Ох, горкият Аз!

November 25, 2013
By

Poor_me__s_by_Pedro4BaУроците на Живота са безценни. Можем да си четем цели купища книги, да ходим по семинари, да цитираме чужди мъдри мисли във фейсбук, но когато опре до реалността, до живия живот – ей там се оплитат конците. Или пък получавате мощен импулс, който ви праща далече. Пoнякога това може да започне и като ритник в задника 🙂

И затова, подтикната от реална ситуация в най-голямото училище – Живота, ще ви го кажа направо:

– Ако вечно сте огорчени от живота и хората;

– ако ви се струва, че винаги всичко е наопаки и не ви върви;

– ако все виждате кривини в деня си, в хората, в случките и не-случванията които сякаш ви преследват;

– ако ви тежи всяко нещо което съдбата ви поднесе;

– ако хем ви се иска да се реализирате професионално, хем не ви стиска да поемете ангажиментите които вървят с това;

– ако всичко което правите се случва с един куп уговорки, условности, мрънкания, оплаквания;

– ако все виждате в досегашните си приятели – предатели;

– ако вечно обвинявате всичко и всички за несправедливостите които ви преследват – то по-добре погледнете искрено в огледалото.

Причините за всичко онова за което вините външния свят, със сигурност ще се окажат кривини във вас самите. И тези повтарящи се криви модели ще продължават да ви преследват докато изпълнени с негодувание и скръб, виждате само “несправедливия” външен свят. ДЗЪН ДЗЪН ДЗЪЪЪНННН – имам новина!!!! Причината за всички ваши несполуки се крие във вас самите. И това е абсолютно сигурно! Ако ви се струва, че навсякъде навън има греди, то на 100% вътре във вас има цял пън!

Ако много силно искате да продължават да ви преследват несполуки, то бъдете последователни – дръжте се като пръв темерут с приятелите си. В никакъв случай не комуникирайте. Обиждайте се и показвайте колко сте раними и зависими от другите при всяка възможност! Уверете се, че се държите възможно най-темерутски точно с хората, които въпреки всичките ви кривини, са ви най-верни приятели и са ви подали ръка. Оплаквайте се във всеки възможен момент от несправедливата реалност, от некоректните и подли приятели, които ви подливат вода на всеки ъгъл. Оплаквайте се как нямате работа. Ако случайно ви се появи работа – мрънкайте колкото се може по-често, че сте уморени и не ви остава време за почивка. Много е важно да сте колкото се може по-мнителни и да се обиждате явно и показно при първа възможност. И всъщност, както завършва една мъдра дълга мисъл на Ошо, повтаряйте си: “Аз съм много нещастен. Аз съм толкова нещастен, че думите и постъпките на другите хора, постоянно засягат моето нещастие. В края на краищата, аз съм много важен пуяк, затова не ценя живота си, не се виждам отстрани и обичам да надувам от мухите слонове, аз съм много раним, зависим от мненията на другите и беден по същество. Не ми се обиждайте, а по-добре ме съжалете.” Ох, горкият Аз!

Ако сте се познали в описанието – моите извинения за причиненото неудобство. Може би е време да напуснете зоната на удобството. Можете да изберете да се обидите и да страдате тихо в ъгъла, да започнете да се оплаквате на нов глас на малкото останали около вас слушатели колко е несправедлив животът и колко подли са хората. А можете и рязко да отскочите напред и да направите промяна в живота си. Все пак доста често ритниците отзад водят и до такива промени. 

А имате ли такива познати и приятели? Ооо, сигурна съм, че имате. И също така съм сигурна, че вечният алтруист във вас дава мило и драго да помогне на клетите заблудили се хора, да им отвори очите, да ги избута нагоре, да ги бута всячески, да нaправи всичко по силите си за да им помогне да се реализират, напук на всички кривини които си носят. Уффф… и за вас имам новина – няма да стане. И няма смисъл. Единственото нещо, което те искат за момента е да бъдат съжалени, всички да мобилизират сили да им помогнат, окуражават и пригласят “Колко е гадно и несправедливо всичко”. И някъде там по пътя задължително нещо няма да се случи по вкуса им, и мрънкането ще настане на нов глас. Задължително ще намерят начин да ви накарат да се почувствате виновни. Или поне ангажирани с тяхното нещастие. И така до безкрай.

Не само, че няма да им помогнете да се реализират, но и няма да забележат даже усилията които полагате, за да ги издигнете над нивото на вечните несполуки. Банално, но истина – няма никакъв шанс да ги промените отвънка навътре. Когато (ако изобщо някога) трансформацията им тръгне отвътре навън, то тогава ще постигнат и успех, и късмет, и изобилие, и прекрасна щедра реализация. Можете да им помогнете единствено с личен пример. И като не им се връзвате на воплите “Ах, горкият Аз! Животът е толкова несправедлив!”

А пък ако пътищата ви с такива хора рязко се разделят – приемете го като уместна част от плана. Просто вибрирате на толкова различни нива, че няма никакъв смисъл и причина да продължите пътя си заедно. Поне на този етап. Приемането ли? За него ще си поговорим някой друг път 🙂

От Уроците на ежедневието.

Благодаря ви, че споделяте тази статия чрез бутончетата отдолу. Нека стигне до повече хора, които имат нужда от нея!

Tags: , , , , , , , , , , ,

2 Responses to Ох, горкият Аз!

  1. Tom on November 27, 2013 at 17:16

    Силна статия, поздрави.

  2. Martina Ivanova on November 29, 2013 at 01:07

    Благодаря 🙂

Коментирай

ТЪРСЕНЕ в сайта

Абонирай се!

За да получаваш пръв най-интересните новини от Свой Избор!

Намери ни във Фейсбук

Намери във Facebook