Училище без стрес – за деца и родители

Училището вече започна и независимо дали сте родител, роднина или семеен приятел на малко дете, което има нелеката задача да се справи с това предизвикателство, този материал може да ви е от полза. Значителна част от насоките тук са предназначени за малки деца, които тепърва свикват с новостта “училище”, но проверете дали те няма да са приложими и за вашите по-големи ученици. В края на статията ще намерите и видео, в което обсъждаме тази тема, и правим ТЕС практика за разтоварване на стреса. Ако предпочитате да четете, минете през текста, който обобщава съдържанието на видеото. Ако предпочитате да гледате и слушате, пуснете си видеото – в него темата е коментирана в повече детайли, а в края е практическата част – практика за освобождаване на стреса с ТЕС. Тя е приложима както за децата, така и за родителите.

И така, тръгване на училище: Имайте предвид, че това е голяма промяна за малкото човече. Има моменти в живота на човек, които са вододели – те бележат края на един житейски период, и началото на друг. Това са тръгване на градина, на училище, преминаване в гимназиален етап, в университет, напускане на родния дом, смяна на местоживеене, постигане на финансова самостоятелност, тръгване на работа, сватба, раздяла, развод и т.н. Нужно е да се отнесем към тях с извънредно внимание и грижа, защото те носят както възможност за положителна промяна и израстване, така и за травмиране с дълготрайни последици.

Предизвикателството на училището:

• Детето трябва да смени досегашния си стил на живот, който е бил изпълнен предимно с игри, безгрижие и липса на отговорности, преобладаващи приятни преживявания с родители и близки. В новия стил на живот игрите и забавленията са на по-заден план, а нарастват отговорности, задължения, задачи. Това често е посрещано от детето в някаква степен с негодувание, нежелание, опит да се върне към безгрижните дни. В детското съзнание понякога един рязък и недобре подготвен преход, може да се преживее като предателство, изоставяне, отнемане на блага, наказание от страна на родителите. Особено трудно може да бъде, ако тази промяна е съпроводена със смяна на местоживеенето (напр. от безгрижни месеци в гората и селото, към живот в града). Това неизменно ни води към
• Смяна на обстановката и средата. Детето трябва да се адаптира не само към съвсем различен ритъм на деня, но и към нова среда, често нови деца, нови учители. Тази промяна и неизвестност често носи на детето чувство за несигурност, тревожност как и дали ще се справи, неизвестност какви ще бъдат изискванията към него, дали и какви приятели ще намери, ще бъде ли прието, ще пасне ли и т.н.
• Емоционалното състояние на детето може да бъде маскирано от вълнение и възбуда в началото, но с установяване на рутината на учебната година, да започне да показва как наистина се чувства в училище. Как се чувства детето е задача с първостепенна важност. Не как и колко бързо успява да изпише буквите и да смята. А как се чувства. От това произтича всичко останало.

Какво е важно да направим, за да е подготвено детето и да се чувства добре:

• Да говорим с детето! Винаги, често, по много и дори когато ни омръзне – пак! Добра идея е да подготвим детето още преди да пристъпи в училище – да му разкажем какво може да очаква, как ще изглежда ежедневието му, класната стая, какви занимания ще ангажират вниманието му. Когато имаме яснота за бъдещето, тревогата от неизвестността изчезва.
• Да участваме активно в живота на детето! С тръгване на училище, нашата отговорност като родители не намалява. Напротив. Ние трябва да сме налични за детето, за да го окуражим, подкрепим, водим по пътя му на нови преживявания и впечатления. Ежедневните разговори и искрен интерес към това как се чувства детето ни, какво е преживяло, какво го е впечатлило, кое го е наранило или разтревожило, са ключови!
• Да създадем рутина и структура на деня. Границите и правилата, структурата, създават яснота, спокойствие, организираност. Това включва един установен час за ставане, за ранно лягане; редуване на периоди на учене, с такива за почивка, за игра, за забавление, спорт, време със семейството.
• Да включваме детето в повече семейни/домашни отговорности. Ангажирането на детето в семейни задачи, възпитава в него чувството за отговорност и способност да се справя и с други активности, освен с игри и безгрижие. Окуражаваме и поощряваме детето за новопридобите му умения – те са част от така желаното от децата порастване.
• Да обръщаме внимание на емоциите на детето, да го окуражаваме да говори за преживяванията си и с уважение да го изслушваме. Често сме склонни от позицията на възрастни да омаловажим някоя случка, или начина по който се чувства детето. Но нашата интерпретация идва от натрупаните десетки години житейски опит и изградена психическа стабилност. Интерпретацията на едно 6,7,8,9-годишно дете на “банална” случка, може да бъде изключително драматична.
• Каква е най-адекватната и добра реакция, когато детето е преживяло нещо, което го е натъжило, разгневило, разтревожило, разстроило? – При всички положения не и подигравка, осмиване, неглижиране на чувствата му и случката. Фрази като “стегни се, спри да ревеш, стига се лигави, дръж се като голям човек, не като бебе, големите деца не плачат, другите ще ти се смеят, какво толкова, нищо не е станало” не помагат, а само формират в детето несигурност, срам, усещане, че няма правилна преценка за себе си, а чувствата му се нередни и неправилни. Когато на детето му е трудно да се справи с тежките емоции и не получи подкрепата на възрастен, който да зачете и валидира емоциите и преживяването му, да му помогне да премине през трудния момент, тази застрашаваща, безизходна ситуация създава травма.
• Затова: Окуражете го да говори. Покажете, че искрено ви е грижа как се е почувствало. Окуражително и разбиращо кимане, подбутване с думи като “и какво още? и той какво? и после какво стана? и това как те накара да се почувстваш? разбирам, че е неприятно да се чувстваш така. до теб съм.” Истината е, че ние се чувстваме дискомфртно когато детето е разстроено и за наше удобство искаме то да спре да плаче. Но това не помага на детето. Помага да стоим до него, разбиращи, подкрепящи, състрадващи, докато то преживява емоциите си. *Чудесно е докато правим това, да потупваме с Техниките за емоционална свобода – пример за това вижте и приложете с практиката във видеото отдолу. Така детето ще получи сигнал, че всичко е наред с него, че е подкрепено и има на кого да се опре. Че в живота се случват и неприятни неща и е нормално понякога да се чувстваш зле; че може да мине безопасно дори през трудните си емоции, и да продължи напред. Потупването с ТЕС, докато детето изразява своите тревоги и мисли, ще му помогне много бързо да снижи интензитета на тежките, разтърсващи емоции, да види случката от друга перспектива, и дори да намерите заедно решение.
• Потърсете аспектите които внасят в училищния ден на детето неприятно чувство: Физическа преумора, усещане за конкуренция, за изисквания, които не успява да покрие, скука от повтарящи се задачи, неспособност да разбере нещо, плахост да попита, конфликт с определено дете или учител и т.н. Адресирайте с ТЕС потупванията всеки отделен аспект.
• Създайте на детето емоционално подкрепяща среда, стимули носещи положителни усещания, които детето да асоциира с научаването на нови неща. Ако ученето, писането, четенето, смятането, са съпроводени с крясъци, обиди, мъчително изтощение, много е вероятно в зряла възраст това дете да избягва ученето, четенето, изявите.

Грижа за родителите:

• Ние също сме хора със своите емоции, преживявания, тревоги, травми и граници в които можем да се справяме. Голямата промяна в света на детето, със сигурност носи голяма промяна и в нашия собствен живот.
• Затова: обърнете внимание, структурирайте и организирайте собствения си график. Да, това също означава час за лягане и ставане, организация на дейностите ни през деня, редуващи работа, отдих, учене, забавление, време за спорт, време сам за себе си.
• Човешко е да грешим, човешко е също да преживяваме трудни емоции. Време е да вдигнем тази стигма от неприятните емоции. Не е реалистично, нито нужно да се стремим само да преживяваме положителни емоции и положителни емоционални състояния, а да подтискаме и крием негативните. Говорете с детето, когато ви е тежко. Кажете му, че ви е трудно. Обяснете защо може да сте притеснени, напрегнати, нервни, раздразнени, уморени. Покажете му със собствения си пример, че на човек може да му е тежко, трудно, тъжно и това е ОК. Това е неизбежна част от живота и когато неприятните неща дойдат, минаваме през тях, срещаме се с тях честно и ги преодоляваме за да продължим нататък. Използвайте техниката с ТЕС потупванията за да освободите натрупаното напрежение и да дадете ярък пример на детето, че и тежките моменти се преодоляват – не с подтискане и скриване, а с приемане, говорене, ТЕС.

ВИДЕО С ТЕС ПРАКТИКА: Същинската практика за разтоварване на стреса започва от 36 минута на видеото. Направете я сега със себе си и я тествайте с детето, когато то има нужда от разтоварване на стреса след учебния ден, или седмица. Ще се радвам да споделите в коментари или имейли – как се почувствахте след като приложихте практиката.

Бъдете милостиви и грижовни към себе си, и към децата.

С любов,

Марти Иванова