Какво би направил за любовта?

May 17, 2014
By

10325289_683297555040430_1602911199163253652_nЛюбовта е толкова прекрасна, толкова неизмерима, притежава толкова много лица и краски, нюанси, отблясъци,…че един живот е твърде кратък за да я преживееш изцяло. Затова и продължаваме да се връщаме на тази планета – отново, и отново. И отново.

Откривам нови и нови нюанси на любовта които да преживявам. Обичам. Обичам да обичам. И да давам обичам. Раздавам подаръци на всеки свой семинар, или изява. И в края на този текст ще ви разкажа как да получите няколко подаръка от мен. Но имайте търпение да почетете… 🙂

Наскоро попаднах на един текст – за любовта разбира се, който ме развълнува, впечатли и докосна дълбоко. И резонира с усещането ми на 99%. Оставям си един процент, защото в цялата палитра на емоции и чувства, все пак надникваме и към безусловната любов. И той гласи: “Скъпо Човешко същество: Разбрал си всичко погрешно. Не си дошъл тук за да станеш Майстор в безусловната любов. Това е мястото откъдето идваш и където ще се завърнеш. Тук си дошъл за да се научиш на интимната любов. Универсалната любов. Обърканата неподредена любов. Потната любов. Лудата любов. Разбитата на парченца любов. Цялостната любов. Изпълнената с божественост. Онази, изживяна през изяществото на спънките. Онази, показана през красотата на оплескването на нещата. Често. Не си дошъл тук за да бъдеш перфектен. Ти вече си. Дошъл си тук за да бъдеш великолепен – човек. Допускащ грешки и прекрасен. И след това да се въздигнеш отново, спомняйки си.”

Любовта неслучайно е най-великото нещо в света ни, възпявана в песни, рисувана в багри, стихове, поеми, разкази, романи, склуптури. Неразбирана и хулена, издигана в култ и изкривявана. Принизявана и обожествявана. Изразявана и претворявана чрез най-висшия свой инструмент – изкуството. Любовта възпламенявала битки, революции, възходи, победи. Любовта заради която хора са се раждали, умирали, извършвали подвизи и чудеса. Любовта, която е тласкала поколения след поколения към следващата крачка от човешката еволюция. Любовта, която осмисля живота. Защото ТЯ Е НАЧАЛОТО. Защото Любовта е онази вездесъща вселенска сила, от която произлиза всичко. Защото отвъд романтичното, интуитивно и нелогично усещане, вече понастоящем и науката признава любовта като основната съзидателна сила във Вселената. Говорили сме многократно в нашите срещи, беседи и семинари защо, и как да работим с тази енергия.

Но отвъд онова възвишено лице на Любовта, все пак сме наистина тук на Земята, в материално тяло, благословено с възможността да изпитва, преживява, пресътворява всички онези нюанси на любовта, които са неуловими на безплътното фино ниво. Имаме възможност да експериментираме и творим с любовта всеки ден, в рамките на този живот, Тук и Сега. Но правим ли го?
Правим ли го с нашия партньор, с човека когото сме обикнали преди време, но по силата на навика сме приели за даденост? Умеете ли да виждате, изкажете и благодарите за красотата в човека до вас? Правите ли малките жестове – онези усмивки, неизказани думи, видими в пламъка в очите, ласката, добрата дума, вечерите сгушени един в друг, или пък дори да дарите нещо, което знаете, че другият желае да преживее от все сърце. Правите ли го? 

Как всъщност виждате любовта в живота си и какво правите за нея? А какво бихте направили за любовта?

Отговорете си самички на горните въпроси най-напред. А после ми отговорете тук – в коментар. Не само защото писаното слово оставя дълбока диря в подсъзнанието и изпраща ярко намерение към Вселената. А защото онези двама от вас които оставят най-вдъхновяващия коментар, ще спечелят разкошна награда! Каква по-уместна награда в една викторина посветена на любовта, от книга възпяваща любовта, и още – цяла една система с медитации, отключваща изворът на безкрайната любов. 

Pchelata1458994_745380942142153_1181000881_n

“Има любов, която не забелязваш, защото мимолетно просветва в баналността на дните и не оставя следа. Има такава, която те връхлита като торнадо. Има и такава, която се колебае да прекрачи прага на настоящето. Ала има любов, която променя съзнанието и срива стени. Тази любов те кара да страдаш или те оставя без дъх от щастие. Веднъж те води, друг път е сляпа – убива те, за да те възкреси. Такава любов не можеш да пренебрегнеш – тя просто те намира. Когато се случи, знаеш, че животът ти няма да е като преди. Това е любовта, която остава, дори някой ден да си тръгне от теб. Където и да отидеш, я носиш със себе си. За тази любов си струва всяка саможертва. Тя идва, за да ни промени, и само от нас зависи дали ще ни възвиси, или погуби. Такава любов ни дава силата да преодоляваме препятствия, доближава ни до Създателя, превръща ни в чудотворци.”“Пчелата-Любов отвъд времето и пространството” е вдъхновяващата история за… Любовта 🙂 Ето така ни въвлича в света на любовта книгата на Оура Лов, и докато отгърнеш първата страница, не усещаш кога затваряш последната, а сърцето ти блажено се разтапя, спомняйки си отдавна забравени истини, подреждайки собственото си пъзелче. Втората награда за най-вдъхновяващ коментар е най-новият албум с водени медитации на Мартина Иванова “Живот в Светлината”– Релаксация и зареждане за всеки ден, изчистване на ума, на блокажи и стари програми, трансформиране на ДНК кодовете на ясната светлина, преживяване и работа със Светлина в Нулевата точка. И още – стройна система от енергийни практики насочена към отваряне и разгръщане на многоизмерните функции на епифизната жлеза – третото око.

Ето ги отново и въпросите – моля отговаряйте само тук, в блога. 

Как виждате любовта в живота си и какво правите за нея? А какво бихте направили за любовта?

Отговорите ви ще очакваме с интерес – до 1 юни, когато по детски чисто ще прочетем отново всеки оставен коментар, и ще обявим официално спечелилите. Колкото повече се включвате с коментари – толкова по-голям шанс наградата да стигне до вас. Винаги, когато подарявам нещо, се моля и възнамерявам то да стигне до човека, който има най-силна нужда точно от това в момента. Така ще бъде и сега.

Очакваме отговорите ви. И не забравяйте – обичайте! Любовта е най-мощната творческа сила на Вселената…

Благодаря ви, че споделяте тази публикация чрез бутончетата отдолу. Нека стигне до повече хора, които имат нужда от нея!

Tags: , , , , , , , , ,

39 Responses to Какво би направил за любовта?

  1. Nadejda Radeva on May 18, 2014 at 00:54

    за любовта бих искала да се престраша и отворя сърцето си.. за да може тя да влезе там, да се разлее, сгрее, освети и да се отрази навсякъде около мен..

  2. Жоро on May 18, 2014 at 02:11

    За Любовта бих направил всичко.

  3. Maria on May 18, 2014 at 09:39

    Не ми харесва думата “любов”, предпочитам “обич” от обичам, не любя! Обичта е онова състояние в което можем да чувстваме и изразяваме това, което чувстваме не пречупено през призмата на егото, а на душата, т.е. да обичаш без да очакваш каквото и да е, да даваш и да осъзнаваш, че имаш не всичко, което си получил, а което си дал. Един експеримент си направете друг-попитайте хората ЗАЩО обичаш този, който обичаш? Всеки ще тръгне да изрежда причини, а причина няма, това е нещо, което съществува без причина, без обяснение и е толкова част от нас, че ние не можем да го отделим с думи. И да ме прощават поети, артисти и писатели. 🙂

  4. Елена Петкова on May 18, 2014 at 09:42

    Най-голямата любов е любовта към децата ми. Бих влязла в огъня за тях. Бих преплувала морета и пребродила планини. Бих се отказала от собственото си щастие,ако това ще донесе тяхното. А за мен няма по-голяма радост от тази да чуя “Мамо,много те обичам!” В този миг съм готова да извърша чудеса!!!

  5. Моника Русева on May 18, 2014 at 11:16

    В момента нямам партньор, но това не ми пречи да виждам и изразявам любовта в живота си. Дори напротив… последните седмици за мен са време, в което се чувствам по-обичаща и по-щастлива от когато и да е било. Мислила съм си, че съм обичала истински друг, по детски чисто, че съм се влюбвала.. Сега разбирам обаче, че това не е било така. Защото тогава не съм обичала себе си. Оскар Уайлд беше казал: „Да се влюбиш в себе си е началото на една доживотна любов.”.
    И знаете ли какво? Едва сега го изживявам, осъзнавам. Влюбването в себе си вече не е ментална концепция – аз го живея! И е прекрасно – птичките пеят, слънцето грее и нямам нужда от друг, за да се чувствам цялостна! Уау!
    Каква свобода е това!
    Разбира се, това не означава, че не искам да привлека партньор-душа-близнак. О, аз искам и знам, че това се случва в най-подходящото време и място. Също така знам, че с този човек сме цялостни във връзката си. Този път влязам във връзката с желанието да давам обич, заради самото щастие от акта на даване, а не, за да взимам от чувство на самота и липса.
    За любовта бих направила само… любов! Любов с любов се постига : ) Или по-скоро се завръщаме към нея. Нали от там идваме.

    Марти, благодаря ти невероятно много за тези въпросчета!
    С обич
    : )

  6. Таня Иванова on May 18, 2014 at 12:41

    Любовта има безброй проявления.Тя е енергията, която излиза от сърцето и осмисля всичко , до което се докоснем . Без нея никой не би успял в нищо.
    Когато се съмняваш спри и усети сърцето си. Ако това, към което се отправяш те вдъхновява, вълнува, радва и ти усещаш топлина и енергия,значи това е пътя за теб.
    Любовта винаги е в нас, но трябва да я открием.
    Понякога огънят пламва без да сме я викали. Такава магия е благословия, която ни възражда, обновява и разкрасява. Друг път ни гледа с мъдър поглед и на нас също ни е необходима мъдрост за да я разпознаем. Усещаме я тихо, пристъпила плахо с нежност и кристално сияние..
    Любовта – това е твореца на всичко в нас, на самите нас, на живота във всяко едно проявление .
    БЕЗ НЕЯ ВСЪЩНОСТ……………..Е НИЩОТО !!!

  7. Криста on May 18, 2014 at 12:45

    Когато обичам, светлината, изгряваща отвътре разпуква оковите на ума. Възразждам се и осветявам всичко наоколо с усмивка, с поглед. Прегръщам уханното, зелено дърво! Давам му любов. Дишам дълбоко и усещам силна тежест на вдъхновение и любов в гърдите си! Всичко е в още по- наситени и красиви цветове! Полъхът на топлия вятър гали порите на цялата ми кожа! Настръхвам. Насълзените ми и щастливи очи изразяват ясно вътрешния ми заряд и енергия! Въртя се в бяло, няма време, няма пространство, има само сега! Той идва и ме прегръща. Пареща топлина се издига по цялото ми тяло и избухва в червените ми бузи! Хващам го за ръка. Валят нежни дъждовни капки. Тичаме заедно по мократа, игрива поляна. Смеем се и се обичаме. Забравени и загубени в усещането за душите си, не можем да спрем да се радваме. Постоянно се сливаме в погледите, в прегръдките, в целувките си. Излъчваме мирис на лавандула. Любов – слънцето на пролетта. Красота. Няма нужда от думи. Тишина и в същото време мелодични емоции, бушуващи в ритъма на цялата Вселена. Виждам аурата му. Синя е. Моята е щастлива. В розово. Около нас блещукат и играят звездички. Разтапям се. Вдишвам целият му дъх. Той моят също. Не знам коя съм и няма значение. Той е при мен. Иска ми се този миг никога да не свършва.

    Любовта е като оперно пеене на фона на цигулка. Силна и мощна. Благозвучна. Разтърсва те, вдъхновява те. Кара те да настръхваш. Да плачеш. Държи те в захлас. Не знаеш какво ще последва.
    Какво бих направила за любовта? Не знам. Тя постоянно те подтиква да нарушаваш границите си. Даваш, даряваш, с удоволствие и с усмихва. Любовта е дарба и си заслужава всичко в нейно име! Благодаря за предоставената възможност за спечелването на нещо толкова прекрасно. Вдъхновихте ме да напиша това, което написах малко по- горе. Благодаря отново!

    Любовта е всичко и всичко е любов
    Криста Балабанова 🙂 <3

  8. Милена Папазова on May 18, 2014 at 13:21

    Бум! Малък вълшебен взрив! Срещам го! Той вече е усмивката на лицето ми. Не ме интересува как точно ще е до мен, каква част ще заеме, къде ще реши или не да застане…вече е направил нужното, свършил си е работата, достатъчното и необходимото, предизвикал е малкото чудо, раздрусал ме е…Не съм същата! Политам към себе си! Свободно се рея в простора си. Не съм виновна, ранена или ранима, не съм изискваща, нито изисквана, страхлива или застрашена… Отвътре навън разпръсквам !

  9. DesiBo on May 18, 2014 at 14:04

    Не бих направила и половината от това, което направих. Концепцията “бих” доста ми е олекнала в съзнанието.

  10. Роси on May 18, 2014 at 14:32

    Любовта…Кой от нас не се е влюбвал…Имаме ли очи да я видим,имаме ли сърце да я почувстваме когато тя е навсякъде около нас?В действителност и аз не я усещах преди така както я чувствам сега,тя буквално струи от всеки поглед на животинче,което срещам на улицата,от цветето,което съм посадила в градинката си,от погледа на случаен човек,на когото си помогнал да пресече по пешеходната пътека…Тя е чудо,нечакано,несънувано,необятно…Обичам и съм обичана!

  11. Lyubina Peycheva on May 18, 2014 at 15:12

    Най-чистата и най-красива, безусловна и свята любов е “заключена” в детското сърце и се вижда в детските очи. Любов, която не знае граници. Любов, която те кара да направиш всичко, по всяко време. Любов, която е цветна и чудотворяща. За тази любов бих жертвала себе си. Другата любов между половете тя наистина окрилява и не знае граници. Обичаш ли истински няма значение нито разстояние, нито вяра , нито нищо друго. Тя свързва завинаги !!!
    Обичам да обичам 😉

  12. ива on May 18, 2014 at 16:28

    Еее, ама чудесна статия. Искам и аз да споделя и разкажа една история просто така за вдъхновение на тези, които ще я прочетат и държа да отбележа, че не искам да се боря за наградата, защото аз моята награда си я имам.
    Две години преди да се съберем с моя партньор аз го забелязах стоящ пред сградата, в която работехме. Когато го видях не можех да откъсна очи от него, толкова силно ме привлече нещо в него. Стресна ме гласа на колежка, която ми каза да не го зяпам така, че има сериозна връзка. Година по-късно една жена ми каза някак между другото, че ми било писано да бъда с любовта на живота си и че това ще е моята сродна душа и че вече познавам този човек, най-неочаквано точно той ми изплува пред очите въпреки, че тогава само си знаехме имената и се разминавахме като колеги, а и аз имах друг приятел. Мина още една година когато започнахме да се срещаме по N пъти на ден и започна чак да ни става забавно. Когато нещата се наредиха така, че да излезем от първата ни среща вътре в мен се събуди усещането, че този път не мога да греша и че трябва да съм много искрена и истинска. Е приех предизвикателството 🙂 След това последваха толкова много разтърсвания и перипетии, но винаги сме били заедно в тях, а това е човека, който ме приема такава каквато съм, не ме осъжда и ме подкрепя. Да има неща за който не иска и не иска да се събуди и отблъскването е толкова силно колкото привличането, но знам че откакто сме се събрали всяка раздяла за повече от 24 часа ни е много болезнена.
    Та ако трябва да отговоря на въпроса отговора е: за любовта бих приела предизвикателството, бих тръгнала по пътечката държейки ръката която ме дърпа когато изоставам и ми помага да стана, когато падам, ръката която не би ме пуснала дори и когато искам да се отскубна и да избягам.. пък до къде води пътя?! – не знам, ще видим 🙂
    П.П. преди 2 дни майка ми ми разказа как като съм била дете ме е приспивала с една плюшена мишка, която се казваше Пепи, а тогава се усмихнах и и казах, че аз още си спя с Пепи, защото и мъжа ми се казва така 🙂

  13. Любо on May 19, 2014 at 12:33

    Любовта – това е състояние на пълна лудост, което не подлежи на рационално обяснение. Състояние, в което човек би се хвърлил в огъня за някой друг, дори да знае, че опитът му е обречен. Какво бих дал? – естествено че всичко, полуделият човек не мисли.
    Любовта може да те извиси, но може и да те разбие в дъното с гръм и трясък. При мен се случи второто не един а много пъти.
    Най-странното е, че не мразя любовта. Дори да имах машината на времето, не бих изтрил предишните любови. Те са си част от мен. За челната си среща с дъното никого не обвинявам, и аз съм правил доста тъпи грешки. И те са ме направили това, което съм сега.

  14. Мария on May 20, 2014 at 19:58

    Мартина, здравей! На 19 март, вчера, коментирах темата за любовта. Странно, че не намирам тук чувството си, облечено в думи. Как да си го обясня……Цензура ли има, нещо аз ли сбърках или нещо е тъмно наоколо? Имаш електронния ми адрес, пуснах го вчера, пиши ми, за да знам истоината. Иначе оставам с горчив привкус за избора си да ти вярвам. Мария – merylu@mail.bg

    • Martina Ivanova on May 21, 2014 at 11:44

      Мария, мила, всеки един получен коментар е одобрен и грее от стената тук. Прегледах и спам папката, и изтритите коментари (тук-таме се прокрадва по някоя спам реклама, или пък някой дублира без да иска коментар), но не видях нищо от теб. Най-вероятно обяснението е чисто техническо, но аз не намирам друг коментар от този адрес.
      Прикрепям даже screenshot от преди малко, при търсене във всичките над 3 хиляди коментара по зададен твоя електронен адрес, излиза само един коментар, и той е горния.
      Дано това да подейства на вярата ти 🙂 Screenshot

      • Nadezhda on May 29, 2014 at 19:35

        Всичко, заради крилете, които ми дава

  15. Elena zheleva on May 21, 2014 at 00:06

    За любовта
    АКо някога спра да те обичам, моля те, събуди ме с целувка от дълбокия сън, не се страхувай, аз ще се отворя широко очи.
    Ако някога спра да държа ръката ти, моля те, протегни ръка, аз съм наблизо.
    Ако някога спра да се вслушвам в твоята мъдрос, моля те, седни близо до мен и се вслушай, може би аз имам да ти кажа нещо.
    Ако някога спра да се вглеждам в твоите очи, моля те, светни и извикай “изненада” с пълен глас – не виждам в тъмнината, прости ми.
    Ако спра да ти вярвам, моля те, прегърни ме, и отдай твоята истина, защото тя е и моя, също.
    Ако някога ти обърна гръб, моля те, почакай, няма да се бавя, аз се завръщам, там, където аз съм ти, и ти съм аз, в центъра, в сърцето.

    Ето така виждам, и правя любовта всеки миг, без изключение. 🙂

  16. красен on May 22, 2014 at 06:50

    Че откога любовта изисква да се прави нещо за нея!? 😀

  17. Мария Маринова on May 22, 2014 at 08:56

    Кръговрат на Любовта

    Поглеждаш лакомо едва прикритата ми пазва
    и няма как да скрия моето желание да ме докосваш пак.
    Гърдите ми са натежали от очакване –
    божури два, напъпили през май.
    Как искам да ме приласкаеш нежно,
    да ме погалиш, както можеш само ти!
    Очаквам те и страстно, и смутено-трепетно.
    Очаквам те нетърпеливо и без срам.
    Сега разбирам – ненапразно теб съм чакала
    и знам, че никой друг не може с теб да се сравни.
    Парченцата от счупеното ми сърце,
    единствен ти събра и залепи.
    И няма белези от рани незараснали,
    и няма болка от предишните въпроси.
    И спомени болезнени не ме измъчват –
    живея с теб във настоящето.
    Единствен ти ми подари усещане,
    че любовта не може да е грях!
    Единствен ти ми даде силата на пожеланата жена!
    Със теб сега подреждам пъзела, за който съм родена –
    Любов – Смирение, Смирение – Любов!
    Картината прекрасна на Живота вече е пред мене –
    Телата ни са вплетени във сладостно безвремие,
    душите ни са устремени към Светлината на Възбог!
    А там ни чака нашият Създател,
    Енергия на Безусловната Любов!
    Родени сме от нея, но живеем на Земята –
    облечени във плът да разгадаем що е страст!
    И укротени, след като до дъно сме я пили,
    на Старата Земя, греховна и пречистваща,
    се връщаме отново пак при тебе, Боже мили!
    Телата, вече непотребни и Егото си изоставяме –
    Безгрешни Грешници, родени от Любов и за Любов!

    Мария Маринова

  18. Мария Васева on May 22, 2014 at 22:40

    Каква синхроничност,любимо мое изживяване,опит и емоция!Чудя се дали за любовта,или свободата бих направила всичко,което ми идва от дълбините на сърцето и душата?Какво означава да следваш своя път,вътрешният си глас и мечти в живота?Дали Любовта и Свободата да бъдеш себе си, всъщност са две различни неща,или двете страни на едно вътрешно огледало,което често отразява лошите и добрите ни страни,пречупени през призмата на човека отсреща.Истината е,че няма нужда да предаваш себе си,когато Любовта е истинска,защото тогава няма ограничения,няма задръжки и страх,защото всеки е достатъчно цялостен,за да вложи най-доброто от себе си в една връзка.Но понякога самият път е изпълнен с предизвикателства,които те карат да преживяваш болезнен и не дотам приятен опит,оставящ следи на страх и недоверие.Всъщност свободата да обичаш,е любов първо към самия себе си,към онзи Божествен извор в нас самите,който захранва и предава енергията на Любовта.Затова следвайки пътя на развитие,ние отдаваме душите си именно за да обогатим духа си,и да просъществуваме като светлина от Любов!

  19. Lucy on May 22, 2014 at 23:00

    Da go izchakam otvud granicite na tozi jivot v sviat chist kudeto niamaaa da budem razdeleni otkusnati edin ot drug mladi zaradi jestokostite na horata i ujasnia sviat v koito dushite ni popadnaha no nameriha smelostta da se otkriat . Za povecheto jivota e kratuk , tvurde kratuk , no za niakoi edin mig e ciala vechnost bez brugata chast ot sebe si – srodnata dusha . A tia e niakude tam v drugo izmerenie vreme chakasha zoviasha drugata si polovina za da bide ciala otnovo v sviat bez muka bez luji ubiistva i nishto losho , sviat chist kato detski mechti . No kakvo e edin cial jivot tuk kato tam mojeda e raven na tri tupteneta na surce ?I znam …. Vseki duh me priblijava kum nego … tam niakude otvud smurtta ….

  20. Elena on May 23, 2014 at 00:45

    Любовта е най-святия дар,който имам!Любов е да даряваш винаги,дори от теб да очакват да си тръгнеш ,да не простиш.Любов е да копнееш и желаеш с онова най-свято желание и чувство да дариш любимия мъж с рожби,което те изпълва от момента,в който си обикнала,то единствено аз бих обиквала всеки ден все по-дълбоко,отдадено и предано,свято,чувството да дариш дете на любимия също е все по-силно,свято и дълбоко,колкото и любовта!В името на Любовта бих дарявала от себе си все по-свято!

  21. Jana on May 23, 2014 at 12:46

    Хубав въпрос. Какво бих направила аз за любовта. Отговора който ми идва на ум веднага без да се замислям като по инстинкт е просто да я избирам. ДА избирам любовта всяка сутрин когато се чувствам недоспала и децата ми си искат вниманието, Да я избирам през деня вършейки хилядите домакински неща които се приемат като даденост от другите членове на семейството ми. Да я избирам когато натрапчиво изникват пред мен мисли за това колко сме различни със съпруга ми почти несъвместими и все пак Любовта е тази която ми помага да го приема такъв какъвто е да го избирам такъв какъвто е и да се уча от различията ни. Избирам я когато погледна себе си в огледалото и видя наедрялото си тяло от третата ми бременност. Избирам я когато някой ме нарани но аз прощавам. Избирам Любовта когато въпреки че искам да правя йога и да да се храня здравословно аз готвя месо защото семейството ми го избира. Избирам я вечер когато капнала се затътря до леглото мечтаейки да се възнеса в селенията на съня, но чувам “Мамо прочети ми приказка” или усетя приканващите ласки на съпруга си. Та на въпроса какво бих направила за любовта отговора е лесен – бих продължила да я избирам и да благодаря за уроците които ми носи!

  22. Jana on May 23, 2014 at 19:14

    Марти,

    Ето това е Истинска Любов. Тя е Силата да подкрепиш.

    https://www.facebook.com/saveniki/photos/a.1405567526393136.1073741827.1405542313062324/1406902786259610/?type=1&theater

    • Martina Ivanova on May 24, 2014 at 22:56

      Моят мил приятел и бивш колега Ники Живанкин… Нямаш представа колко лично ме докосва неговата история, може би защото знам как стигна до тук, и знам колко прекрасно момче беше преди да се зароби с корпоративните акули… Всъщност – той все още е прекрасно момче, но забравило себе си.
      Парите вече са събрани и лечението му в момента тече. Но по-важният въпрос е – ще осъзнае ли, че има нужда от коренна промяна във всичко. И дали ще я допусне.
      Следя го отблизо.
      Благодаря, Жана!

  23. TEDI on May 23, 2014 at 20:08

    Любовта,онова нещо което е двигател на всичко и всички, тук и сега и винаги…..Как я виждам ли ? Не я виждам усещам я,в присъствието на обичните за мен ,и в другите онези които непознавам дори,по уханието на розата в градината ми,и полъха на сутрешния бриз понесъл се през улички като изгубената пепеляшка забравила пантофката си отново заради нея ,-любовта.И пак заради това космично проявление нестихващо, всичко отново се върти и живее…….без да спре ,великата енергия,..Какво правя за нея? ,незнам ,просто я нося и тя ме носи на крилете си,познаваме се :),Какво бих направила ,отново нищо,ще продължа да я нося в себе си,като скъпоценен дар от космоса,докато съм тук и ме има,и знам че няма да ме напусне защото е свободна като мен ,винаги ще я има предана и чиста,проявяваща се във всичко и всички,отново и отново,винаги,това е тя ,вечна генерираща,божествена енергия,даваща ни всеки път без да иска в замяна ,…….

  24. stefikaStefika on May 25, 2014 at 22:17

    Любовта е всичко. Любовта е живота. Когато разума, душата и сърцето са ти широко отворени, тогава говорим за любов. Тогава единствено можеш да даваш и да получаваш, да “произвеждаш” , да създаваш непрекъснато любов. Тя няма измерения, или по-скоро има само едно – живот. Това е тонус, смисъл, действие, посока …..това е всичко.
    За мен тя е свята и никой на този свят не може да ти я отнеме, защото “тя”, не е само “частен случай” и насочена към човек, тя, любовта има много страни и измерения, които са не по-маловажни от общо приетото.
    Това е духът, това е живеца, който е най-голямата ценност и дали на тази земя, или на онзи свят……когато има любов има живот.
    И не на последно място са очите, които могат да я видят във всичките й цветове и нюанси, защото тя не е едноцветна…. тя е пъстра и красива, жива и такава ще остане, защото не е невъзможно, защото е необходимо, защото трябва да има живот и той да продължи.
    Любовта е живот и живота е любов !

  25. Elena Karaivanova on May 27, 2014 at 12:43

    Любовта… Как да се изкажеш за нея без да влезеш в някакви клишета? Невъзможно е. Ако трябва да го направиш само с една, единствена дума, тя ще бъде ВСИЧКО.
    Тя е въздух, тя е светлина, тя е смисъл, тя е мощ.

    Когато човек мине на едно по-различно от материалното ниво, да е задоволен физически в някаква степен, да не е гладен и жаден, да не е без дом и без доходи… когато му остане пространство от материята, той може да си даде сметка какво е любовта в най-висш смисъл. Да я оцени като движеща сила на живота си, на действията си, на отношенията си с хората от близкото и не толкова обкръжение.

    Любовта е много повече от това да си влюбен и щастлив с човека до себе си. Тя е много повече от това да страдаш за някой толкова силно, че това да те погубва.

    Любовта е първо – да обичаш себе си. Да осъзнаваш какво те прави щастлив и да си го даваш. Да не се слагаш в жертва на никой и нищо, защото така си мислиш, че ставаш герой или че някой после ще ти благодари. Да пълниш своята стомна от всички възможни горски извори по пътя си и щедро после да напояваш жадните.

    Любовта е да си осъзнат към човека до себе си по отношение на неговата и твоята свобода. Да си едно цяло с него и съвсем цялостна и завършена своя, собствена половинка. Да си отговорен в чувствата си към другия без да ги товариш с очаквания. Да си уважителен към пространството на човека до теб. Да го оставиш да лети волно и да се радваш, когато се връща точно в това гнездо.

    Любовта е да закриляш децата си, да ги учиш да летят и после да ги пуснеш. Да тръпнеш от страх дали ще успеят и дали няма да се наранят, но да не ги спираш. Да се радваш на мащабите на мечтите им, да им добавяш нюанси и цвят, но да не се опитваш да правиш контурите. Да прегърнеш падналата от полет птица, да превържеш крилото и после пак да я изпратиш в небето.

    Любовта е да си добър. Простичко да си добър. Да отговориш на агресията с усмивка. Да помогнеш, когато можеш и още повече, когато не можеш или си мислиш, че не можеш. Да създаваш усмивки в свят, в който хората забравиха какво е да се усмихват. Да не укоряваш и да не съдиш. Просто да носиш нежността към света във всичко, което правиш.

    Любовта е ВСИЧКО, когато извира от светла и обичаща живота душа, от състрадателна и нежна съвкупност от материя, съзнание и дух. Само тогава тя е огромна мощ, която озарява, дарява, събужда, прегръща, блести, задвижва, изгражда, пречиства и спасява!

  26. Lidia Vikulova on May 29, 2014 at 21:24

    Любовта е израстване. Тя преминава в нещо повече от любов.
    Любовта се появява, когато обичаш себе си.
    За да действа любовта, тя трябва да се приеме.

    Любовта е и приемане. Примане на всичко и всички.
    Любовта е и търсене.

    Какво правя? Обичам, изпращам любов, уча 🙂

  27. Rosen Stanoev on May 29, 2014 at 21:46

    ЗА ЛЮБОВТА
    ОБИЧ

    Обичам – това е дума свята !
    Обичаш ли – намесва се съдбата !
    И тогаз уви – от ум лишен си ти;
    не вярваш, ала признай –
    не можеш ти да кажеш:
    кое е истина, кое е “рай”.

    Дали поетът пък не знае ?
    -” Изпитваш ли я ти- сърцето ти тупти,
    душата ти се колебае,
    а разумът блокиран е и казва “пас”-
    да бъде то каквото ще,
    нали със теб ще бъда Аз”.

    “Терзания велики” – би казал някой психолог
    „За душата се не знае, дали копнее за любов.
    Умът е капка и не трае, за него то е миг – живот”.
    Но истината, тя къде е ?Не знаеш – тихо…като в гроб.
    А може и да не разбереш това,
    това си е копнежът на самата ти душа.

    Росен Станоев- стихове за душата и за любовта

  28. Ирина Амбова on May 29, 2014 at 23:34

    За любовта

    Любовта ми звезди сътворява
    и поражда живот и и пожар.
    Океана брега нежно гали
    и поглъща го сякаш е дар.
    И сега аз сърцето си пращам
    на олтар от любов изграден,
    за любов днес цена заплащам
    и цената е падане в плен.
    За любовта бих направила всичко,
    бих създала вселена дори,
    само нека не свършва безлично,
    че от раздялата много боли.

  29. elena on May 30, 2014 at 06:29

    Кажи ни за Любовта .
    А той повдигна глава , огледа множеството и велика тишина настана.Тогава със силен глас им заговори :

    – Когато Любовта ви позове , последвайте я , макар пътеките и да са стръмни и сурови.
    И когато крилете и се разперят върху вас , отдайте и се , макар и мечът скрит в перата и да ви ранява.
    И когато тя ви проговори , повярвайте и ,
    макар гласът и да руши мечтите ви , тъй както севернякът градините ви попарва.
    Защото любовта както е корона , тъй е и тежък кръст.Както е ластарът на лозницата , така е и резитба.
    Както се издига до върхарите ви и гали нежните ви клонки , затрептели в слънчевия сяй,
    Така се спуска и до корените ви и зле разтърсва ги , макар и впити в почвата.
    Тя като житни снопове ви сбира и стисва до гръдта си.
    На хармана си после ви вършее , да се оголи зърното у вас.
    Отвява ви от сламки и от плява.
    Премила ви до бяла същина .
    Омесва ви до податлива мекост.
    И ви предава на святия си огън , за святи хлябове на Божието свято пиршество.
    Всичко това ще ви стори любовта , за да познаете тайните на сърцето си и в познанието си да станете частица от сърцевината на Живота.
    Но ако в своята боязън търсите само мира на любовта и нейната наслада,
    тогава по-добре ще за вас да покриете голотата си и да слезнете от хармана на любовта в свят, който не познава сезони и в който ще се смеете , но не от сърце , и ще ридаете , но не от дън душа.
    Любовта не ви дава нищо освен себе си и не черпи от никого освен от себе си.
    Любовта не обсебва , но и не иска да я обсебят.
    Защото на любовта и стига любовта.

    Любовта няма друго желание , освен да се изпълни.
    Но ако вие любите и храните желания , нека бъдат тези :
    да се стопите и да се леете като поток , запял звънката си песен на нощта;
    да познаете болката на твърде много нежност;
    да бъдете ранени от собственото си разбиране за любовта;
    и да кървите драговолно , с радост ;
    да се будите в зори с крилато сърце и да възхвалявате дарения ви нов ден любов;
    да почивате по пладне в размишления за любовната нега;
    вечер да се връщате у дома си , пълни с благодарност ;
    и да си лягате с молитва за любимото ви същество и с благодарствен химн на устните си.

    Халил Джубран ,, Пророкът “

  30. Маргарита on May 30, 2014 at 09:18

    Едно момиче се спря пред кучето и дълго го милва. Клекнала, с колене настрани, отворена..То мирише, няма зъби и едва върви от старост.

    Майка ми става да го разхожда през нощта, то не може да се сдържа.

    Баща ми едва върви. Ходя с него да разходи кучето и да припали колата. Пуска радиото и ми показва копчетата. После се прибираме.

    Паркът е зелен, чудно зелен. Хвърчат пухчета от тополите.

    Баща ми се радва на порасналия орех, който е помагал да засади един човек. Човекът вече го няма. Дървото има орехчета.

    Благодарих за мартеничките изпратени през март. Извиних се, че не отговорих тогава.

    Говорих дълго с една моя леля, която не бях виждала 7-8 години.

    Вкъщи съм..:)

  31. Виолета on May 30, 2014 at 12:21

    За любовта бих се отказала от всички претенции към любимите ми същества бих простила и бих ги подкрепяла, въпреки всичко, защото вече знам, че “само любовта е истинска” <3

  32. Martina Ivanova on June 5, 2014 at 12:04

    Та-даааа! 🙂
    Не успяхме както обещахме на 1ви юни да обявим кой печели обещаните награди, но само защото бяхме много, ама наистина много силно затруднени как да изберем сред тази пъстра, изпълваща и ценна любовна палитра. Всъщност отговорите на всички ви са толкова докосващи и вдъхновяващи, че нямаше как да изберем двама само сред това приказно множество и да кажем “Ето тези са най-вдъхновяващите”. Защото всички са вдъхновяващи! Ооо, толкова красиви споделяния има тук, дълбоко докосващи, стихове, лични преживявания…

    Затова с Оура се отказахме от първоначалния замисъл – да изберем човек според това колко вдъхновяващ е коментара му. Защото сред толкова блестящи скъпоценни камъни, как да избереш онзи, чиято светлина е най-силна? Те всичките светят!

    Затова решихме изборът ни да не бъде основан на логика и преценка, а на интуитивното усещане, че точно този човек в момента има най-силна нужда от това което искаме да дарим. Тези усещания извират точно от сърцето…
    Помолих за ръководство свише – да бъда насочена към точно този човек, на когото медитациите ще му свършат най-добра работа в момента.

    И така: Книгата на Оура Лов “Пчелата – Любов отвъд времето и пространството: отива при: Маргарита – oставила коментар на May 30, 2014 at 09:18

    А албумът с водени медитации “Живот в Светлината” отива при Ива, оставила коментар на May 18, 2014 at 16:28

    С двете дами ще се свържем на оставените електронни адреси, за да уточним как и къде да получат подаръците си. Ще сме им благодарни, ако ни държат в течение дали и как след време те са оказали влияние върху живота им.

    На всички, абсолютно на всички оставили частичка от себе си тук, чрез прекрасните коментари – благодарим от сърце! Продължавайте да вярвате и да изпълвате с любов всяка своя мисъл, дело, мечта.
    Защото Любовта е онази сила, която ни тласка напред, кара ни да растем, доро когато си мислим, че сме паднали.

  33. ива on June 7, 2014 at 23:09

    Ех.. Скъпа Марти много мислих преди да седна да напиша този коментар, защото ми е трудно да си призная пред себе си, че може и да имам нужда от подарък и защото писах коментара си с идеята да изразя по обикновен и прост начин какво вълнува сърцето ми. Сега обаче ще ти споделя за една синхрония, понеже коментара ти е писан на 05.06, та точно на тази дата имаме годишнина.. Винаги съм знаела, че аз съм просто един обикновен човек по необикновен начин и сега препрочитайки цялата статия и коментарите ми се прииска да кажа още нещо за любовта. Да определено тя може да гради и руши, да въздига и пропада, да вдъхновява и да мислим, че отнема желанието ни за всичко, но тя винаги е там, винаги Е. Искало ми се е винаги да мога да се изразявам много простичко и обикновено, защото обикновените и простите неща докосват лесно. Та ми се иска да кажа, че любовта е винаги с нас, защото я носим със себе си. Там е дори, когато ни е трудно, дори когато се ядосваме и дори когато си мислим, че я губим, всъщност понякога това което тя руши са само нашите издигнати стени, стари разбирания или ограничения. Понякога искайки да помогнем на другите, на близките ни хора сме склонни да направим какво ли не и то пак не действа и не помага, а лека е просто да обичаме. Предизвикателството, което аз поех е да обичам не заради… , а въпреки че.. и откакто приех това в живота си започнах да изпитвам необходимост да обичам повече, да се науча да обичам всеки миг. Често чувам около мен, че любовта променяла, а аз си мисля, че просто ни кара да бъдем истинските себе си, да се преоткриваме и да растем. Не знам дали ни спасява, но знам че обичайки, независимо какво и кого ние спасяваме себе си и за това ви изпращам по частичка от моето вълнение и ентусиазъм и много искрена обич! 🙂

  34. […] Неотдавна ви зададохме въпроса: Какво бихте направили за любовта? […]

  35. Силвия Райчева on July 3, 2017 at 16:12

    Здравейте! Безуспешни са опитите ми да намеря автора на този текст. Ще съм Ви благодарна, ако можете да ми помогнете 🙂

    “Скъпо Човешко същество: Разбрал си всичко погрешно. Не си дошъл тук за да станеш Майстор в безусловната любов. Това е мястото откъдето идваш и където ще се завърнеш. Тук си дошъл за да се научиш на интимната любов. Универсалната любов. Обърканата неподредена любов. Потната любов. Лудата любов. Разбитата на парченца любов. Цялостната любов. Изпълнената с божественост. Онази, изживяна през изяществото на спънките. Онази, показана през красотата на оплескването на нещата. Често. Не си дошъл тук за да бъдеш перфектен. Ти вече си. Дошъл си тук за да бъдеш великолепен – човек. Допускащ грешки и прекрасен. И след това да се въздигнеш отново, спомняйки си.”

    • Мария on November 12, 2017 at 03:24

      Здравейте, Силвия! Aвторката на този текст е американската писателка и пътешественичка Кортни Уолш. Чела съм оригинала и затова го разпознах. Българският превод, който е публикуван в Интернет е само съкратена версия на оригиналния.. Има и финална част – невероятно силна – а без нея смисълът е сякаш непълен, идеята – незавършена… Ето и пълния текст:

      “Dear Human:
      You’ve got it all wrong.

      You didn’t come here to master unconditional love. This is where you came from and where you’ll return.

      You came here to learn personal love.
      Universal love.
      Messy love.
      Sweaty Love.
      Crazy love.
      Broken love.
      Whole love.
      Infused with divinity.
      Lived through the grace of stumbling.
      Demonstrated through the beauty of… messing up.
      Often.

      You didn’t come here to be perfect, you already are.

      You came here to be gorgeously human. Flawed and fabulous.

      And rising again into remembering.

      But unconditional love? Stop telling that story.

      Love in truth doesn’t need any adjectives.
      It doesn’t require modifiers.
      It doesn’t require the condition of perfection.

      It only asks you to show up.
      And do your best.
      That you stay present and feel fully.
      That you shine and fly and laugh and cry and hurt and heal and fall and get back up and play and work and live and die as YOU.

      Its enough.

      It’s Plenty.”

      Courtney A. Walsh

      ….

      Сърдечни поздрави!

Коментирай

Абонирай се!

За да получаваш пръв най-интересните новини от Свой Избор!

ТЪРСЕНЕ в сайта

Намери ни във Фейсбук

Намери във Facebook

Намаления от Grabo