Блог

Колко струва човешката душа?

inspiro-4-09-print_img_73

От няколко дена бушуват някакви низки страсти“Дайте да накажем онези глупави и безотговорни младежи, които са имали наглостта да се изгубят в планината, че да се похарчат по тях толкова пари”.

Чудя се дали щеше да е такъв яден отзвукът ако имаше шумна и имиджова акция по спасяване (примерно ако бяха пропаднали я в пропаст, я в пещера) – много подходящо е преди избори. Може би цялата тупурдия е защото реално спасяване нямаше. Сами се изгубиха и сами се намериха момчетата. В играта на жертви и спасители, явно спасителите са недоволни – играта не се разви според очакванията им. А дали щеше да има такива ядни реплики в пространството ако бяха намерили бездиханните им тела? В крайна сметка сега се бърбори само за това колко пари били похарчени и кой ще ги плати… Всяка от страните може да разкаже различна версия и най-вероятно всеки от тях ще е прав – защото истината има много лица. Но в крайна сметка… всичко се върти около харчовете? Ами парите похарчени за безумни предизборни кампании? Парите похарчени за ремонти по улиците, надути поне 4-5 пъти?  Парите похарчени за депутатски возила, жилища, храна, почивки и пътешествия?

Пази Боже да похарчим душите си…. Да похарчим човещината си и да забравим, че любовта, емпатията, съпричастността, смирението, грижата за ближния, приемането – са сред онези ценности, които ни тласкат напред в еволюцията ни.

Дали да накажем всички политици за детските им болести – егоизъм, гордост, предразсъдъци, кражби, лъжи и манипулации? Дали да накажем хората в медиите за това, че са продали душите си за пари, рейтинг и слава? Дали да накажем онези на които всички ние сме гласували доверието си и на практика сме наели на работа, а те дремят по столовете в парламента и създават парадоксални анти-хуманни закони? Дали да накажем онези, които сринаха ценностната система на цял един народ и го тласнаха към пошлост, неграмотност и непознаване на себе си? Дали да накажем едни младежи за това, че са безразсъдни? Кой има смелостта да влиза в ролята на съдник, и откога съдът води до израстване? 
O tempora o mores!

А колко струва един човешки живот? Колко струва една спасена душа? Колко струва човещината ни? Едни хартийки, които изкуствено сме издигнали в култ ли са ценностите около които се обединява днешния свят? Нима сме забравили, че ценността е в живота, в усмивките, в споделянето, в природата, в чистия въздух в гората и планината, в чистия планински поток, в очите на децата ни, в слънцето което ни спасява всеки ден – безвъзмездно? Забравили изконните човешки (и божествени) ценности?

Не, не вярвам в това. Вярвам, че все още има хора които бурно преболедуват детските болести на израстването, а Вселената щедро им предоставя възможности да се разгорят симптомите, за да се види в контраста им целителния път. Противопоставящите се модели ще стават все по-ярки и все по-предизвикателни и все по-честно ще предизвикват закостенелите социални нагласи и очаквания. За да се открои истината, за да изгорят в буен огън всички овехтяли и порочни модели. Защото в огъня фениксът умира, за да се възроди нов и чист от пепелта.

Знам със сигурност едно – човешката душа е безкрайна, безценна и вечна. Само уроците и сцените се сменят. Ще си спомним. Всички. Вярвам.

Благодаря ви, че споделяте тази публикация чрез бутончетата отдолу. Нека стигне до повече хора, които имат нужда от нея!

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *