Честита Независимост? Честита Незвисимост.

В тези празнични дни все не ми достига нещо, за да честитя с широка душа и искрено празника. Сигурна съм, че в някаква част от хората тлее онази родолюбска искрица, дето знае точно какво и защо празнува днес. Независимост – добре. Честитa да е. Честит да е онзи далечен ден в историята, толкова далечен, че сякаш в някой друг живот – когато нашите предци да извоювали и отпразнували този ден на независимост.

Но днес ви питам – докога ще живеем със спомени от отминалите дни? Ще се гордеем с нещо отдавна отминало, а днес ни е срам да се погледнем в очите и да погледнем родината си? Днес, когато сме зависими повече от всякога – от своеволията на политици, уж медици, продукти, заплати, данъци, осигуровки, международни заеми, институции, кариера, автомобили, мнението на другите, телевизия, вестници, интернет?

Днес войните не се водят с оръжия които посичат телата. А с оръжия, които блокират съзнанието, травмират психиката, тровят и бавно погубват телата, изтръгват ценностите и ги заменят с псевдо такива. И създават зависимости. Защото благодарение на тези зависимости функционира световната икономика. Тя няма необходимост от независими, мислещи, свободно чувстващи и действащи, креативни, творящи хора. Те не носят този вид печалба към който се стреми световната икономика. Тя има потребност от пионки. Зависими, с притъпени сетива, притъпена мисъл, неосъзнати, тъжни, депресирани, болни, борещи се с живота. Не ѝ трябва свободна мисъл – трябват ѝ изпълнители. Послушно възпитавани в кутийки, с шаблонно формирано мислене, които шаблонно търсят работа с добра заплата, шаблонно плащат данъци, шаблонно хранещи се, шаблонно консумиращи благата на свободния пазар, шаблонно разболяващи се, шаблонно “лекувани”. Зависими.

Разбира се, в този хаос на зависимости проблясват светлинки и те вече са много, и са искрящи. Те са осъзнали своето право за независимост, отърсили са се от (повечето) зависимости на “модерния” свят и са се отдали на “примитивен” живот – където има простички радости, простичко и истинско общуване, проста и здравословна храна, във възстановена връзка със Земята, със себе си, с другите, с планетата, та дори с Вселената. Свободни да избират сами съдбата си, разбрали силата на отговорността да поемеш сам живота си в ръце, а не да я прехвърляш непрестанно на някой друг. За тях не работят догмите на модерния свят, не се тласкат от принципите на конкуренцията, не се интересуват дали влизат в някоя от общоприетите норми. Те просто живеят в любов, разбирателство и уважение към всичко. Те обикновено пращят от здраве, не се интересуват от кариера, модерни автомобили, айфони, чалга звезди, вървежни заведения и маркови питиета, маркови дрешки, молове, телевизионни промиващи мозъка формати, реклами на всякакви “изкушения”. Разбирате ли – просто не са икономически изгодни. Независими са. В една или друга степен.

Ей на тези хора искам да честитя Независимостта. И на всички, които открехват залостените врати на съзнанието си, за да допуснат тази нова парадигма, да я пожелаят, да направят опит да я превърнат в своя реалност. Време е вместо да се тупаме неуверено в гърдите с поглед обърнат в славното минало, да вдигнем поглед нагоре  и да започнем да градим славното ни бъдене СЕГА, да започнем да пишем новата ни история. Защо говоря за единици хора, а не за цяла България ли? Защото е време да престанем да се крием зад обобщаващите и смиващи идентичността категории. Защото България не може да я има без всеки един от нас. Ниe създаваме, крепим и развиваме България. Всеки един е важен.
Честита Независимост!

Благодаря ви, че споделяте тази статия чрез бутончетата отдолу. Нека стигне до повече хора, които имат нужда от нея!