Добър ден в новата седмица, в щастливия понеделник 🙂 Какво по-добро начало на новата седмица за вдъхновение и разгръщане на всички потенциали може да бъде, освен поредния разказ в бисерната ни редичка от малки ежедневни добринки. След първата история буквално заваля златен дъжд от добринки. Време е да продължим с разказите… 🙂 Днешната история “случайно” дойде от Добринка Райчева. 

Ще споделя едно “странно” добро … Въпросът с разделното събиране на отпадъци е доста критичен у нас. Боклукчийските кофи са си казани и всеки път когато отивам до тях се питам неграмотни ли сме, в пещери ли живеем? Обмисляла съм стотици начини за примамливи призиви за разделно събиране на отпадъците, а на някои споделени ми се отговаря, че няма смисъл защото никой спазва принципите на разделното събиране, а и самите казани не се изхвърлят разделно. Въпреки това в моето семейство стриктно разделяме отпадаците и вярваме , че все повече хора го правят.

Преди два дена – вечерта се запътих към казаните с две торби (едната с пластмаса, другата с хартия) и тъкмо да ги изсипя – видях в тъмното приклекнала жена, която разделяше нещо. Загледах се и различих как тя разделя на купчинки пластмаса и хартия, които вадеше от общия боклук. Заговорих я приятелски и тя се изправи – добре изглеждаща, интелигентна възрастна жена…Обясни ми, че е пенсионерка със 130 лв. пенсия и така си помага за да изкара месеца. Предложих й торбите които носех , а тя помоли да ги изсипя до нея за да ги сортира. Обясних и че са сортирани и когато ги провери, радоста й беше голяма – спестих и полвин час ровене в студа…За първи път изпитах истинско удоволствие от старанието си – имаше смисъл! 

Все още разсъждавам над парадокса,че никой от управниците не го е грижа казаните не се изхвърлят на специални места, но има хора които отнасят сортирани от тях самите отпадъци до пуктовете за изкупуване. Възрастната жена сподели , че е бивш медицински работник – говореше ведро и спомена че има силно желание да си купи сирене, но не се получава с тази пенсия и “допълнителните доходи от казаните”… Сподели, че се занимава със страничната си дейност вечер не защото се срамува, а за да избегне негативизма на “зяпачите”.

Разделихме се с много приятни чуства и аз се отправих към колата, където ме чакаше съпругът ми, който не издържа на целия разговор и разстроен ни остави за да не видим тъгата му…Реши да ни остави точно когато жената разказваше за така недостижимото сирене, а преди да се кача при него ме помоли да намеря начин да й дам някакви пари (аз вече също го обмислях). Върнах се и вложих цялото си умение и любов да убеждавам, така че да не засегнеш другия и да не го унижиш. Помолих я с парите, които й давам да ми обещае, че ще си купи сирене за “Бог да прости” за нашите близки – така аз често подавам за тях без да обяснявам, защото подобни случаи като този до “казаните” са много.

Имам си и една баба, която в студ и пек все стои и продава по нещо (букетчета и други). Възхищавам й се и винаги си купуваме по нещо – все едно сме пуснали паричките в касичка или както казва дъщеря ми :”Когато си взема букетче от бабата – това е моята свещичка,която паля за дядо”….Странни добрини има…познавам извършеното добро по пълнотата която изпълва душата ми.

А какво топли и изпълва вашата душа? Подминавате ли с насмешка и ирония тези хора? Забелязвате ли безсловесния зов за помощ? Склонни ли сте да заделите част от съдържанието на портфейла си и искрица от сърцето си?

Много малко е нужно за да сториш добро, да стоплиш и осмислиш деня на някого – да му върнеш вярата в доброто. Хората са гладни… но не толкова за храна. А за любов. Как започна вашата седмица? Направихте ли нещо добро?

Очаквам с интерес вашите истории. Можете да ги споделяте, разказвате и четете тук, както и във фейсбук групата ДА УВЕЛИЧИМ ДОБРОТО.

Ако тази публикация ви допада, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Благодаря ви!