“Преболедуването” на Прехода

Вече си го казваме всеки ден – явно е нужно, за да продължаваме да си го припомняме и да не забравяме, въпреки трудностите, предизвикателствата и дискомфортита – ние живеем във финалната епоха – най-невероятната, най-грандиозната, най-интересната и величествената – епохата на смяната на световете. Старият свят, старата матрица се разчупва, губи сила, разрушава се бавно, и с уверени темпове си отива. Но само за да отстъпи място на новия Свят на Любовта, Радостта, Светлината, Единението.

Ние Сега живеем в КРАЯ на Света. Винаги сме си го представяли и са ни го описвали под формата на природни катаклизми, разрушаване на външното, а в действителност този Край на Света (такъв какъвто го познаваме) се извършва вътре в нас. Външните форми се запазват. Затова онези, които са свикнали да се фокусират в света на правенето (света на следствията) – външния, със сигурност ще останат разочаровани, очаквайки да се събудят един ден и да се озоват автоматично в някакъв нов свят.

Вече някои от нас познават хармонията, любовта, приемането, покоя и красотата на 4-то измерение. То е като красиво островче насред блатото на дуалността. Но това не е краят на пътешествието, нали? Тепърва ни предстои най-вълнуващата, най-важната и велика част от това пътешествие – похода към 5-тото измерение. А за да тръгнем към него, трябва да напуснем покоя и сигурността и хармонията на хубавото ни островче и да нагазим отново в блатото.

Много хора се оплакват от дискомфорт напоследък, тежък, необясним дискомфорт, дисхармония, неприятни отсенки на отдавна забравени емоции и дисхармонични отношения, празнота и апатия. Сякаш нищо не се случва. Както казва моята звездна сестра Анастасия – цялата Вселена е в ремонт 🙂
Пак казвам – не е задълително това да е при всички – всеки си има собствен и строго индивидуален път на развитие. Но е факт, че това се случва масово – поне съдейки от отзивите на хората, които се свързват с мен. Съдейки дори по моите лични преживявания. Дори имаше момент в който се питах “Ама какво се случва? Нима направих крачка назад и изпаднах в някаква ниска вибрация? Отново? Как е възможно?!”

Оказа се съвсем просто 🙂 Просто много от нас са слязли от удобното си спасително островче, устремени към Великата цел. Отказали сме се времено от Ясната Любов, Чистота и Мъдрост, защото сме се устремили към Великата Всеобхватна Любов, Чистота и Мъдрост. Пробудените хора все повече усещат преструвките и празните обвивки около себе си – празните “проблеми”,  грижи, разговори, общуване, празни планове, намерения, обкръжение – всичко губи предишните си цветове, смисъл и тази празнота ни кара да се чувстваме нервни, раздразнителни, неспокойни и радостта във всичко познато да ни се изплъзва.

Но и това е временен етап, любими. И това е само стъпалце. Така нареченият “мрак” всъщност е трамплина, който ни избутва нагоре, в търсене на следващото стъпало в израстването ни, в следващата степен и ниво на светлината. Така че – хайде да се успокоим и да не се впрягаме толкова на този процес. Оказва се, че подобно и на детоксикацията на физическото тяло, процесът на трансформация и преход към високите измерения също носи със себе си един временен етап на дискомфорт.

Но само ако се замислим какво ни чака след това! Хайде сега дружно да благодарим на негативизма, защото той се явява един чуден трамплин към извисяването! Когато сме постигнали някакъв статут на извисяване и проглеждане – ни е много хубаво, нали? Наслаждаваме се на новия си статут, изпълваме се със вътрешната си светлина и се разтапяме от радост. Но нима бихме искали да останем вечно в едно непроменящо се статично положение? Не, разбира се – та нали целта на поредното ни въплъщение в света на дуалностите е да постигнем най-висше просветление и извисяване. И за да продължим още по-нататък, ни е нужен още по силен “противник”. Нали вече знаете, че всяка трудност, привидно нещастие, спънка или неуспех всъщност са част програмата, която сами сме си заложили, за да постигнем заветната цел, преодолявайки със Светлина тези уроци.
Разбира се, винаги има вероятност да се омотаем така силно в някое от тези препятствия, че цял живот да се лутаме в паяжината и да не стигнем до никъде. Но сега, о сега е такова велико време! Сега уроците се взимат със замах – няколко класа наведнъж, с ура! Вече има толкова много информация, толкова много хора, споделящи свободно опитности и “свалени” указания и помощни материали. Просто трябва да имаме вътрешната сила да идентифицираме какво ни се случва във всеки един момент, да си зададем въпроса откъде идва, на кого служи и обливайки го със светлина, и осъзнавайки го, ние преодоляваме препятствието и крилете ни израстват все по-голеи и все по-широко разперени.

Така че, мили мои, ако някой ви плаши с “Болестта на прехода”, към която трябва да подхождаме като към наистина болестно състояние и да го лекуваме – просто му изпратете Любов и Светлина с пожелание наистина да достигне висините на онова Просветление, което търси.

А междувременно какво да правим, когато ни затисне горе описаното не особено приятно състояние и негативни мисли – първо да си зададем въпросите откъде идва, на какви цели служи, кара ли ви да се чувствате добре. Другото, което е хубаво да правим е да се наблюдаваме. Винаги съм ви съветвала да наблюдавате себе си. Наблюдавайте какво се случва във физическото тяло, когато дойде момент на раздразнение и негативизъм. Просто наблюдавайте чисто физическите, сензитивни усещания, които се появяват. Игнорирайте “причинителят” на раздразненото състояние, игнорирайте самата ситуация. Нека фокусът бъде само върху това, което усещате. И следващото нещо е да пропуснете в себе си огромно количество бяла светлина от Източника. Дали ще вдигнете ръце нагоре и ще я оставите да потече през дланите ви и да насити всяка клетка от тялото, дали просто ще я пропуснете през коронната чакра и пак ще я оставите да насити тялото ви, преобразувайки всички усещания, породени от негативното във светлина – няма значение. Просто го направете както го усещате и заземете лъча светлина. Аз вече опитах – определено работи 🙂

Можете да се отдадете на любимо занимание – да си почовъркате нещо в градината, да потренирате, да потичате, да се отдадете на творческа дейност, в която е нужно да правите нещо с ръцете си. Каквото и да е нещото, което ви носи радост – направете го. Това са “лековете” за така наречената болест. Хубавото е, че лично минах през това – от едни мигновени проблясъци за части от секундата, едни бликове, в които просто Светът спираше, времето спираше, всичко утихваше и се озовавах в някакво различно ниво на съществуване и осъзнаване, което не мога да сравня с нищо познато… докато се стигне до крайно раздразнение, тъга и апатия. И сега смело мога да ви разкажа това – работи! И нищо от описаното не се случва случайно. И разбира се – няма нищо страшно и тревожно в него. Просто нещата се развиват така както трябва.

Благодаря на всички видими и невидими приятели и учители, които ми помогнаха да стигна до това осъзнаване.

А на вас остава да ви пожелая приятно и ползотворно “боледуване” 🙂

Ако намирате тази публикация за интересна и полезна, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Нека стигне до повече хора, които  имат нужда от нея! Благодаря ви!