Духовно израстване

Защо повечето хора не намират смисъла на живота си

„Най-дълбоката форма на отчаянието е да избереш да бъдеш някой друг, освен себе си.” Много хора се боят, че пътеката, която са си избрали в живота, не е правилната. Изкушаваме се да мислим, че смисълът на живота е да преуспяваме в обществото, да изградим кариера, да натрупаме пари, да се състезаваме и да печелим, и да се сдобием с власт. Дори и да признаем пред себе си, че не сме доволни от капаните на успеха, твърде често се държим здраво за илюзиите си, защото те са всичко, което познаваме. А може би смисълът на живота ни няма нищо общо с това, което работим, за да преживяваме? Може би той е просто да живеем честно и да откриваме кои сме наистина. Повечето хора никога няма да разберат тази гледна точка. Ето защо. Живеем отвън навътре, а не обратното. Още от малки ни учат, че трябва да търсим ...
Виж още

Факт е! Вече живеем на различни планети Земя

Нещо се случва и то е все по-осезаемо. Преди години когато различни автори насочени в езотериката, говореха за живот след 2012 на различни планети, различни реалности, различни плътности и прочие, мисля, че малко от нас осъзнаваха за какво наистина става въпрос. Днес вече е факт. Мнозина от нас живеят в тотално различни реалности. Живеем по едно и също време, в един и същи век, рамо до рамо, врата до врата, квартал до квартал. И все пак преживяваме тотално различни неща. Едни живеят в нищета и недостиг, други в изобилие. Едни виждат как светът се разпада и хората стават все по-зли, други виждат как светът се променя към добро и хората се развиват и трансформират в свои по-добри версии. Едни живеят в коловози и строги стереотипи, вкопчени в структурите на системата, други разчупват статуквото, живеят в системата и я променят отвътре. Едни слугуват, други служат. Едни виждат в черно-бели краски, други виждат цяла палитра. За едни животът е изпитание и борба, за други е дар и приключение. Едни живеят в ужас и страх, напрежение и стрес, други виждат любов и само с присъствието си внасят хармония. Едни виждат проблеми, други - възможности. Едните са вкопчени само в материята, или интелекта, други са в Духа. А има и трети. И четвърти :) С много нюанси.
Виж още

Носите ли проблемите и тревогите си цял живот?

Често ли държите горчивата чаша с болка, скръб, обиди и притеснения? Може би толкова сте свикнали с нея, че дори не я забелязвате, а горчивината и тежестта продължават да изпиват цялото ви същество? В началото на урока професорът взел една чаша с малко вода. Той задържал чашата, докато всички ученици не се обърнали към него, след което попитал: - Колко мислите, че тежи тази чаша? - 50 грама! 100 грама! 125 грама! – предположили студентите. - И аз не съм сигурен, - продължава професорът – за да разберем, трябва да я претеглим. Но въпросът е в друго: какво би станало, ако я подържа така за няколко минути? - Нищо – отвърнали студентите. - Добре. А ако я държа един час? - отново, попитал професорът. - Ще ви заболи ръката. – отговорил един от студентите. - Така. А какво ще стане, ако я държа цял ден? - Ръката ви ще се схване, ще почувствате силно напрежение в мускулите и дори може да се парализирате, и ще трябва да ви закараме в болница- уточнил студентът сред всеобщия смях на аудиторията. - Много добре - спокойно продължил професорът - но дали теглото на чашата се е променило през това време? - Не. – бил отговорът. - Тогава, откъде е болката в рамото и напрежението в мускулите? Студентите мълчали, изненадани от въпроса. - Какво трябва да направя, за да се отърва от болката?
Виж още

Освобождавам се! Ритуал за Новата година.

Какво се случи тази година, какво научихме, какво получихме, какво дадохме, докъде стигнахме? Време е за голямата годишна равносметка :) Сега, в навечерието на поредния нов започващ цикъл, се освобождавам: от всичко старо, вехто и ненужно. Освобождавам страховете, предразсъдъците, несигурността, мързела, обидите, болката, гнева, раздразнението. Освобождавам се от всички обети давани някога в минали, настоящи, паралелни реалности и животи, и го заменям с един единствен обет – Да бъда вярна на себе си, да обичам себе си, да слушам сърцето си. Освобождавам се от условности, чужди мнения, от задължения, от обвързаности, от очаквания, от искания, от разочарования. Освобождавам се от хора, вещи, ситуации, егрегори които не резонират с моята вибрация, които не са ...
Виж още

Вървиш ли по пътя на душата си?

На прага на една нова епоха, на цял нов цикъл в живота на планетата, е нужно всеки от нас да си зададе този ключов въпрос. Вървя ли по пътя на душата си? Или й преча? Дали се вслушвам и следвам онзи дълбок и настойчив глас отвътре, или продължавам да го заглушавам и подтискам алармените сигнали които дава? Нека те попитам нещо: Чувстваш ли щастие, удовлетвореност, свобода, простор там където се намираш в момента? Независимо дали това е интимна връзка, или професионално поприще, или конкретна служба, която заемаш? Или просто дейност, нещо с което изкарваш пари? Чувстваш ли щастие и пълнота там? Или пък има една дълбока неудовлетвореност, непълнота, липса, дори страдание и негодувание? Чувстваш ли, че си в капан, че си зациклил, че това не е за теб, но по силата на външна принуда стоиш там, че тъпчеш на едно място, а една дълбока душевна болка тъпо натъртва отвътре, но я заглушаваш с поредния шопинг, чаша вино, угощение на трапезата или свръхдоза работа? А може би дори поредния скандал с половинката? Да, учудващо, но това също е начин да си сътвориш илюзията, че .....
Виж още

Болката в живота

Aко и Вас ви терзае темата за болката в живота, за горчивината, която неизменно присъства в дните ви, за всички болезнени разочарования, трудности и изпитания, то тази история е зас вас! Един възрастен учител в Индия се уморил от постоянните оплаквания на ученика си. И тъй, една сутрин го изпратил да донесе сол. Когато се върнал, учителят накарал недоволния младеж да изсипе шепа сол в чаша с вода и после да я изпие. – Какъв вкус има? – попитал той. – Горчив – отвърнал ученикът. Учителят се подсмихнал, а после казал на младежа да изсипе същата шепа сол в езерото. Двамата отишли мълчаливо до близкото езеро и когато ученикът хвърлил шепа сол във водата, старецът рекъл: – Пий сега от езерото. Когато водата докоснала устните му, учителят отново го попитал: – Какъв вкус има? – Сладък – гласял отговорът този път. Тогава учителят седнал до сериозния младеж, който толкова много му напомнял на самия него, хванал ръцете му и казал:
Виж още

Когато ти е трудно, когато ти е тежко, кажи си тези думи!

В който и момент да попаднете на тази публикация - тя е точно за вас, сега! Когато ви е трудно, тежко, чувствате се безпомощни, безсилни, чувствате неизбежността на повличането надолу, прочетете и кажете на глас тези думи: Когато съм тъжен, заслужавам повече любов, не по-малко. Когато съм ядосан и гневен, заслужавам повече любов, не по-малко. Когато съм разочарован и тъжен, заслужавам повече любов, не по-малко. Когато съм наранен, с разбито сърце, заслужавам повече любов, не по-малко. Когато се чувствам изгубен, засрамен, виновен, несъвършен, провинил се, заслужавам повече любов, не по-малко.
Виж още

Д-р Брус Липтън: Раят не е енергийно пространство, той е тук – на Земята!

Удивително интервю с един от най-знаменитите авторитети в новата наука - д-р Брус Липтън! Човекът, който има огромен принос за това съвременната наука да събере квантова физика, генетика и нова биология, в едно ново, революционно разбиране за вътрешния и външния ни свят. Неговите експерименти доказват, че външните условия, влияещи на клетката чрез мембраната, контролират поведението и физиологията на клетката. Знанието е сила, казва д-р Липтън, и ни дарява още от неговата сила! „Ако вие сте дух, то кажете ми какъв е вкусът на шоколада?“ Духът просто не знае какво е шоколад, защото ние получаваме усещането от шоколада на клетъчно ниво, когато нашите клетки преобразуват химията в чувства. Затова имаме чувства. Какво би бил залезът, ако ние бяхме само духове, без очи? Никога нямаше да знаем, защото не бихме го видели. Така внезапно човек осъзнава, че целият наш жизнен опит идва от нашето тяло – ние живеем и имаме възможност да чувстваме и познаваме този свят, благодарение именно на тялото.
Виж още

Живот от значение

Да водите значителен живот, е чисто творчество, което нито зависи от обстоятелствата в живота ви, нито се нуждае от “доказателства”. За желаещите да експериментират, съществуват различни реалности, достъпни за преживяване. Реалността, с която вие и аз сме свикнали, наричам “реалност на споразуменията”. В нея, вашата индивидуалност няма значение. Там си едно мъничко, незначително човече, което не е от значение и влияние. За да имате значение в реалността на споразуменията, вие трябва да предумате определен брой хора да се съгласят с вас, че сте силен. Така все още действа по-голямата част от света: чрез надмощие и манипулация. Поредната илюзия... От друга страна, съществува една реалност, в която вие можете да оказвате въздействие върху света или да бъдете от значение. Тази реалност е реалността, от която произлизат всички останали реалности. Ако сте готов да съществувате в тази реалност, вашият живот ще бъде значителен. Вие ще знаете кога сте избрали да бъдете от значение. Няма да се нуждаете от знаци. Все пак умът ви сигурно ще иска да види някакви признаци, затова нека задоволим любопитството му. Най-напред ще наблюдавате, че това, което правите, служи на другите съгласно вашето намерение. После - вашите “проблеми” (1) ще загубят важност и (2) ще се разрешат спонтанно.
Виж още

Не казвайте “СТИГА”! Поканете Изобилието!

НЕ КАЗВАЙТЕ ,,СТИГА". БЛАГОСЛОВЕТЕ И БЛАГОДАРЕТЕ НА ИЗОБИЛИЕТО, и то ще се приложи в живота и умножи многократно - Така съветва Учителят Петър Дънов. Каквото и да ти се случи, каквото и да ти се даде - не казвай "Стига!", не се бунтувай, проклинай, недоволствай. А благодари. Ето една интересна история, с която Учителят обрисува този принцип: "Един турски бей имал специална стая за пътници. Който го посещавал, непременно трябвало да нощува в стаята и на сутринта да продължи пътя си. През това време беят заповядвал да го нагостят добре. Едно нещо само не харесвало на гостите, а именно: като си отивали, един от слугите, по заповед на бея, ги набивал добре. Защо трябвало да ги бият, и те не знаели, но се помирили с положението си. Всеки гост си казвал: „Биха ме, но поне се нахраних и наспах добре.“....
Виж още