Мога ли да бъда откровен с теб?

Нали знаете онова чувство, когато някой сякаш от нищото се появи и започне да сипе обидни, жлъчни, яростни думи срещу теб? А ти, дълбоко в себе си – знаеш, че вършиш, мислиш и даваш добро. А отсреща, абсолютно нелогично и смущаващо, идва жлъч и критика.

Обичайната реакция на човек в такива случаи е да се смути, да се вгледа в себе си, да потърси кривините си. Да му стане мъчно, тъжно, обидно, да го заболи. Откровено ви казвам – през годините в които съм в общественото пространство, заявявайки така силно и открито себе си, минах през десетки пъти в които на доброто което давах, получавах грубости, обиди и хули. Хиляди пъти получавах и благодарности, любов и споделени сърдечни истории за променени животи. Обаче имаше и от другото… И болеше 🙂 И се измъчвах, и разсъждавах, и се чудех “Защо?!”

Много път извървях от тогава и много стъпала изкачих. От време на време отново се появяват хулители. Даже имам неколцина особено верни фена (благодаря ви!), които редовно посещават и изчитат блога, за да могат после да ми пишат презрително какво мислят за мен. Даже имаше един опит за психо-анализа.

Днес обаче, вече знам защо и откъде се появява всичко това. Вече не изпитвам болка, нито гняв, нито обида, нито ровя в себе си, та да намеря и изправя кривините които някой е видял в мен. Любимият ми Мат Кан коментира темата така ясно и разбираемо, че реших, че просто е необходимо това знание да стигне и до вас, чрез мен. Пиша тези думи, с цялата си любов – за всички вас, които сте ранени и ви боли от нечии злостни и осъдителни думи, и също за другите вас – тези които гневно и презрително отивате при някой и му казвате: “Мога ли да бъда откровен? Искаш ли да знаеш какво мисля за теб? Слушай сега какъв си ти..”

Преживяванията с емоции като болка, тъга, злоба, завист, ревност, раздразнение, разделение, неодобрение, са само етапи от пътя който извървяваме. И за всички тях има една и съща причина – нашето дълбоко несъзнавано неодобрение на нас самите. 

Дори ако сте постигнали такова ниво на осъзнатост, та да знаете, че всичко и всеки е Бог, то рано или късно трябва да се върнете към факта, че в момента сте в човешка форма (която не е ли пак Бог?). И да се приемете точно такива каквито сте, изправяйки се пред вкоренените ви системи от убеждения и предразсъдъци, които са ви научили на отричане. Много духовно търсещи се губят в това пътешествие, търсейки одобрение отвън, а в същото време сами неодобрявайки себе си.

Възприемаме външния свят като точно толкова агресивен към нас и неодобряващ ни, колкото ние самите не одобряваме себе си.

Единственото нещо, което има силата да ни измъкне и пробуди от отричането, е честността. Но колцина са тези, които наистина имат силата да бъдат честни и откровени със себе си, докрай? Откровенността е нещо от което дълбоко се страхуваме. Защо?

Заради простия факт, че много пъти в миналото ни (особено в ранните детски години), в моментите в които сме били открити и честни, сме получавали неодобрение.

В зряла възраст, ние хората сме откровени с другите предимно по отношение на начина по който ги виждаме. Което на практика означава, че критиките и осъжданията които споделяме с другите хора, единствено отразяват до каква степен ние самите сме били осъждани и наранявани в миналото ни. И очевидно не сме изцелили тези болезнени спомени. Те са се вкоренили в системата ни от убеждения, слагайки осъдителен филтър на възприятията ни.

Когато някой дойде при вас и ви каже: “Мога ли да бъда откровен с теб?”, на практика казва: “Имам си тук една добра колекция с осъждания и критики, които искам да проектирам върху теб. Толкова искам да покажа колекцията си на някой. Имаш ли интерес?” – Не, благодаря, задръж ги за себе си 🙂

В началото на този процес, единствения човек с когото можете да сте откровени, е самите вас. Ще бъдете способни да сте истински откровени с другите само след като сте се изправили откровено пред себе си.

И хайде пак : “Мога ли да бъда откровен с теб?” – Не, не можеш. Ако това което имаш да кажеш, се отнася до мен – не можеш. Буквално, не можеш – просто не е възможно. Единственият човек за когото можеш да бъдеш откровен, си ти самият, за никой друг. Ако искаш да бъдеш откровен за себе си в мое присъствие – заповядай, мога да ти осигуря прекрасно и тихо пространство. Съкровеният момент на откровеност може да се отнася само и единствено за теб. На практика единственият човек с когото можеш да бъдеш откровен за себе си, си ти самия и никой друг!

Можеш да бъдеш откровен само по отношение на начина по който ТИ се чувстваш, на базата на това, което другите правят. 

Единственото което може да има връзка с другите хора, е начинът по който се чувстваш спрямо тях. Не можеш да бъдеш откровен с тях, за тях. Само те могат. Когато си откровен със себе си, си позволяваш да видиш и осъзнаеш истината за това което си преживял досега. Позволяваш му да се разкрие пред теб, позволяваш си да го приемеш. И тогава прошката идва от самосебе си, идва естествено и искрено. И освобождава енергийното ти поле от несъзнаваните слоеве болки, обиди, критика и осъждане.

Когато това се случи, когато се освободиш от болката на преживяванията в които си бил неодобряван и осъждан, когато освободиш собствените си проекции на осъждане, променяш до искряща чистота вътрешния си свят. И тогава не само виждаш и се чувстваш по съвсем друг начин към другите хора. Тогава привличаш синхронични и хармонични ситуации. Защото, както неведнъж сме казвали – външният свят е само проекция на вътрешния.

Така че, любезни критикуващи и осъждащи – ако наистина търсите себе си по духовния път – бъдете откровени със себе си за начало. Колкото и да е трудно и да боли. Защото това носи ползи само и единствено за вас. Ако често се изкушавате да отидете при някой за да му кажете “в името на истината” какво мислите за него – значи имате върху какво да поработите сериозно.

А вие, които бивате критикувани и осъждани – също бъдете откровени със себе си. Защо отровните стрели ви достигат и ви засягат? Вижте откровено – с каква степен вие самите не приемате себе си? Защото в същата степен обкръжаващият свят ще ви демонстрира неприемане.

И не на последно място – не се сърдете на хората които отправят гневни и осъждащи думи към вас. Когато някой отново дойде при вас с желание да ви каже “истината” за това какви сте вие, т.е. – да изсипе върху вас колекцията си преживяни страхове, болки, осъждания, кажете му – “Не ги приемам, задръж си ги! Те се отнасят само и единствено за теб, нямат общо с мен Опитай да бъдеш откровен със себе си, само това наистина можеш!” Степента на осъждане и злост, само показва до каква степен тези хора са били наранявани и се чувстват самотни, необичани, неразбрани, и неприети. Те просто крещят на глас “Имам нужда от любов!”. Приемете ги. Разберете ги. Простете им. И просто ги обичайте.

Отговорът на всичко е съвършено прост: ЛЮБОВ.

Обичам ви.

Мартина

С любов и благодарност към моя учител и  вдъхновение за този материал – Мат Кан.

Благодаря ви, че споделяте тази публикация чрез бутончетата отдолу. Нека стигне до повече хора, които ще имат полза от нея!