, тръгва и то да види къде е мама или татко, да види къде гледат мама или татко и защо не гледат към него.
И така се въвлича и то.“
И така – моята клиентка:
Изпитва ужас в автомобилите, също като ужаса на далечната си прабаба, свита в ъгъла, неспособна да продължи.
Има специфичен здравословен проблем, който включва силна коремна болка. Също като огромната болка в корема, която е преживяла прабабата.
Неспособна е да влезе във връзка. Как би могла?! Няма енергия за подобно нещо, защото цялата ѝ енергия е насочена към това да спаси прабабата от нейната мъка и ужас.
Дори здравословният проблем помага да не се разсейва с кандидат-партньори – държи ги настрана.
Има работа за вършене, няма енергия за други неща!
Удивително много неща може да разбере човек в една дълбинна сесия с ТЕС, Пренареждане на Матрицата и Божествената Матрица.
Тези динамики се разкриват през нас, не само в картините, които рисуват участниците в една семейна констелация.
И двата метода са разкошни и ценни! Не казвам, че единият е по-добър или лош. Те се допълват и помагат от различна перспектива.
Разбирането и виждането на тази динамика в една терапевтична практика не е всичко, което правим. Ние имаме да успокоим, да терапевтираме тази гигантска травма, застинала назад в рода. Ето тук идва на помощ Божествената Матрица. В сесията успяхме да помогнем да прабабата да излезе от най-страшното, травматично замръзване. Да се срещне с душата на бебето. Да получи помощ свише. Да забави времето, в което да има време да скърби. Да бъде чута.
Много голяма тежест освободихме.
Дали това е всичко? Дали тази една сесия ще освободи фобията от коли, здравословния проблем и партньорския?
Надали.
Не и изцяло.
Защото това е кълбо от много преплетени нишки, които са се трупали много дълго време.
Имаме да разплетем още нишки.
Но това е пътят!
Всяка сесия разплита по нещо и оставя осезаеми следи, осезаема промяна. Може да отнеме още 2,3, 5, 10 сесии. Не знам колко. Но всяка от тях ще разплита по още нещо и нещо ще олеква.
В кой момент олекването ще бъде ТОЛКОВА силно, за да си каже жената – „Ох, свърши се“ – времето и енергията ще покажат.
Но вече е само въпрос на време. Нямаме чудене какво, как и защо. Пътят е ясен. Остава само да се извърви.
Разбирате ли сега защо ТОЛКОВА силно и страстно обичам тази работа. Тези методи. Защо толкова копнея знанието за тях да стигне до повече хора. За да се ползват. За да помагат. За да променят животи.
Ще съм благодарна да споделите този текст, за да стигне до повече хора които ще имат полза от него.
Дори и да има случаи, които са по-сложни и да изискват работа със специалист, представете си за колко МНОГО неща може да си помогне човек със собствени сили, когато има знанието и практиката.
Ето затова с огромна обич и страст преподавам тези методи.