Детските травми не изчезват от самосебе си
Детските травми не изчезват от самосебе си. Нито времето ги е изцелило. Те просто са сметени под килима. Не ги съзнаваш, не мислиш за тях, не си ги спомняш. Те обаче се проявяват в живота ти по много начини:
Избираш партньори, които те пренебрегват и не са налични Поставяш всички други пред себе си, пренебрегвайки своите нужди Не можеш да се довериш на хората, очакваш да те предадат Чудиш се как да угодиш на другите, във всякакви ситуации Свръх отговорен си, невероятен организатор, активен и справящ се с всичко. (На пръв поглед това е супер, нали? В дълбокото това поведение е стратегия за оцеляване) Самосаботираш се, не започваш, или не довършваш начинания. Не смееш да избереш хубавите неща, защото сякаш не ти се полагат, не са в „твоята категория“ Изпитваш нестихващ гняв, раздразнение, критикарство и недоволство…. и още безкрайно много сценарии.
Човек обича и преживява живота и любовта така, както е бил (не)обичан като дете.Ако си потиснал и загърбил травмите от детството си, надявайки се, че времето магически ги е изпарило, животът ще те върне към тях чрез отношенията ти с хората. През взаимоотношенията с другите, през партньорите, които избираш, през начина по който избираш да преживееш любовта – там струи твоята дълбока същност и нараняванията, и обуславянията, помрачили светлината ѝ. Тя намира проявление през емоциите ти, през нагласите, през начина, по който виждаш света, хората и себе си. През думите, мислите, начина по който избираш да (не) действаш.
Любовта е в основата на цялото ти същество. Любовта е в основата на живота. Всяко изкривяване в начина, по който преживяваш любовта, е симптом на детските нараняван;ия, които несъзнателно управляват живота ти.
Животът и неговите предизвикателства, и реакциите, които той вади от теб, са само огледало, което те насочва към дълбините ти. Подсказва ти какво си скрил от себе си и подклажда болката, за да те принуди да се вгледаш навътре и да изцелиш травматичностите, които тлеят отдолу. Само тогава, освободен от болезнените изкривявания, можеш да се завърнеш към онази сърцевина, която наричаме „Автентично Аз“. То е Любов. Всяка клетка, всяка искрица енергия от това, което СИ, е Любов. Изначалната любов, чиста, безбрежен океан от светла, безгранична сила.За да се върнеш към нейната чистота, е нужно да минеш през обуславянията на травмите. Да изчистиш лъжовните им, изкривяващи филтри, да изцелиш болката. Да научиш уроците си. И да се потопиш обратно в изначалния океан от Любов, който е истинската ти същност.
Моите са в сърцевината на енергийната психология – ТЕС и Пренареждане на Матрицата. И до тях, отвъд тях – Божествената Матрица. Телесно, преживелищно, прекрояващо неврофизиология, емоционалност, когниция, душевност.
