Блог

Какъв е смисълът на Живота?

Kолко пъти в рамките на този живот сте си задавали въпроса “Какъв е смисълът”?

Смисълът на живота

Аз – много. И продължавам. Всеки път получавайки ново парченце от отговора. Защото смисълът не е в това да се родиш, да израстнеш според нечии канони и представи, да си втълпиш стотици чужди вярвания които да те ограничат в и без това ограниченото физическо тяло.

Не е да получиш образование, да си намериш работа, да се ожениш/омъжиш, да родиш деца и да продължиш някак да креташ, изкарвайки по нещо за прехраната.

Някои хора (предимно жени), вярват, че смисълът на живота им е именно да родят това дете, да го отгледат и изучат. Боже, каква заблуда. Не е това. Това може да бъде само една от опитностите по пътя.

Други вярват, че смисълът е да се изкатерят на върха на някаква стълбица, да станат известни, да напишат книги, да помагат на други закъсали по пътя клетници, да лекуват и спасяват.
И това не е.

Не е да страдаш, да се мъчиш, да се луташ, да се каеш, да плащаш за някогашни грехове. И това не е.

Смисълът е 42, навярно 🙂

И освен това – да играеш, да пробваш различни неща, да добиваш опитности. Смисълът е да обичаш. Да слезнеш от невероятно необятните и неназоваеми висини, в което сме всичко и сме в необяснима и неописуема любов, в единна ефирност. И да преживееш любовта във всички долни нива, във всичките ѝ аспекти. С всичките несигурности, неуверености, болки и наранявания. Със загубите, разделите, разкъсващата мъка и липса на любов. С вината, страховете, отдалечеността помежду ни и в себе си. С екстаза и намирането ни, с копнежа към онова неназоваемото и с малките победи когато се намираме помежду си и парченцата от себе си. Когато преодоляваме капаните и предизвикателствата които сами сме заложили по пътя си. И с всяко преодоляване, и с всяко преборено предизвикателство, светлината ни нараства и светлинният ни потенциал се разширява все повече и повече. За да ни позволи да качим ново ниво в съществуването ни и да открием нови възможности за продължаване на играта. И нови възможности да се обичаме, по нов начин.

И така, големите преодолени препятствия ни разширяват и тласкат към еволюция. И също така – голямата любов, която изживяваме също ни разширява и тласка към еволюция. Любовта към себе си, към другиго, към цялата Вселена.

Играеш, преживяваш и трупаш опитности, обичаш. Разширяваш се. Стигаш до края, до предела на светлинното ти разгръщане, стопяваш се в любов, която е толкова екстазна и всепоглъщаша, че всичко спира. И ти спираш.
И за да продължиш към горните нива, пак трябва да слезнеш. И се гмурваш най-надолу. Разпръскваш аспектите си във всички нива на сътворението. Забравяш кой си и какво си. И играеш. Сблъскваш се с трудности, страдаш, търсиш се, разкъсваш се от копнеж по нещо което не помниш, но някаква частица в теб помни като през мараня, като през спомен извън времето и пространството. Лека-полека израстваш през плътността на материята, осъзнаваш, събираш се, израстваш с нов светлинен потенциал. И стигаш до края, до предела на светлинното ти разгръщане, стопяваш се в любов, която е толкова екстазна и всепоглъщаща, че всичко спира. И ти спираш. ….
И се гмурваш отново.

И така до безкрая.

Благодаря ви, че споделяте тази публикация чрез бутончетата отдолу. Нека стигне до повече хора, които имат нужда от нея!

1 Comment

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *