Ето как мога да постигна успех докрай! Вторични ползи и решения.

Помня когато ме свали някакъв грипен вирус. Бях отпаднала, носът не спираше да тече и просто не исках никой с нищо да ме занимава. Поне за кратко да престана да съм в ролята на силната жена, даваща отговори и решения на всички въпроси, помагаща и вдигаща всички останали на крака. Дори си спомням онзи миг, в която тази мисъл проблясна мимоходом в съзнанието ми “Ето, сега най-сетне ще мога да си полежа, да си почина и ще имам наистина сериозно оправдание за това. Дори ще отменя с чиста съвест всички часове и няма да съм дежурна по децата, просто няма как да го правя сега”. Ето ти проблемна, неприятна ситуация и поне няколко вторични ползи в нея.

И още – помня колко прекрасно и топло беше това чувство – да бъдеш обгрижван, да си обект на внимание и топла обичлива грижа. Помня топлината на специално поднесените за мен от мъжа ми чайчета, горещата супа, ароматната гозба и мъфините които голямата ми дъщеря направи за мен. И малката дори се съобрази, и спря с непрестанните си желания. Господи, какъв покой и блаженство!

Толкова беше хубаво, че бях изкушена да остана в тази роля още малко, удължавайки играта. Само и само да вкуся още малко от този покой. Разбира се – не го направих, а когато бях готова, станах и продължих напред с още една торба наблюдения, размишления и изводи.

Мнозина други обаче не го правят. Къде съзнателно, къде не толкова. И не само, че не го правят, но и задълбават толкова сериозно и надълбоко в играта, държейки здраво своята вторична полза от привидно неприятната ситуация, че това може да прерастне в наистина заплашителни размери. Какво имам предвид ли?

Много често, хората възприемат поведения, които са саморазрушителни.

Въвличат се в ситуации (повечето повтарящи се), които очеизвадно вредят. Ситуации в които изпитват физическа болка, или емоционална, или нервно напрежение. Събират се с партньори, които удивително напомнят фигурата на майката или бащата и по още по-удивителен начин продължават на нов глас онзи някогашен тормоз. Продължават да стоят с години във връзки в които се чувстват пренебрегнати, унизени, незначителни, ненужни и малки. Някои от тях стигат до крайни ситуации в които физическото и психическото състояние е толкова увредено, че изисква сериозна медицинска намеса. А понякога успехът ком който сме се устремили с цялото ни съзнателно намерение, сякаш се изплъзва, докато шмекеруваме със себе си.
Защо ли?
Заради точно онези вторични ползи, които често съзнаваме донякъде, но услужливо пренебрегваме и потъпкваме дълбоко в нас. И също толкова често, изобщо не подозираме за съществуването на тези наши подсъзнателни вярвания, които играят ролята на вторични ползи. И без да съзнаваме, ние се самосаботираме, водени от тези несъзнавани програми в подсъзнанието.Ето какви могат да бъдат те (примерите са от реални случаи):

• Не мога да отслабна. Опитвам, но просто не става. Защото (подсъзнателно вярване) “Ако отслабна, ще стана прекалено секси. И мъжът ми може да започне да ме ревнува. И това ще разруши брака”
• Не успявам да отслабна. Защото (подсъзнателно вярване) “Няма да имам оправдание да съм инертна и да не предприемам нови стъпки в живота си. А аз не знам накъде да тръгна и кое да избера. А и ще трябва да подменя целия си гардероб!”
• Не мога да излекувам мигрената си. Защото (подсъзнателно вярване) “Чак когато ме заболи главата, знам, че съм направила най-доброто и съм свършила значима работа. Иначе ще се чувствам виновна”
• Не мога да спра да се опитвам да измислям оправдания. Защото (подсъзнателно вярване) “Ако се променя, това ще означава, че всичките усилия да създам хитра и умна схема за справяне с предизвикателствата през целия ми живот, ще се обезмисли. Сякаш съм пропилял тези години”
• Не мога да излекувам травмата в кръста. Защото (подсъзнателно вярване) “Няма вече да съм на легло и да имам оправдание, че не работя. И ще трябва да се изправя очи в очи срещу родителите ми и да призная, че не искам да съм в семейния бизнес. Ще ме обвинят в неблагодарност и всичко ще се срине”
• Не успявам да прекратя тази връзка, колкото и зле да се чувствам в нея. Защото (подсъзнателно вярване) “Ако няма кого да спасявам, както всеки път спасявам него, бих се чувствала ненужна. Когато го измъквам от кашите, съм значима”
• Искам да постигна този мечтан връх в кариерата ми, но сякаш нещо ме спира и не давам максимума от себе си. Защото (подсъзнателно вярване) “Ако постигна този връх, ще бъда изложен на целия този медиен интерес и светлини на прожекторите. В посредствената зона е безопасно”
• Страдам от постоянно тревожно разстройство. Толкова е сериозно положението, че тялото не ме слуша и ме хоспитализират, и съм неспособна да извършвам ежедневни дейности. Защото (подсъзнателно вярване) “Когато съм така безпомощна, мога да се скрия в стаята си, да ме оставят на мира и да избягам от всички затормозяващи отговорности”

Всички примери са съвсем реални, от реални терапевтични сесии. Последният особено ярък и впечатляващ. Състоянието е наистина сериозно, с огромно ниво на тревожност, предизвиквана от най-банални ежедневни дейности. Дълги години, още от детство, към този прекрасен човек са били отправяни огромни изисквания и отговорности, с очаквания да се справи. И плащайки висока цена, този човек се справя. Докато стигне онзи момент на прегряване, в който нещо “дава на късо” и се срива. Ужасът от носене на отговорност дори за най-елементарни битови дейности, е толкова голям, че убеждението обслужващо вторичната полза, е изплувала почти на съзнателно ниво. До степен “предпочитам дори да ме упоят и вкарат в психиатрия, само и само за да ме оставят на мира и да имам мечтания покой без изисквания”

Разбира се, последният пример е твърде силен и плашещ, и далеч не всеки стига до такъв етап. И все пак силата на вторичните ползи може да блокира сериозно прогреса на всяка работа целяща подобрение на физическо или психично състояние, или на желана иначе промяна в негативно поведение.

И нека сме наясно с това – убежденията зад евентуалните вторични ползи в огромна степен са неосъзнати. Далеч не сме такива съзнателни мазохисти, нито сме лишени от разум и интелект. Тези вярвания са продукт на подсъзнателния ни ум и не подлежат на рационално премисляне и съзнателно взимане на решения. Освен в онези случаи когато ролята на жертва е толкова удобна и спасителна, че подсъзнателните вярвания се слеят с осъзнатото действие.

И така – какво да предприемем, когато нещата се “закучат”, прогресът така и не се случва и подозираме, че там някъде може да ни спъват подсъзнателни вторични ползи? Има полезни въпроси, които могат да ни отведат до търсените отговори. Те сами по себе си могат да ни насочат и също така, опитвайки се да ги рационализираме и да намерим отговор, ровейки в съзнателния ум, можем отново да ударим на камък.

Ето защо, с огромен успех ползваме методите на енергийната психология – ТЕС, Пренареждане на Матрицата и други сходни дълбоки техники, за да стимулираме и настроим подсъзнанието на темата по която работим. Разбира се, без външната помощ на квалифициран терапевт е възможно да не успеете да стигнете до най-скритите дълбочини. И все пак – използвайки дори най-простото от ТЕС – потупванията по акупунктурните точки, активиращи и настройващи меридианната енергийна система на човек, можем да се настроим на проблема по който работим. И така – да получим по-лесно онези спонтанни и скрити от собствения ни ум отговори.
И ето какви въпроси бихме могли да си задаваме, потупвайки по акупунктурните точки:

• Какво е най-лошото което може да ми се случи, ако се разделя с този проблем / постигна желаната цел?
• Какво бих загубил, ако се разреши този проблем/ постигна желаната цел ?
• Заслужавам ли да се разреши този проблем/ постигна желаната цел ?
• Безопасно ли е за мен/другите да се премахне този проблем/ постигна желаната цел ?
• Каква цена бих платил за да се разреши този проблем/ постигна желаната цел ? Готов ли съм да я платя?
• От какво ще трябва да се откажа/да се примиря/загубя ако се разреши този проблем/ постигна желаната цел ?
• Как би изглеждал животът ми когато се реши този проблем/ постигна желаната цел ?

Обърнете внимание – НЕ търсим логичен и разумно аргументиран отговор, не изследваме с ума си какви са логичните отговори, а си позволяваме да ПОЧУВСТВАМЕ каква реакция се надига спонтанно в нас при тези въпроси.
Много е възможно да се изненадате.
Запишете появилите се спонтанно проблясъци, отговори, досещания, асоциации или спомени. Често дори осъзнаването на тези подводни камъни във вид на подсъзнателни вторични ползи, може да бъде трансформиращо. И ако усещате, че има нужда от още търсене, дълбочинна работа и професионална помощ по пътя към промяната и освобождаването от спънките към прогреса – винаги можете да пристъпите към терапевтични сесии с квалифициран специалист.
И също така – новите дати за така чаканите и желани обучения в ТЕС и Пренареждане на Матрицата, са известни. Възползвайте се!

Каквото и да решите – Действайте още сега. Животът ви е във вашите ръце и заслужавате да го изживеете по най-добрия начин!

С любов,

Марти

Благодарим ви, че споделяте тази публикация чрез бутончетата отдолу. Нека стигне до повече хора, на които ще донесе полза!