Четирите фундамента на израстването

Казват, че най-важното за всеки нов градеж са основите, фундаментите. Опорните точки от които започва да се надгражда всичко останало. Това май важи и е приложимо за всяка област в живота ни. Това е и вярването в много духовни общности и учения. Те казват, че четирите основи, стълбовете, опорните точки на съвършеното Майсторство и извисяване са следните:

– Опознаване и овладяване на физическото тяло
– Духовното развитие и опознаване на духовния свят
– Служенето
– Отношенията с другите.

И всеки един от нас, от всички вас – четейки тези редове и тръгнал да гради своята стабилна пирамида от някъде. Дали ще започнете от стълба на физическото тяло – опознаването му, знанието за това как да се грижим за него, какви храни да подбираме, с каква физическа активност да го поддържаме здраво и младо, гъвкаво и силно. Или пък ще започнете от стълба на духовността – от себепознанието, от изучаването на дълбоките кътчета на душата, на фините тела, включвайки енергийни практики, медитация, самоусъвършенстване.  От където и да тръгнем, неминуемо стигаме и до останалите стълбове, които изграждат нашата пирамида.

Там някъде осъзнаваме нуждата и уместността да служим. Да служиш значи да се отдадеш – да бъдеш полезен там,където гори призванието ти. Да даваш, без да очакваш отплата и резултат. Да даваш най-доброто от себе си, в името идея, кауза, нещо, или някой. Служенето може да заема всякакви форми и цветове – от отглеждането на дете, през реализирането на проекта ти за здравословна кухня, хлебопекарна, споделяне на придобити знания и опит, духовни търсения. Служенето е многолико и толкова индувидуално, както сме многолики всички ние.

И там някъде стигаме до финото майсторство. До отношенията с другите.

Чудя се, дали има изобщо във физическия свят такива мъдреци, които да са овладяли до съвършенство всичките четири опорни точки на пирамидата на израстването? Ако сме последователни и неотклонни в първите три опорни точки, то четвъртата и най-важната сякаш винаги остава гъвкава и променлива. Особено крехка и подвластна на промени е тази най-фина основа – отношенията с другите.

Колкото и да сме безгрешни в мислите, словото и делата си, все някога настъпва момент, миг дори, в който тази ни основа се разклаща. Може би за да ни напомни, че все още сме във физическия свят, и че все още ни предстоят дълги години на учене и навлизане в най-фините аспекти на Майсторството.

И може би тези разклащания се получават точно тогава, когато си мислим, че сме постигнали някакъв връх. Точно за да ни напомнят и държат будни и бдителни – тепърва има още толкова истини за разкриване и толкова стъпала за изкачване. И там, във фината енергетика на взаимоотношенията ни, нека наистина имаме будността и мъдростта да оразличим какво се случва, каква енергия ни владее – за да я овладеем ние. Да имаме мъдростта и вярата, любовта – да укрепим разклатената основа, добавяйки още градежни елементи. И именно в тези разклащания може би се таи най-голямата сила на израстването.

Само ако си позволим да го преодолеем, да си подадем ръка отново и да продължим нагоре. Нужна е осъзнатост, сила и любов, и усмирено его за да подадеш ръка, когато си станал причина за разклащането. И още толкова от същото – за да я приемеш. Животът винаги ще бъде низ от издигания и падения (ups and downs), това е природата на цялото Творение – то винаги е в динамика, винаги е в хаос, изразен привидно в материята като покой. Ако я няма тази динамика, то вече няма да имаме работа в този материален свят. Нека да бъдем осъзнати, будни и мъдри във всеки миг, когато поредното движение на кривата на Живота ни подбутне. Явно има защо. 

Благодаря ви, че споделяте тази статия чрез бутончетата отдолу. Нека стигне до повече хора, които имат нужда от нея!

httpv://www.youtube.com/watch?v=fXJ44gCpl_E