Умението да поемеш лична отговорност – ключ за успех в терапията и личностното развитие
Терапевтичната работа винаги е дар. И за двете страни, участващи в процеса. Терапевтът също има какво да научи от всеки свой клиент, докато отдава към него.Поглеждам към работната си седмица и анализирам: Какво е онова едно ключово умение на клиентите, които успяват с гигантски крачки да вървят към прогрес?
Разбира се, терапевтичният процес е сложна и многопластова работа, в която участват изключително много фактори. Но има нещо твърде специфично насред всички останали важни условия за успех и за целта на изследването, ще се съсредоточим върху това едно условие, за да изпъкне то.
И точно затова оставяме настрана метода, личността на терапевта (макар те също да имат голямо значение). Но при равни условия – гениална методика, която е предпоставка за бърз и качествен прогрес, несравним с други масови терапевтични методи, и терапевт с когото има чудесно сработване на дълбоко ниво.. КАКВО ОТЛИЧАВА прогресът на един човек спрямо друг? Изключваме и индивидуалността на личната история, логичните съпротиви и изградени защитни механизми. Те са си неизбежни фактори, които влияят на процеса. Но отвъд и над всички тях, има едно нещо, един фактор неизменно присъстващ при всяка една индивидуална история.
КОЙ е този ключов фактор?
И ето го отговорът, който идва с лекота: Умението на човека да поеме отговорност за нещата, които му се случват. Това не е вина, нека ги оразличим. Отговорността е ясното съзнание, че има нещо в теб, което е допринесло, участвало е, отговорно е в някаква степен за неприятните събития, които си преживял. Нагласа, вярвания, отношение, мисли, думи, водещи до действия. Психологията описва това умение, или житейска нагласа с термина “локус на контрол”. Вътрешната локализация на контрол допуска идеята, че “има нещо в мен, което е активен участник и чрез това носи част от отговорността за събитията, които ми се случват”. За разлика от това, външната локализация на контрол кара индивидът да вярва, че причината за всичко, което му се случва е някъде извън него.
Разбира се, говорим за негативни събития. Винаги има някой друг “виновен”. Недостойният партньор, лошия шеф, грубиянинът на паркинга, фирмата, обществото, служителката в банката, властите. Източникът на всички проблеми е някъде извън нас. Ние нямаме нищо общо със събитията. някой друг е виновен. Причината е навсякъде другаде, но не и в нас.
Проблемът с тази житейска позиция е прост: Ако проблемът е извън мен, аз съм неспособен да променя нещата. Не идва от мен, няма общо с мен, не зависи от мен. Някой друг трябва да се промени, за да се почувствам аз добре.
Това е позицията на слабостта. На губещия.
От друга страна – осъзнаването, че има нещо в мен, което е допринесло за ситуацията, е позиция на силата. Empowerment е хубава чужда дума, която описва това състояние на силата. Може и да не мога да променя поведението на другите хора, нито онези фактори извън мен. Но мога да променя онази част, участваща в процеса, която си е само моя.
И това променя всичко. Защото вместо “Некадърната ми жена, ужасният ми мъж и нещата които прави, и т.н. са виновни да се чувствам зле и да се случат тези събития между нас”, аз мога да променя онази част в мен, която се чувства уязвена, неуважена, неспособна, отхвърлена, некачествена. Защото на първо време вярването, че си некачествен човек те е привлякло към партньор, който да ти създаде обстоятелствата в които да си докажеш за пореден път, че си некачествен човек. Човекът до теб е просто онзи, който натиска спусъка. Ти сам си влязъл в такива отношения. И от позицията на твоята травмирана част, която се чувства некачествена, си избрал партньор, и си предприел поведение, което (често без да съзнаваш) те вкарва в негативни ситуации потвърждаващи, че си “некачествен”. И в крайна сметка това е довело до криза.
Разбира се, че другият човек също има своите травми, липси, нужди и своята роля в тази “игра”. Но ти носиш отговорност само за своята част.
И ето тази способност да осъзнаеш тези прости истини, е ключова за да имаш прогрес в освобождаването на проблема с който си отишъл да търсиш терапевтична помощ.
Ако тази основа ти се изплъзва и запълваш времето си в кабинета с истории и критики касаещи другия човек… няма какво да се промени. За да промениш нещо в себе си, преживяванията си и житейската си история (заради което търсиш терапевтична помощ), трябва да поставиш себе си в центъра. И този център носи както отговорност, така и сила. Категоричният отказ и съпротива да видиш своето участие в събитията случващи се в живота ти, водят до нищо. До болка, затъване, самозалъгване и още деструктивни и “случайни” негативни случки. Не терапевт, не магьосник, ами и чудо няма да може да ти помогне.
Единственото чудо е ОСЪЗНАВАНЕТО, че ти си равноправен с външните хора и обстоятелства, участник в нещата, които ти се случват. И имаш както отговорност, така и сила да промениш своята част, допринесла за събитията.
И оттук насетне започва “чудото”, по пътя към което терапевтът ще те подкрепя и води.
Тръгнеш ли по този път, животът наистина се превръща в чудо.
А може да е мъчение, наситено със случайни и необясними негативи, за които винаги някой друг е виновен, а ти си случайна жертва 
Ето го ключето: постави СЕБЕ СИ в центъра. С цялата отговорност и сила, които идват с това.
