Бъди доброто, което застава днес на пътя на някого!
Красива история, която ще ви разтърси и ще ви вдъхнови! Представете си колко силно влияние имате върху хората, с които животът ви среща:
„Един ден, когато бях първокурсник в гимназията, видях един съученик, Кайл, който вървеше сам към дома си.
Носеше в себе си абсолютно всичките си учебници. Помня, че си помислих „Защо някой би носил вкъщи всичките си учебници в петък вечер? Този трябва да е пълно куку.“
На мен ми предстоеше уикенд пълен с приятни занимания – партита, футбол, излизания с приятелите ми – така че свих рамене и продължих да вървя.
Докато вървях надолу по тротоара, видях група деца, които тичаха към момчето. Те се нахвърлиха върху него, събориха книгите от ръцете му и го бутнаха така силно, че той падна по лице в калта. Очилата му отхвърчаха и се приземиха на няколко метра встрани в тревата. Погледнах и видях нещо изписано на лицето му, което ме спря. Дълбока, болезнена тъга. Той изглеждаше напълно сломен.
И така – отидох към него. Докато той пълзеше, опитвайки се да намери очилата си, видях сълза, стичаща се по бузата му. Подадох му очилата и му казах „Тези момчета са пълни кретени. Наистина имат нужда да си намерят свой живот“.
Той ме погледна с изненада и после се усмихна. Не с просто някаква усмивка, а с онези редки усмивки, изпълнени с истинска, дълбока благодарност. Помогнах му да вдигне книгите си и го попитах къде живее. Оказа се, че живее близо до мен, въпреки че никога не го бях срещал. Той каза, че е бил в частно училище.
Честно казано, никога преди това не бих излизал с дете от частно училище… Но с него говорихме по целия път към дома и се оказа, че е доста готино момче. Дори му предложих да дойде да играе футбол заедно с мен и моите приятели, и той прие.
Забавлявахме се заедно целия уикенд. И колкото повече опознавах Кайл, толкова повече започвах да го харесвам. Моите приятели също.
Дойде понеделник сутрин и той отново пое към училище, носейки всичките си книги. Аз се разсмях и му казах „Човече, ще вземат да те ограбят като разнасяш със себе си всичките си книги всеки ден“. Той само се разсмя и ми подаде половината.
През следващите четири години, Кайл и аз станахме най-добри приятели.
Когато дойде последната ни година в училище, и двамата започнахме да мислим за колеж. Той избра Джорджтаун, за да учи медицина. Аз щях да уча в Дюк с футболна стипендия. Обещахме си, че винаги ще останем близки.
Кайл завърши като отличник в класа ни. Винаги го бъзиках, че е зубър, но се гордея с него. Той работеше здраво и си го заслужи. Денят на дипломирането дойде и Кайл изглеждаше страхотно – уверен, като някой, който наистина е пораснал в себе си. Имаше повече срещи от мен и всички момичета го обожаваха. Честно казано, понякога му завиждах.
Можех да кажа, че е нервен заради речта си, затова го потупах бързо по гърба и казах: „Ще се справиш, човече.“ Той ми отправи същата благодарна усмивка и каза: „Благодаря.“ След това се приближи до микрофона и започна:
„Дипломирането е време да благодарим на хората, които са ни помогнали да преминем през трудните години – нашите родители, нашите учители, нашите братя и сестри. Но най-вече, нашите приятели. Искам да ви разкажа една история.“
И тогава… той започна да говори за деня, в който се запознахме.
Той разказа на всички как през този уикенд е планирал да се самоубие. Че е изчистил шкафчето си, за да не се налага майка му да го прави. Че е носил всичките си неща вкъщи с причина. После ме погледна директно.
„За щастие бях спасен. Приятелят ми ме спаси от това да направя немислимото.“
Можеше да се чуе как през публиката се разнесе ахване. Този силен, популярен, блестящ млад мъж споделяше най-болезнената си тайна. И ми отдаде заслуга на мен, че аз съм този, който е променил историята му.
Погледнах към родителите му. Те ми се усмихваха през сълзи – със същия благодарен поглед, който Кайл ми беше отправил преди години. Едва в този момент разбрах истинската тежест на онзи ден.
Никога не подценявайте силата на един-единствен акт на доброта. Един малък момент може да промени целия живот на някого – към по-добро или към по-лошо.
Никога не подценявайте силата на един-единствен акт на доброта. Един малък момент може да промени целия живот на някого – към по-добро или към по-лошо.
Бог ни поставя в живота на другите с причина. Затова – бъдете там. Обърнете внимание. Бъдете мили. Търсете Бог в другите.“
Всеки малък жест, всяка добра дума, всяко подаване на ръка имат значение. Може и никога да не разберете колко важни са били те за живота на някой човек. А може и да разберете след време. Бог поставя някого на пътя ти с причина. И те среща с хора и обстоятелства – отново с причина.
Всичко, което се случва, е за добро.
Бъдете и вие доброто, което днес застава на пътя на някого. Не знаете каква сила се крие във вашия малък жест.
Предайте доброто нататък 
