Изкуството на малките крачки
Колко пъти ви се е случвало да се чувствате безсилен под напора на прииждащите задачки? Правите дълги списъци, захващате няколко точки от него, но все повече и повече нови изникват, влагате цялата си страст и устрем в работата, активирате не 100, ами 150% от себе си.. но в края на деня списъкът със задачи стои все така отчайващо дълъг, а вие сте изтощен.
На мен ми се случва. И усещането, което остава накрая е на изтощение.. и непълно удовлетворение. Дълго се чудех как да реша този проблем. Може би най-сетне напипах връвчицата, която да разплете кълбото. И както почти във всяка ситуация, отговорът се оказа в нулевата точка, нищото, пустотата. Нали все за нея ви говоря по един или друг начин от години. Но колкото и да мислиш че знаеш нещо, че си го интегрирал в живота си изцяло, все остава по една малка вратичка, която те води към още едно, и следващо, и следващо парче от пъзела.
Опитът на всеки делови човек говори – добре е да схематизираш и опишеш списъка си със задачи – така поставяш цел, намерение и започваш работа по него, знайки последователните стъпки. Да, но този списък никога не се изпълнява в тази поредност и схематичност, която сте нахвърляли, нали? 🙂 Вселената има съвсем друг списък и план за вас. Междувременно изникват още един куп приоритетни неща, които успяват да разбъркат всичко. Усилията стават разнопосочни, чувствате се като човека-оркестър и колкото и усилия да влагате – сякаш няма край.
Както във всяко друго нещо в нашия живот, тази схематичност и де факто – опит за контрол над нещата в живота ни, в крайна сметка води до.. поредното енергийно предизвикателство и неслучване. Ако имаш желания – всъщност казваш на висок глас, че в живота ти има липси. Ако правиш нещо с много усилия – нещата не се получават; ако налагаш контрол – получаваш хаос. Ако негодуваш срещу ситуация, явление – получаваш още по-голяма порция от същото. А всичко, което ти е необходимо за да излезеш от ситуацията.. е да се оставиш. На английски език звучи сякаш по-добре “to let go”. Да пуснеш контрола, да пуснеш очакванията, да пуснеш притесненията “Ами какво ще стане ако не…”
Да се оставиш в ръцете на Бог, да оставиш Вселената да случи всичко онова, което е по големия план.
Безотговорно ли ви се струва? Като поражение, или примирение? Да, ако използваме познатото люшкане в крайностите на дуалността, вероятно това ще ни хрумне.
Но аз предлагам да слезем от люлката и застанем над нея, над всичко, обхванем това ВСИЧКО с разбиращ и приемащ поглед. Хубаво е да имаме план. Вместо да тичаме след огромния списък с безкрайни задачки, нека се фокусираме само върху една. Каквото и да става, колкото и важни и приоритетни (те винаги и всички са супер приоритетни) дела да имате, изберете само едно. Слейте се с това което се случва, превърнете правенето в истинска медитация. Бъдете в настоящия момент и само там, и му се насладете изцяло! Не в спомените, представите, мислите, очакванията за нещо отминало, или предстоящо. А само и единствено в настоящия момент.
А ако има още задачки в големия списък – добре. След като свършите с това едно нещо, после пак може да се появи още едно. Нека бъде една динамична медитация. И да се придвижваме през големия план с мънички крачки.
А ако разплитането не се получава в точно този момент, може просто да си подремнете 🙂 Това си е истинско изкуство!
Нулевата точка е нещо, което тепърва все повече ще осъзнаваме и прилагаме в живота си. Дали чрез квантова синхронизация, или други (не)техники, все повече ще пребиваваме в тази прекрасна творческа енергия.
Оставям ви с една молитва от Антоан дьо Сент-Екзюпери, която днес дойде при мен като по поръчка, затвърждаваща горните ми размишления.
Господи, аз моля не за чудеса и не за миражи, а за силата на всеки ден. Научи ме на изкуството на малките крачки.
Направи ме наблюдателен и находчив, за да мога в пъстротата на ежедневието навреме да се спирам на откритията и опита, които ме вдъхновяват.
Научи ме правилно да разпределям времето в живота си. Дари ми тънък усет, за да различавам значимото от маловажното.
Аз моля за сила за въздържание и мярка, за да не пърхам и да не пълзя в живота, а разумно планирал деня си, да мога да видя върхове и далечни простори, а понякога даже да имам време за насладата от изкуството.
Помогни ми да осъзная, че илюзиите не помагат с нищо. Нито спомените за миналото, нито мечтите за бъдещето. Помогни ми да бъда тук и сега и да възприемам тази минута като най-важната.
Опази ме от наивната вяра, че всичко в живота трябва да бъде гладко. Дари ми ясно съзнание за това, че сложностите, пораженията, паденията и неудачите са естествена част от живота, благодарение на която ние растем и съзряваме.
Напомняй ми, че сърцето често спори с разума.
Изпрати ми в нужния момент някой, който има силата да ми каже истината, но би го направил с любов.
Знам, че решението на много проблеми е в изчакването. Затова научи ме на търпение.
Ти знаеш колко силно се нуждаем от приятелство. Направи ме достоен за този прекрасен и нежен дар на съдбата.
Дай ми богата фантазия, за да мога в нужния момент, на нужното място, мълчейки или говорейки, да подаря някому нужната топлина.
Направи ме човек, способен да достига до тези, които са стигнали дъното.
Опази ме от страха да не пропусна нещо в живота.
Дай ми не това, което искам, а това което действително ми е необходимо.
Научи ме на изкуството на малките крачки!
Ако намирате тази публикация за интересна и полезна, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Нека стигне до повече хора, които имат нужда от нея! Благодаря ви!
