Блог

Към всички медици, учители, възпитатели и родители: ето колко са важни действията ви

Много ми се иска хората поели отговорността да имат роля в живота на деца във всеки етап от развитието им като човешки същества на този свят, да разберат един фундаментален факт.
ВСЯКО едно съприкосновение с едно дете, базирано на подигравка, отхвърляне, унижение, засрамване, физическо нараняване, ограничаване, вербално нараняване с епитети, коментари, язвителни шегички пред другите, е почти 100% гаранция за емоционална травма, която ще остави печат върху психиката на този човек. И отзвукът, и последиците от това ще продължават да влияят върху живота му, дори до старческа възраст. Освен ако не предприеме адекватна терапия.

➡ Разбира се никой не подозира, че причината да се самосаботира преди изпит за висока професионална квалификация може да са подигравките от учителя по математика в гимназията, унизил го пред целия клас.
Човекът просто иска да “излекува” тревожността си свързана с учене и представяне пред публика.

➡ Никой не подозира, че нерешителността да се заеме с голям и мечтан проект може да се корени в язвителните коментари от лелката в детската градина “Петърчо нищо не знае”.
Човекът просто иска да пребори нерешителността си.

➡ Никой не подозира, че странното усещане, че е неспособен да помръдне в адекватни действия в развитие на мечтания бизнес, е от времето, когато е бил бебе, омотан и стегнат в бинтове от медицинската сестра, за да го държат “мирен”.
Човекът просто иска да преодолее невидимите окови, които го спират.

➡ Никой не подозира, че избухливият му нрав, който се активира когато чувства върху себе си изискване, което усеща като натиск, може да има общо с мъчителното му раждане, когато две акушерки са скачали върху корема на майка му, за да избутат насила бебето към изхода.
Човекът просто иска да овладее гнева си.

➡ Никой не подозира, че зад тревожното разстройство и дълбокото усещане, че е нищожество, което преживява от отношенията с шефа си, партньора си и някои приятели, стоят такива ситуации: “Дядо ми, който ми удари шамар и ме изложи през цялата тайфа”, “Майка ми, която многократно ми казваше колко съм тъп, че не разбирам задачите”, “Баща ми, който ни напусна като бях бебе и не ме призна за свое дете”.
Човекът просто иска да излекува тревожността и депресията си, с която са си приятели от 15 години. А антидепресантите “странно” защо – не помагат. Каква изненада…

И още стотици истории мога да разкажа. Те са реални, от практиката ми, всеки ден.

❗ Иска ми се всяко медицинско лице, което дърпа, тръска, удря, връзва, стяга и т.н. новородено, или поотраснало бебе да знае: ТОВА СЕ ПОМНИ! Няма никакво значение, че не се запаметява с логическия ум. Подсъзнанието попива всичко. Това има последствия, не изчезва в небитието!

❗ Иска ми се всяка възпитателка, лелка, учителка в ясла, градина да знае: Щипане, блъскане, удряне, и още повече: унизителни заплахи тип “ще те пратя при бебетата да ти се смеят”, назидателно изправяне пред всички, порицаване през другарчетата и използването на епитети, квалификации, емоционално изнудване “ако не правиш каквото искам, не ме обичаш/ще се разболея”… и т.н. НЕ СА БЕЗОБИДНИ! Всичко това се вдълбава дълбоко в подсъзнанието и се превръща в система от инструкции, заплахи, забрани, ограничения – правила за живот.

❗ Иска ми се всеки учител да знае: всички подигравки, коментари за умствените и телесните особености и качества на децата, епитети и квалификаци, осмиващи детето ситуации, особено пред другите, са бомба с часовников механизъм. Не изчезват. Нищо, че може и да не ги помним. Подсъзнанието помни всичко. И събира, и подрежда във фини нишки тези събития, и създадените в тях вярвания, и стратегии за живот.

Знам, че ще скочат опарени някои хора:

“Хайде бе, то пък всяка неприятна маловажна ситуация ли е травма?” – Не. От сегашната ви гледна точка може да изглежда маловажно. Но от позицията на малко дете, което е безсилно, безпомощно, няма адекватна рационална преценка, унизителните подхвърляния се превръщат в неоспорима истина. Истина говореща за тяхната неспособност, недостатъчност, нищожност. Не всяка негативна ситуация се превръща в трвама. Но всяка ситуация в която се чувстваме застрашени, безсилни да се справим, без подкрепа – да.

“Хайде бе, горките деца. А ние какво – да ги оставим да ни се качат на главите ли?” – Не. Децата се чувстват сигурни когато има правила. Когато им е интересно, когато са подкрепени и обичани. Наистина ли тези неща могат да се прокарат само през заплахите,ограниченията, манипулациите и внушаването на виновност?

“Хайде бе, тези днешните какви са лигльовци. Нас като ни възпитаваха без милувки и със шамари, да не би да ни стана нещо? Станахме си хора”. – Станахте. Свити, тревожни, обидчиви (демек “чувствителни”), мнителни, язвителни, недооценени, подтискащи емоциите си, свръх критични към себе си, боледуващи от всички преглътнати неизказани думи.

Знам, че възрастните действат от позицията на това, което те самите са преживели. От позицията на предишното поколение травмирани деца, които така добре познават страха и обезценяването. И им е много трудно да подходят по различен начин, камо ли да осъзнаят колко вреда нанася поведението им.
Но веднъж осъзнали, научили, то вече не може да има оправдание за да продължаваме да пренасяме собствените си травми напред в поколенията. Можем да започнем да правим промени, започвайки със себе си, а сетне – с отношението си към децата с които животът ни среща.

Не само мечтая, ами работя по себе си, работя с родители, пораснали деца, учители. Работя за това да има повече осъзнатост и разбиране за тези процеси. Нищо не пада от небето. Ние носим в себе си следите на детските ни преживявания, и сеем с думите и действията си семената, които ще покълнат в децата и внуците ни. Можем да продължим да сеем отрова. Или пък да посеем нещо ново – любов, кураж, увереност, сила.

Марти Иванова

Марти Иванова
Аз съм Марти Иванова и съм психолог, терапевт и Мастер преподавател по ТЕС и Пренареждане на Матрицата. Основател съм на сайта www.Svoizbor.com - мястото, където откриваме и поддържаме онова природно естествено състояние на тялото и духа на здраве, радост и хармония. Имам повече от 10 години професионален опит с работа с терапевтични науки, сред които ТЕС (Техники за емоционална свобода), Пренареждане на Матрицата, НЛП терапия, хипнотерапия, медитация, енергийни практики. Работя със стотици Българи, както и с много известни български и чуждестранни автори, ТВ водещи, актьори, модели и журналисти, които избират да ми се доверят и да работят с мен всяка година. Мисията ми е винаги да ти напомням, че силата на изцелението е в твоите ръце; че винаги можеш да активираш любовта и да изградиш живота си наново и никой не може да ти отнеме силата да бъдеш емоционално и душевно свободен. Ако и ти искаш да видиш как можеш да направиш това, вземи моята БЕЗПЛАТНА книжка "Първите 7 стъпки към емоционална свобода, мир и спокойствие". Можеш да изтеглиш безплатната книжка от ТУК.

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *