Колко си духовен?

Духовност ли? Покажи ми живота си.

Светът се промени. От неколцина странни бели птици в зората на духовното пробуждане, които „нормалният свят“ ни гледаше с присмех и невяра, сега всичко живо иска и се пъне да е духовно. Няма лошо.

От една широка перспектива, няма нещо в този свят, което да не е с духовна природа. И най-низшият духом е творение на Духа и независимо каква роля си е избрал и какви филми върти, той пак си е духовен по природа.

Но между това и това да си духовно буден, и духовно зрял, стоят няколко светлинни години разстояние.

Това да си чел знакови книги, да си бил на „яки семинари“, да си прекарал часове и дни в поза лотус, медитирайки, да споделяш текстове за карма, любов и инициации, да цитираш до полуда Кришнамурти, Ошо и всякакви мъдреци от Изтока, не те прави духовно буден. Особено пък ако от пиадестала на новоизлюпилото се духовно его, като младо петле се перчиш на други хора, че „не са ти на нивото“.

А в същото време ти липса смиреност. Липсва ти почтеност във взаимоотношенията. Опитваш да манипулираш. Демонстрираш „ниво“. Отнасяш се с презрение, превъзходство, неуважение. Не си духовно буден още.

 

На етап детска градина си, където те владее еуфорията на чудесата, които току-що са ти се разкрили.
Толкова са великолепни, че ти се иска да научиш целия свят на тях, чак не можеш да повярваш колко много „неуки“ има.
В този момент просто си излязъл от черупката на нищознаенето и си се докоснал до външния кръг на чудесата. Само че от тази си позиция може да си мислиш, че вече си открил чудесата на света, но все още не можеш да видиш колко много все още не знаеш. И колко дълъг път все още ти предстои да изминеш.

Истинският тест къде се намираш ще бъде – как се чувстваш, и как избираш да реагираш в ежедневни ситуации, с „обикновени“ хора. В най-близкия ти кръг. Как постъпваш с другите. Как говориш. Какво излъчваш. От позицията на каква енергия произхождат всичките ти мисли и действия.

И когато си въобразиш, че вече си станал много духовен, животът идва да те тества И не е ласкав в теста.

Където и да се намираш по спиралата на духовното израстване, все така си ученик по Пътя.

Истинският тест не е какво знаеш, а как живееш.

Както казва моят любим Космически хулиган Джеф Фостър:

„Не ми разказвай за курсовете си по Рейки, кажи ми дали вече си приел тялото си, спря ли да го обиждаш?

Приятелю, не ми разказвай за твоите холистични церемонии, кажи ми колко добре се разбираш с партньора си, уважаваш ли себе си?

Не ми разказвай за твоите регресии в минали животи, кажи ми колко живееш в настоящето си, харесваш ли живота си?

Не ми разказвай за твоите темаскали, кажи ми колко добре се разбираш с родителите си, цениш ли ги?

Не ми казвай колко книги вече си прочела, кажи ми колко знаеш за децата си, каза ли им вече, че ги обичаш?

Не ми казвай, че събираш боклук от улицата, кажи ми изхвърли ли боклука от главата си, спря ли да съдиш другите?

Не ми казвай, че катериш планини, кажи ми как се разбираш с братята си, прегърна ли се вече с тях?

Не ми разказвай за твоята йога, кажи ми как се разбираш с приятелите си, колко си лоялен?

Не ми разказвай за твоите родови церемонии, кажи ми вече прости ли на врага си и извини ли му/й се вече?

Не ми разказвай за духовните си сеанси, кажи ми как се разбираш със семейството си, говориш ли добре с тях?

Не ми казвай колко пъти медитираш на ден, кажи ми колко добре познаваш себе си, приемаш ли се?

Не ми казвай, че имаш връзка с астралния свят, кажи ми колко добре е връзката ти с този свят, харесва ли ти как водиш живота си?

Духовността не е нещо, което може да бъде помирисано, видяно, наето, купено, прочетено, изучавано или преподавано.

Духовността е нещо, което вече имаш, това е нещо, което чувстваш, което възприемаш, което живееш.

Кажи ми сега колко си духовен?“