Историята, която помогна на стотици мои читатели… и на мен самата. „Представи си, че Бог ти е поверил…“

Тази история има фантастичен собствен живот. Видях я, преведох я и я насрочих за публикуване във Фейсбук страницата ми за една от следващите сутрини от седмицата. И забравих за нея.

Докато една сутрин, телефонно позвъняване не разби сърцето ми на хиляди малки късчета, спря дъха ми и сякаш животът спря.

Мама си беше отишла.

Помня как стоях в ступор в болницата и чаках да получа вещите и документите ѝ. Отворих телефона си и плъзнах разсеян поглед по екрана. Оттам се появи собствената ми история – тази, която сама бях подготвила. Оказа се, че съм я насточила точно за този момент. 11:11. Бях хвърлила бумеранг с любов и грижа, който се бе върнал към мен точно когато имах най-голяма нужда от нея.

Прочетете я и ще разберете защо се оказа толкова животоспасяваща за мен в онзи момент. Сякаш сам Бог ме погали отвъд воала на световете… Или мама.

Вярвам, че начинът по който се появи в живота ми, а сетне – и в живота на мои читатели и клиенти, не е случаен. Вярвам, че нещо в нея, в начина по който се появява точно когато е необходима на някого, е истински вълшебно. Надявам се, че и ти ще я видиш точно в този момент, в който душата ти има нужда от нея. И ще се завърти вълшебството…

„Представи си, че Бог ти е поверил малко момиченце, за да го обичаш и защитаваш.

Тя затвори очи и се усмихна замечтано.
– Е, представи ли си?
Тя кимна.

-Кажи ми как би се погрижила за него. Как би показала Любовта и подкрепата си?

– Ако Бог ми е поверил малко момиченце, винаги бих ѝ казвала, че е красива. Бих я прегръщала за тънките ѝ рамене. Бих я погледнала право в очите и бих ѝ казала: „Прекрасна си. Толкова си красива! Нямаш представа колко си красива.“

След това внимателно бих я придърпала към гърдите си, за да я прегърна.

Ако Бог ми е поверил малко момиченце, щях да се радвам на всяка нейна стъпка, дори и на най-малкия напредък. Щях да изслушвам всичките ѝ истории, дори наоколо да е бъркотия.

Ако Бог ми е поверил малко момиченце, не бих ѝ се карала за пропуски и грешки, нито за провалите и паденията. Щях безмълвно да стоя до нея и нежно да държа ръката ѝ. Бих ѝ дала време, за да поплаче и да събере сили.

И тогава тихо бих казала: „Спокойно. Всичко е наред. Ти си добре. Аз съм близо до теб. Всичко ще бъде наред. Ще се справиш и този път.“

Не бих ѝ обърнала никога гръб.

Много бих я обичала. Много.

– А знаеш ли, че всъщност Бог ти е поверил малко момиченце, което аз в момента гледам право в очите?

Тя отвори очи и се разплака. Сълзите ѝ не спираха да се стичат.
– Но… досега аз никога не съм се отнасяла така със себе си.

Ангелът внимателно прегърна момичето и го обви.
– Бог ти е поверил малко момиченце, за да го обичаш и пазиш. Вдъхни на това малко момиченце вяра и сила.

Цени себе си.
Пази себе си.
Обичай себе си.
Можеш да започнеш още сега,
никога не е твърде късно… “

Източник: Мария Каменская
Изображение: „Вътрешното дете“ от Анастасия Дозорцева

Грижете се за себе си. И не забравяйте, че във всеки миг има невидима сила, която се грижи за вас. Дори и в най-тежките моменти.

С грижа и любов,
Марти Иванова