Смъртта не е краят на нашата жизнена енергия

Смъртта не е краят на нашата жизнена енергия …

Повечето хора преживяват някаква форма на скръб в живота си, поради загуба. Полезно е да помним, че скърбенето е процес, а не постоянно състояние. Скърбенето е енергийно и емоционално оттегляне което се случва, когато вибрацията и резонанса на човек, който вече не е тук, са оттеглени от 3-измерната реалност на друг човек. Когато човекът си тръгне, близките му преживяват мащабни енергийни промени, в резултат на раздялата.

Този процес е универсален, въпреки че в някои култури има различни подходи към скръбта. В някои общества, след като човек почине, другите разказват истории, има музика и танци. Нощта на празненството е предназначена да прогони скръбта и това работи, поне за тази нощ. Въпреки това, в по-голямата си част, хората са склонни да държат на чувствата си, много пъти в опит да задържат човека.

Веднъж щом започне процесът на умиране, енергията на човека започва да се трансформира. Тъй като енергията на жизнената сила се прехвърля към следващата си дестинация, те стават по-малко живи в третото измерение. Някои хора напускат внезапно, а за други е нужно повече време, но всичко това е по план. Има определени моменти, когато е навременно човек да се роди, и същото важи и за смъртта.

Подсъзнанието на човека и неговият Висш Аз ще създадат каквито обстоятелства са необходими, за да се постигне това напускане. Начинът по който си тръгват, може да се оприличи с това как някои хора влизат в океана, за да плуват: някои тичат и скачат, други навлизат бавно, като постепенно свикват с водата.

Предполага се, че когато човек умре, причината е физическото състояние, но всъщност е обратното. Енергията на жизнената сила на човека първа напуска тялото, а след това тялото, което не може да продължи без жизнената сила, издъхва. Продължителното заболяване е резултат от реакцията на тялото към същността на човека, като бавно напуска физическата форма. Внезапна смърт се случва, когато енергията на жизнената сила напусне много бързо.

Когато човек е болен и не му е време да си тръгва, енергията на жизнената сила се връща, и човекът се възстановява. Ако му е време да напусне тази инкарнация, няма физическо възстановяване. Умирането е подобно на раждането. Някои раждания са лесни, а други много трудни.

Докато преминавате през процеса на скърбене, помнете, че Вселената е съвършено навреме. Това включва момента, в който човек се ражда и когато той умира. Никой не си тръгва преди времето си. Следователно на смъртта не трябва да се гледа като на нещо неестествено или ненавременно. Да, разбира се, човекът ще ни липсва, но напускането му не е Космическа грешка. Споразуменията се правят преди човек да се въплъти и умирането е част от това споразумение. Това да превърнем част от живота на някого в трагедия, не помага.

Това, което наистина има значение, е, че същността на никой човек не умира. А всъщност, преражданията са завършени и душата, Висшият Аз, духът или както искате да го наречете, продължават напред. Това не е просто упражнение в семантиката, нищо наистина не умира, защото всичко е изградено от енергия, която не може да бъде унищожена; само трансформирана и преобразувана в нещо друго. Любимите хора остават не само в спомените, но и в реалността – само че не реалността от трето измерение. Затова е време да погледнем по друг начин на процесите на живота. Някой ден смъртта може дори да бъде много необичайно явление.

В съвременните култури много хора са физически отстранени от широки семейни кръгове и общности, в които ражданията и смъртта се преживяват от първа ръка. Поради това те не са свикнали със смъртта като част от цикъла на живота. Смъртта не е трагедия, а повод да празнуваме живота на човек и да почитаме процеса на прехода. Починалите ще ни липсват, понякога ужасно, но от друга страна, те ще бъдат запомнени.

В други измерения, починалите все така са заедно с тези, които са ги обичали. Любовта към тези, които са си отишли, е истинска и тази Любов трае вечно. Ако смъртта на човек наистина е успешното приключване на договор, за който те са се съгласили преди да се родят, тогава тя може да се разглежда като перфектно завършен проект. От тази гледна точка животът на всеки, без значение колко дълъг или кратък, е бил такъв, какъвто е трябвало да бъде.

Източник:  Gaia, автор: Wendy Ann Zellea, превод: Марти Иванова, Свой Избор