Защо Законът за привличането рядко работи?

В древните свитъци се казва, че всяко чудо започва с вниманието или фокусирането на ума – вие насочвате вниманието и мислите си към онова, което искате да се случи.

Да речем, че искате да се излекувате от някаква тежка болест и насочвате мислите си към поразената част от тялото си. Разбира се, това не е достатъчно, за да се случи каквото и да е, но е първата съществена стъпка, за да започне процесът на изцеление.

След вниманието идва намерението. Да продължим със същия пример. След като насочите вниманието си към болното място в тялото, прибавяте намерението болестта да си отиде.

Но и това не стига.

За да има резултат, трябва да включите още три неща – менталното, емоционалното и физическото тяло.

• Менталното тяло или умът трябва да си представи, че болната част от тялото е оздравяла; след това да поддържа образа на един напълно здрав орган, без никакви нарушения. И да знае със сигурност, че лечението започва сега, в този момент, или ще настъпи след точно определено време – зависи коя от тези идеи ще приеме. Бихте ли допуснали, че мигновеното изцеление е възможно, или според мисловните ви убеждения е необходимо повече време? Всичко това е твърде съществено, но все още не е достатъчно.
• Тук на сцената излиза емоционалното тяло. Човек трябва да се почувства напълно здрав, освободен от всякакви болести – наистина да го усети с емоциите си, а не просто да си мисли как би трябвало да се чувства. Но нищо няма да излезе от всичко това, ако не включите и третата част.

Колко много хора са се молили, използвали са всички изброени по-горе етапи, били са напълно сигурни, че ще стане, плакали са с часове – и нищо. Причината е, че не са включили третата стъпка. Обаче почти всеки я забравя или не й отдава значение.

• Последната част – тази, за която не се сещаме – е физическото тяло. В нашия пример – трябва да почувствате, че заболялата част от тялото е напълно излекувана и здрава. Това не означава просто да си го представяте мислено или да претърсвате тялото с помощта на ума си. Трябва да се вслушате в телесните си усещания и наистина да почувствате реално, физически как тялото ви откликва. Вече не изпитвате болка; напротив, мястото, върху което сте фокусирали вниманието си, се изпълва с жизненост. Тялото ви е здраво и красиво.

Но има и още нещо, за което не се споменава в ръкописа “Ефекта на Исая”. Тот твърди, че когато творим чрез разума, с намерението си създаваме и двете полярности. Например, ако се молим за мир, получаваме както мир, така и война.

ДА ТВОРИМ СЪС СЪРЦЕТО

Сърцето, обаче, е съвсем различно. То твори чрез сънища и блянове, които се проявяват като чувства и емоции. Този тип творчество не си служи с логика, затова не му е нужно да следва някакъв логически път, за да премине от едно състояние в друго.

Ако отправите молитва за дъжд, която излиза от сърцето, може да завали начаса, нищо че на небето само преди минута не се е виждало нито едно облаче. Ето още едно, последно късче информация, която ви е нужна, за да сътворявате съзнателно: да се убедите на практика, че независимо под каква форма ви се представи, свещеното пространство на сърцето винаги поддържа пряка връзка с триизмерната реалност на звездите и планетите. Понякога тя не ни се разкрива веднага, но ако продължим да навлизаме в сърцето си, накрая ще я намерим.

Това е много важно, защото тъкмо заради тази обратна връзка със звездите и планетите бляновете на сърцето се проявяват в нашия свят.
Думите ми ще ви помогнат да осъзнаете, че тялото ви е светлина, че светът, в който живеете, също е светлина и че те са директно свързани с вашето съзнание. Живейте в сърцето си, обгърнати от полето Мер-Ка-Ба, живейте и творете в това свято място – ако тръгнете по този път, най-накрая ще разберете кои сте в действителност и ще започнете да осъществявате свещената си мисия в живота.”

Моето разбиране за това е, че Его-съзнанието, което се свързва с лявото полукълбо и изхожда от разделението, твори от позицията на ума. И съгласно горния пример, с който съм напълно съгласна, Вселената се е постарала това да се случва доста трудно – да се напаснат внимание, намерение, ментално, емоционално и физическо тяло. Само едно да куца, например вместо да усещаш здраве във физическото тяло, ти усещаш болестта, нищо не се получава.

А ето и една концепция за още по-напреднали: ние не просто материализираме нещо в настоящата ни реалност. Квантовата механика твърди, че съществуват безброй паралелни вселени и реалности, и безброй наши версии, които преживяват нещо различно в един и същ момент. Когато настроим себе си на вибрацията на реалността, в която тялото ни е съвършено здраво, без помен от каквито и да било болести, ние просто се преместваме в онази квантова реалност, в която това е точно така. 

Ние създаваме не резултати с намерения, поръчки и желания, а с вътрешната си работа, получаваме достъп до различни вибрационни нива на реалността, до различни нива на съзнанието. В зависимост от това как се отнасяме към самите нас, какво мислим за себе си, как се виждаме и чувстваме в себе си – се прехвърляме към различни времеви линии, различни квантови нива на Сътворението, в които холограмата около нас се отнася с нас…познайте как? По същия начин, както ние виждаме, третираме, мислим и се отнасяме към самите себе си. Събитията, хората, случките които изникват в нашата холограма, идват само като необходимо доказателство за нашите собствени убеждения. Това не е просто игра на привличане и материализиране. Това е квантова механика. Който разбере и овладее механизмите на квантовия свят, ще създава реалността си с лекота.

Много ми допадат думите на Димитър Божанов в “Тайната – сладка заблуда“: “Его-съзнанието може свободно да избере дали иска сладолед или палачинка, но в общи линии правото му на избор не отива по-далеч от това.
Какво щеше да стане иначе? Какво щеше да стане, ако его-съзнанието разполагаше с цялото право на избор и с мощта на божествения ум в неговата тоталност? Щеше да стане каша, приятели. Тотален мармалад. Затова може и да искате да си материализирате зелен светофар на следващото кръстовище, но ако и Богът в камиона отдясно иска същото, играта ще загрубее сериозно. Така че в ограничената ни човешка представа за съзнанието като индивидуална собственост, като нещо, което е мое, това съзнание няма особена творческа сила. Да го кажем простичко – егото ти може да си мисли колкото си иска за червено Ферари, но докато този мисловен импулс не е част от визията на тоталното съзнание, ще си караш старата Вектра и това е.”

Творим от сърцето когато лявото и дясното полукълбо работят заедно, ние сме във връзка с Вътрешния Аз в полето на Чистото Осъзнаване, там където сме Едно. Точно това се случва по време на Квантовата Синхронизация. Тогава стават чудеса.

Парадоксът е, че когато човек достигне до това съзнание, може на практика да сътвори всичко, но вече няма нужда от това. 🙂