Позволи Си Да Пуснеш Оковите На Чуждото Мнение

Хората изобщо не се интересуват от вас. Никой не се интересува от това как изглеждате, дали успявате да се изразите правилно или не, такъв или онакъв човек сте. Просто всички са заети да се притесняват за това как те самите изглеждат в очите на другите. И докато вие се тревожите какво ли би казала клюкарката от съседния вход за вас, тя се притеснява дали някой няма да види петното на роклята ѝ и да си помисли, че е лоша домакиня. Примерно 🙂

И тъй като никой не се интересува от вас, докато вие сте заети да се притеснявате как ще ви оценят, искам да попитам – във всичко това има ли смисъл?

Има ли смисъл да пропускате възможности, радости, вълнения, малки или по-големи удоволствия и лични победи, заради това, което биха казали другите? Колко години отдадохте от живота си на страха „Какво ще кажат хората“? Е, и какво казаха хората? А вие какво спечелихте/загубихте от всички онези пъти, в които ви сепваше и възпираше да направите крачка напред този страх от страха… от…другите и чуждото мнение? Заслужаваше ли си?

И ето сега, независимо в кой етап от живота си се намирате, пред вас стоят още години. 60, 40, 20, 5 или дори да е само една. Дори да е само ден. Още време, в което можете да промените нещата. И не, не ми казвайте „Аз вече съм твърде стар за да се променя, аз съм си такъв“. Не си такъв. Облякъл си такъв защитен костюм и си възприел това поведение. Също както можеш да облечеш друга, по-свободна дреха и да пробваш друго поведение.

Защото каквото и да кажат хората, това касае само тях, не теб. Те могат да имат някакво мнение за теб, могат да те виждат по някакъв начин, но това е само образа, който те успяват да видят, пречупен през собствените им страхове, блокажи и предразсъдъци. Това е образ през криво огледало. И отново питам – той какво общо има с теб? И какво последствие ще има върху теб това, че някой си те вижда криво? Можеш ли да повлияеш върху всичките възможни изкривени образи в очите на хората и още по-важно – нужно ли е?

Огледайте се и вижте къде в живота си си слагате сами спирачки заради нещо, което евентуално хората биха казали или биха си помислили за вас.

– Няма да ходя вече на плаж, защото съм дебел/а – как ли ще ме гледат хората…
– Няма да слизам на пейките пред блока, защото там са онези клюкарки, как ли ще ме обсъждат…
– Няма да си облека тази дреха, защото не отговаря на възрастта ми – ще ми се смеят.
– Няма да ходя на това място, което обичам, защото там се събират само надути сноби.
– Няма да покажа, че харесвам тази жена, защото кой знае какво ще си помисли за мен.
– Няма да показвам инициативност в офиса, защото ще ме вземат за нахална.
– Няма ходя на уроци по английски език, защото ще ми се смеят, че нищо не знам.
– Няма да ходя на фитнес, защото ще ме гледат колко съм дебела.
– Няма да ходя на екскурзии, защото само аз ще съм сама и ще ме гледат като изкопаемо.
…….
Колко още „няма да…“ ще допуснете в живота си?

Колко още ще стоите в „безопасния“ скафандър, между „безопасните“ 4 стени на апартамента си, в балона, изолиращ ви от външния свят и ХОРАТА и чуждото мнение? Хората, които изобщо не се интересуват от вас.

А животът е прекрасен и независимо колко време сте се чувствали свити долу, можете да полетите във всеки един миг, тук и сега.