Великата Октомврийска Ревюлюция – Нов прочит.

October 2, 2013
By

humans

Отново е Октомври. Годината е 2013. Отново е октомври и още с първите си дни той дава заявка да бъде разтърсващ, преобръщащ всички основи, закони, принципи, закостенели и буксуващи шаблони и матрици. Нова Октомврийска Ревюлюция. Новата парадигма на Любовта и Светлината е факт. Толкова категоричен и необратим факт, че единственото което ни остава е да се нагодим към промените. Да превключим на друго ниво, да скъсаме със старите шаблони и бързо да преболедуваме последните остатъци от старата матрица. Октомври настъпва категорично със своите дарове и дава заявка за бързи и нетърпящи възражение промени. Някои може да са подготвени, да минат през поредният скок бързо, леко и плавно. За други това може да бурна трансформация, дошла изневиделица – като гръм от ясно небе. Истинска революция. Тази дума се появи и в едно от последните послания от нашето Архангелско семейство, предвождано от Михаил. Там, където още битуват стари схващания, стари похвати, стари модели на управление, стари структури – всичко това ще бъде пометено. Истински преврат се случва – да. И не със сила и агресия, а с любящата настойчивост на необратимите промени на планетарно, и вселенско ниво. Там където все още тези промени срещат съпротивление и неразбиране, преходът ще бъде по-бурен. Ще протича драматично, с истинско физическо преболедуване, с подобни на инфекциозни заболяваия, с интензивно физическо чистене, с неслучвания в социалната сфера, в комуникацията, с разминаване с хора и събития, които са дисхармонични и не отговарят на новата парадигма. Всичко което не е базирано на Любов и Светлина просто няма шанс да просъществува вече. 

Вие заявихте готовността си и желанието да бъдете част, сътворяваща и съграждаща част от този нов свят, от промените на планетарно ниво, от онези катаклизми, които разтърсват цялото Творение. Вие поехте своята отговорност, тръгнате смело напред, взехте своята нова премяна и сега трябва да поемете последствията от тези свои решения. А те са прекрасни, о, колко са прекрасни! Това е нещото, което се надявахме да видим да постигнете, да преживеете, още от самото начало на Сътворението. Това е нещото, което изпълва с плам, радост, вселенска любов и преклонение всеки от нас, които имаме честта да бъдем ваши спътници в този вълнуващ процес. Преход към Възнесение, Преход към Ново съзнание, преход към Земите на Безусловната нула. Към колоните на Сътворението. Там където съществува всичко. Там където бе положена идеята за абсолюта. Там където всичко започна от безкрая, без начало и без край. 

Окъпани сте от светлината на Твореца, на вечната зора и с новата си светла премяна сте готови да продължите напред. О, колко сте красиви! Толкова сте красиви, само да можехте да се видите от нашата гледна точка. Вашите души се събуждат, окопитват се от вековния сън, спомнят си и разцъфтяват една по една – като букети от ароматни цветя, като един след друг отварят красивите си венчелистчета, разгръщат се до най-дълбоката си същност, разкривайки красивите си цветове – в дълбочина. И всеки един от вас, вдъхновява и предава своя аромат и опит на следващия букет в градинката. И така – един след друг, заедно, поетапно, и все по-бързо, вашата цветна градинка се разгръща, открива неподозирани дълбини и аромати в свещеното си семенце. Прекланяме се пред тази гледка.

Все по-бурен и бърз ще е този процес. И все повече от вас, най-неочаквано ще бъдат пробуждани. Все повече от вас са готови. О, скъпи души! Това е един от най-важните етапи от вашето разцъфтяване! Вие го заявихте! Вие го случихте! И бъдете готови да приемете и поемете последствията от това. Няма да е леко, но нима сме обещавали това?  Знаехте с какво се захващате, знаехте всички трудности, всички възможни препятствия, всички сенки и вековни мъчения и тъжби. О, скъпи мои…. единственото, което не знаехте е, че този път ще стигнете до там.. до сърцевината…

Бъдете сигурни, във всеки един момент – бъдете сигурни и помнете, че сте безмерно обичани, изцяло подкрепяни, и всичко, абсолютно всичко, което ви се случва е напълно уместно и е част от цялата игра, от първоначалния замисъл, от онова, което наричате – Възнесение. Всеки един играч, всеки един съотборник е на мястото си, и независимо как изглежда на пръв поглед – неговото участие е необходимо. Точно така, както е. 

LHC Cathedral bМного от вас чувстват разделението, което в момента е толкова силно. Сякаш сте от едно семейство, но от различни краища на света. Мислите и говорите различни неша, но сърцата ви говорят едно. Уж се познавате, но всичко между вас е различно. Това е толкова уместно, толкова необходимо. Казвахме ви че ще бъде така, че всичко ще се развие по неподозиран от вас начин, че всеки от вас ще тръгне по свой път, със свои знаци, уникални и различими. Това е в реда на нещата. Това не означава, че едни са прави, а други грешат. Всичко е правилно. И всеки живее своята истина. Различни сте, за да можете в тези различност да се разпознаете, да видите цветовете си, да усетите краските си, онези аромати, които ви правят толкова уникални, толкова различни и в заедността ви създават неповторим букет от ухания и цветове, които придават цялостността на Всичко, което Е. Оттам идвате и с тази задача дойдохте на Земята. Не е ли прекрасно… Времето което прекарахте тук в забвение сякаш отлетя към едни друг животи, други времена, които изглеждат далечни от вас. И така е наистина. Всеки от вас е многолик, многоспектърен, многоизмерен. И така както днес виждате едно от лицата на някой от вашите приятели и познати, то утре ще видите другото му лице. И третото. И четвъртото. И ще разберете, че няма смисъл от осъждане, от сочене, от обиждане и критикуване. Защото всяко едно от тези лица е трябвало да бъде проявено в някакъв момент, за да ви преведе през поредното изпитание и през поредната отсечка от общия ви път. За да можете отново да се срещнете след това – чисти, ново-родени, ново-познали се. Ново разпознали новите си общи задачи, мисията, която ви кара да следвате пътя си неотклонно.

О, скъпи мои, това е толкова красив и достоен процес. Прекланяме се пред вас, че имахте смелостта да тръгнете по този път, да го извървите, да минете през всички препятствия и да продължавате отново и отново напред. 

Знайте, че всичко е временно. Онези моменти на отчаяние, на мъка, самота и съмнения които преживявате, са само временни, само частичка от огромния път на просветлението на въздигането, през което преминавате. Онези моменти в които чувствате самота, съмнения, в които се чувствате подложени на изпитание, на крайности които ви разкъсват в дуални емоции, в противоположности на егото, на любовта, на смирението, прошката, разбирането, осъзнаването и разделението – те са просто миг от вечния път. Толкова уместен миг, в който чувствате почвика на Дома. Моменти в които разбирате, спомняте си кои сте, какво сте и откъде идвате. И вашата висша същност изпитва силният копнеж по Дома, разкъсвана от плътната реалност и знанието за онези ефирни полета на Абсолюта, на Дома, на Бог, който живее в сърцата ви… Тогава чувствате онази космическа, бездънна самота и тишина. Тогава чувствате как сякаш старите сенки се възвръщат, сякаш сте загубили връзката със Светлината, а всъщност – тогава се приближавате още повече към нея. В такива моменти, скъпи мои – не унивайте, не страдайте, не се поддавайте на тази вековна мъка. Поспрете за миг, вгледайте се в себе си и си спомнете изначалната истина за това кои сте всъщност. Спомнете си, че имате абсолютното право да знаете кои сте и какво сте, и да изживеете тази своя цялостност и истинност в любов, състрадание, приемане и изпълване с пламъка на Божественото.

В такива моменти си спомнете, че имате право на почивка, на отмора, медитирайте, четете вдъхновяващи и повдигащи слова, отпуснете се с нещо любомо, свое, лично, нещо което ви кара да се чувствате добре. Почивайте си повече, дайте си тези моменти на отмора и разпускане. Те са важни – за да можете да се справите с моментите на великата космическа пустота. За да интегрирате тази нова порция от висока енергия която обхваща Земята. За да подготвите фините и плътните си тела за следващия етап на Играта.

Някои от вас могат да се подведат от предизвикателствата и сенките, които изникват като призраци от прашните гардероби. Някои от вас, които са постигнали голям напредък в старото схващане за духовността може да се окаже, че са се върнали в началото, че изпитват и показват емоции на гняв, на осъждане, неприемане и критукуване на хора, събития и случки, които не харесват. Не се плашете от това – и това е част от преболедуването. Онези остатъчни зародиши на страховете ви, на болезнените състояния и преживявания, които носите от векове и еони излизат точно сега, осветени от силната светлина. Но излизат, за да бъдат изцелени и трансформирани! Не се обвинявайте взаимно, че един е по-напреднал, пък друг изостава. Единствено безусловната любов, безусловната подкрепа и безусловното приемане ще ви освободи и обедини. Тези от вас – тези ваши братя и сестри, които показват болезнени симптоми на преболедуването, имат нужда от вашата подкрепа, помощ, разбиране и състрадание. Разберете – това са толкова болезнени остатъци от вековни страдания, вековни робства, вековни блокажи, които излизат сега, за да намерят своето изцеление. 

Затова и виждате онова разделение и резграничаване помежду си. На пръв поглед изглежда толкова смущаващо, толкова разделящо и нередно. Не се съдете, нито себе си, нито другите около вас. Подкрепяйте се в този процес. Намирайте общото помежду ви, а не различията. Намирайте онова, което ви тласка напред – като колектив, като единно цяло, което заедно има силата да сбъдва това което се случва. Защото заедно сте сила, и заедно решихте всичко това да се случи. Заедно вървите напред и заедно го сбъдвате. Със силата на заедността ще преминете и през този етап. И тази Октомврийска Ревюлюция ще бъде нежна, тиха и разбираема за онези от вас, които отворят всичките си фини, неназовани сетива, за да усетят и осмислят ставащото. За другите съпротивата и съмненията ще донесат допълнително болки и допълнителни катарзисни преживявания. Но всяка болка и всяко преболедуване е последвано от изцеление, забвение и повдигане. По един или друг начин, независимо как изглежда на повърхността, в дълбочина вие случвате това заедно. В заедността ви е вашата огромна сила и  могъщество. Революцията е ваша. И сте готови да я посрещнете и доведете до своя край, който ще е ново начало. Благословени сте за вашата сила и отдаденост. Благодарим, че сте тук за да случите това. 

От братското семейство на Светлината.

Благодаря ви, че споделяте тази статия чрез бутончетата отдолу. Нека стигне до повече хора, които имат нужда от нея!

Tags: , , , , , , , , , , , , ,

24 Responses to Великата Октомврийска Ревюлюция – Нов прочит.

  1. Sirius on October 2, 2013 at 22:19

    Статията е както винаги прекрасно написана и някак си след поредния пристъп на безмерна тъга, който поучих преди час, имах нужда да прочета нищо подобно, но същевременно ме мъчи въпроса как да контролирам тези емоции и заради това ми се струва, че тази статия е валидна по всяко време, през всеки месеци, защо точно сега, защо точно октомври е по-специален? Не е ли това просто една утеха за нас по-емоционално нестабилните, едно оправдание на чувството за несъвместимост, която имаме, с обществото, нормите, ежедневието?
    Не искам да звуча грубо след такива приповдигнати слова по-горе, но тези въпроси не мога да спра да си ги задавам и ако ми е интересно чуждото мнение, защото може би моето е заслепено?

  2. Sirius on October 2, 2013 at 22:21

    Извинявам се за грешките, просто емоциите явно рефлектират и върху стила на писане също. 😀

  3. Martina Ivanova on October 2, 2013 at 22:28

    Аз ще побързам да отговоря от позицията на страничен наблюдател, макар и главен участник в написването на горния текст 🙂 Колкото и несъвместимо да изглеждат двете неща.
    За мое “оправдание” ще кажа, че започнах да пиша статия, със съвсем различно намерение за съдържанието. И някъде след първия абзац вече не бях аз. Това е много особено състояние, близко до автоматичното писане, в което нямаш абсолютно никаква представа какво ще напишеш в следващата секунда. Така, когато умът ти няма възможност да се включи, ставаш канал. И идва това, от което има необходимост в момента.
    Та моето лично мнение на наблюдател е, че – да, периодите на тъга не са само сега, те идват по различно време, често различно за всеки отделен човек. Но има периоди, които се отличават с особена енергетика и тези състояния са много по-често срещани и масови при групи от хора, които са стигнали един общ етап в пътя си.
    И в този случай – това може да е “успокояваща” информация която да е общовалидна във всеки момент, и също така да е дошла точно сега, защото точно в този момент най-много хора са имали нужда да я видят.

    Съдейки по бурния наплив на благодарни обратни връзки от мъже и жени в стил “точно бях паднала в казана с Л*****а, и този материал ме върна там където трябва да бъда” – в момента явно е масово явление, което не е признак на лични драми, ами е нещо, което има нужда от погалване отгоре.
    Разсъждавам си на глас 🙂 Пак казвам – нямах никаква представа какво точно ще се излее, тоест – не идва от мен., не от обусловения човешки ум.
    За разлика от тези философствания 🙂
    Оставям място и за други разсъждения и усещания.

    • Галин Петров on October 12, 2013 at 04:52

      При мен автоматично включване става в диалог с други хора.Случи се няколко пъти(единият път беше много интензивно),беше минало през филтъра на моето съзнание ,но сякаш не бяха изцяло мой думи,или внезапно изваждам най-доброто от архивите си перфектно формулирано и насочено към човека без да участва егото ми в предаването на информацията.

  4. emilia on October 3, 2013 at 11:38

    И аз се чувствам така-празна отвътре и тъжна.Явно е обективно състояние, а не субективно.Е , не съм се съвсем здухала-имам вяра в крайния резултат т.с. в смяната на системата.Знам, че трябва осъзнато да творя новото,Божественото , но явно имам нужда и от близък човек до себе си ,но такъв няма.Поръчала съм си и го чакам.-с обич към всички -Емилия

  5. Э on October 3, 2013 at 14:46

    Всички думи без дела са празен лист ! Светлите същества не искат да кацнат , да се свържат с Вас !

  6. Ричи on October 3, 2013 at 16:49

    Благодаря за този ченълинг, само защо ми се струва, че е Октомврийска еволюция, защото стъпва на всичко, което сме постигнали до тук, без да разрушава нищо 🙂

    • Martina Ivanova on October 3, 2013 at 17:19

      Абсолютно – точно така е. Еволюция е. Затова и прочита е нов 🙂

  7. Karuna on October 3, 2013 at 22:47

    Съгласна съм за Еволюцията…..абсолютно надграждане 🙂

  8. Силви on October 4, 2013 at 14:55

    Винаги ,когато се почувствам “потънала”..и не само тогава, идвам тук, за да си припомня,че всичко е наред.Мартина, ти не ме познаваш, но в действителност си ми верен спътник и приятел :-)!Искренно се надявам това, което ти правиш за мен, аз да правя също за някой друг. Иска ми се да споделя нещо с теб и всички тук.От доставреме насам имам чувството , че всичко е в застой…явно моето вътрешно състояние е такова.Отчитам разни случки, състояния на близки, приятели, семейство, съпоставям ги с промените за които, разказваш Мартина и откривам сходствата….но сякаш всичко това се случва само наоколо, не и в мен.Струва ми се, че не се променям, че повтарям все същите грешки.Имам чувството, че нищо не помня за себе си…като в летаргия съм.Понякога дори си мисля, че немога да мисля, да асимилирам.Просто се нося по някакво течение и бездействам.Дори немога да преценя дали и всичко това, което казах, преценявам обективно…Чувствам се празна….От месец насам, почти не спя…Чувствам се толкова окрилена, щастлива, вдъхвайки от позитивизма на статиите които пишеш, но имам чувството, че с мен лично не се случват всички тези прекрасни промени.Моля, споделете вашето виждане, усещане, мисли…какво според вас се случва…Благодаря!

    • vili on October 9, 2013 at 11:59

      Силви, не си сама, мила, в тези неща. Много от нас се сблъскват с подобни изживявания. На моменти си силно вдахновен от това, а в следващия – на дъното. Вярвай много от нас се питат:”А сега, накъде?”. Чувстват, че искат някаква промяна и им се струва, че това се случва на другите, а те са като наблюдатели. Аз съмата съм в подобно състояние, но вярвам, че ще усетя, кога точно да направя промяната, макар, че на моменти губя търпение.Вярвам, че ще открия най-после това, което ми носи радост, за да я споделя и с тези, които имат нужда от това. Чувствам, че това е процес и когато съм готова мисля, че няма вече да го мисля, а ще се спусна в действие. Така, че спокойно и успех!

  9. Sirius on October 4, 2013 at 23:57

    Силви, разбирам те, моето състояние е подобно вече година, дори повечко. И чета, ходя на терапия, опитвам се, падам и ставам ежедневно, но все се правя грешките, които ме дърпат отново назад. И не искам да ги правя, но тялото ми неволно ме води към тях отново и отново. Статиите са мигновен проблясък, но после когато останеш отново със себе си…

    • Силви on October 7, 2013 at 09:14

      Да Sirius, не успявам да задържа дълго високите си вибрации…Знам, че всичко се променя, вярвам в това, само дето не разбирам следвам ли промените и аз или само ги наблюдавам.Най-вероятно единственно аз мога да дам отговор на този въпрос.Имала съм своите опитности,всеки ден преживявам дребни случки в които, задавам въпрос и някак си идва отговор под някаква форма или помислям за някого и той се появява,срещам “случайно” хора с същите преживявания, но сякаш това са само дребни случки, не се боря достатъчно за големите промени в живота си и това постоянно поватряне на страи схеми….И осъзнавам когато го правя, още в същия момент и пак немога да се спра. Неискам да внасям тревоги и негативизъм, нито да звуча отчаяно, защото не съм :-D,аз съм много усмихнат и духовит човек всъщност, просто стстията ме върна към тези мисли и реших, че е време да ги споделя с близки хора :-).Любов и светлина на вас и цялата прекрасна вселена от творения!

      • Ричи on October 7, 2013 at 15:02

        Здравейте, най-хубавото в процеса е, че няма грешки: всеки следва собствения си духовен план и няма правила. Единствено помага да се обърнем навътре към Висшето си Аз и да оставим Бог – т.е. да го упълномощим да ни води и Той няма да ни остави.

        • Галин Петров on October 12, 2013 at 05:17

          Искам да добавя,че имах сериозни изблици на гняв който идваха “отникъде” и сваляха сериозно вибрациите.Започнах съзнателно да се занимавам с напрежението което имах в стомаха,гастрит също така и само с 1 просто упражнение освободих много неосъзнат негативизъм,изблиците почти изчезнаха напълно.Добре е да се “огледаме” за област в тялото която е неразположена,защото нещата се случват на неосъзнато ниво и лесно изкарват извън релси 🙂

  10. Роси on October 7, 2013 at 11:25

    Здравей Марти!

    Както всеки път когато прочета нещо твое,без значение дали от теб или от някой космически приятел,това ме зарежда и обнадеждава.Аз самата се лутам много и в сънищата и в отношенията ми със заобикалящия ме свят…Но,вероятно това е опитност която трябва да се изживее.Бъди здрава и озаряваща пътя на лутащи се и несигурни същности,ние ти благодарим!

  11. Силви on October 10, 2013 at 10:36

    Благодаря ти Vili, благодаря на всички ви за вниманието и споделянето!Бог е благословил всички ни и явно всичко е въпрос на търпение и повече увереност.Просто ми се иска да правя всичко по-осъзнато и да започна да случвам осъзнато живота си :-).Прегръщам ви!

  12. Галин Петров on October 12, 2013 at 04:45

    Благодаря,вашата работа е толкова подкрепяща.Като утринна роса ми подейства посланието.Колко е успокояващо да получиш потвърждение на всичко което се случва,съвет и успокоение ,че всичко е в реда на нещата.Любвеобилно послание.Изпълвам се със съвършено красиви чувства.Любов и радост преливат в Сърцето ми.
    Поздрави Семейство

  13. Martina Ivanova on October 13, 2013 at 20:01

    Прекрасни хора, благодаря ви, че пишете, че споделяте себе си, че се оглеждате един в друг. Благодаря ви за любовта и добрите думи, отправени и към мен самата. Огромна ценност сте, а обратната връзка е важен пътен знак – винаги го казвам. Благодаря!

    Мила Силви, нарочно изчаках преди да пиша, защото ми се искаше и други хора да ти пишат, за да се огледаш и в тях.
    Благодаря от сърце за взаимността и сърдечните думи.
    Празнотата е много особено усещане. И всички сме го преживявали, не веднъж. Да не мислиш, че аз не минавам през такива етапи? И празнота, и тъга, и гняв дори – пълна палитра. Просто нещо много бързо просветва и ми дава образ и представа какво и защо се случва. Не че е особено лесно. Ама и никога не са ни обещавали, че ще бъде.
    Празнотата е всъщност много хубаво и полезно състояние. Аз в точно този момент, сега също преминавам през такъв етап. Крион преди години в една от първите книги беше казал, че тази празнота означава, че водачите ти се сменят. Има един транзитен период, вкойто старите ти водачи си тръгват, и докато новите “заемат мястото си” си малко.. сам. И самотен. И тъжен. И се чувстваш изоставен, без цел и посока, губиш роднини, приятели, социален свят. И това е съвсем в реда на нещата. Сменяш водачите, когато най-общо казано – вдигнеш ниво. И всяка смяна означава, че си отишъл по-напред в развитието си. А от друга страна празнотата освобождава ново място, което да бъде изпълнено с всичко ново, което дойде…
    Знам, че някой път са много тежки и продължителни тези периоди. Но бъди сигурна, че не си сама, не си единствена, всичко ти е нард. Не се побъркваш, нито потъваш. Напротив. Но всяка трансформация носи със себе си известен дискомфорт. Нещо подобно на лечебните кризи на физическото тяло, когато върви към изцеление.
    Всичко е наред :*

    • Irinka Ianva on October 22, 2013 at 13:25

      Здравейте прекрасни и светли хора …Обичам ви всички,такива каквито сте…Едни по-нагоре,други по-встрани…трети горящи в Светлина я раздават за помощ и корекция на другите …и .т.н…..Процесите вървят и се случват и то много ускорено….Така го чувствам и аз….Благодаря на всички за споделените мисли и преживявания…и на Мартина за прекрасните послания ,които споделя с нас Така чрез вас аз сверявам и моя часовник по пътя на светлината и процесите в мен… …И аз като всички вас вра и кипя в тези процеси на хора,земя и Космос…..Защото ние не се променяме само тук на Земята….Всичко се върти и се променя в целия всемир и ние сме само една брънка от тези промени ,извисявания ако щете и многоизмерни квантови процеси..на физическо и енергийно ниво….Искам също да споделя и тази празнота ,която чувсват много хора …Да Мартина е права..И аз вече много пъти минавам през тези цикли …И на мен някога ме успокояваха от горе ,че това е смяна на водачите….Вярно е ….Чувстваш се сякаш си гол…Без защита и толкова сам…..и самотен…и изоставен..И после..После идват по-големите изисквания,задачки,и поръчения….По някакъв изключителни спонтанен начин ни срещат с хората ,с които ще работим в бъдеще…С хора ,с които образуваме нови групи…или работим в момента или по-късно…..И така всичко тече и се променя….Ние също..Беше ми интересно и за споделеното от Мартина Ибанова,ЗА НАПИСАНОТО ,ЧЕ ТО НЕ Е ПОСЛАНИЕ ОТ ВИСОКО, а сякаш се е изляло дълбоко отвътре.и е по-емоционално..изразено….Така е …И при мен се е случвало много пъти,по този начин….Тогава сякаш говори душата ти,а понякога и висшият ти аз или Божествения…..Когато е от душата се усеща една тъга…носталгия ,самота….Когато е от висшият Аз,тогава е по-емоционално….изразено….А когато е от Божествената ни същност,то тогава..се усеща онази изразеност като към дете,някак бащински и точно с малко думи ,понякога римувани…..Споделете моля ви, вие как усещате своя допир до светлината….Как я усещате,виждате,чувствате…И зарежда ли ви тя?И последно питане…Как се чувствахте тези последни месеци-септември и октомври..Защото усещам,че времето е забързано,ускорено….Иде края на годината и …всики карм.натрупвания трябва да бъдат отработени до 22-24. декември и да влезем в новата година без старите отлагания..Благодаря ви ,че ми беше разрешено да бъда с вас…Благо даря…

      • Irinka Ianva on October 22, 2013 at 13:29

        Грешка в буквите ..Извинявам се -Иванова е ..б и в ….

  14. Анонимка on October 13, 2013 at 22:03

    Благодаря за коментарите, мили хора! Обичам ви! И теб, и от цяло сърце, Марти! Малко светлинка в тунелчето, когато се чувстваш напълно сам, но е нещо много по-силно, нещо като да се родиш отново сред свои! А какво ми се работи, кой и как само мога да се питам, но е хубаво и вдъхновяващо в общи линии, не е като това досега, което е било и ми дава кураж да издържа… И не само!…

  15. Силви on October 16, 2013 at 14:08

    :-)! Благодаря!Чувствам се така от толкова години, че вече незнам кое,кое е!Сякаш съм под воал който ми пречи да възприемам..постоянно се чувствам объркана, немога ясно да преценя ситуацията, в която се намирам в дадения момент и ми коства много усилия да върна наум случката, да се опитам да си спомня детайлите и да направя изводи.Мислълта ми се щура като луда, чак немога да я подредя в една посока.Хората ми говорят някакви неща, отговарям им, усмихвам им се, давам съвет,извършвам някакви дейности, наблюдавам живота наоколо, но сякаш го прави някой друг, а аз съм мнооого далеч…дори от себе си…
    Някак живея като на сън, минавам през нещата, но не съм “в тях”, не съм в едно с тях…не принадлежа там.Не намирам къде принадлежа всъщност…
    Хиляди чувства бушуват в мен…нагоре, надолу…откривам и се отключва една агресия и то към най близките ми….и когато това стане, сякаш наливам отрова в себе си.Как да кажа, всичко що е човещинка го правя…но някак това не съм аз. Искам да сваля тази кожа, опаковка от всичко що съм съставена, да остана в чистия си вид и да прогледна!
    Изобщо, луда работа 🙂
    Казват хората, че помоща идва отвътре..но някак имам нуждата в този момент от помощ от вън…може би е грешка, но така изглеждат нещата в естественият им вид 🙂
    Благодаря че ме изслушахте..имах нужда от това!
    Прегръщам ви всички!

    • МиКа on October 17, 2013 at 16:36

      Здравей, Силви!
      Здравейте, Марти и всички приятели тук!

      Обръщам се конкретно към Силви, защото искам да ти кажа … не си само ти! 🙂
      Абсолютно всички твои усещания за момента, чувства на несигурност, празнота, че даже и самообвинения, все едно са моите … Нямам обяснение, как е възможно, човек да прочете себе си, чрез някой друг, но ето че се случва. 🙂 Явно, Животът си върши работата чрез такива като нас и явно това е част от общия процес.
      Винаги, когато се изгубя отварям този сайт и откривам, че не съм сама! … имало значи там накъде и други като мен 🙂 и всичко, което преминава през мен като усещания, е напълно нормално. Защото в живота около мен, хората не си говорят “такива” неща; подкрепа почти нямам от кого да получа, да не говорим за съвет или отговор на хилядите неизвестни, които изникват в ума ми. Животът около мен си тече напълно нормално и аз участвам в него някак “през филтър”, и съм различна, вече нищо не е същото.
      Наобратно на това, което виждат очите ми, стоят моите усещания, че всичко е различно, че времето е толкова Ново, както никога досега, че в момента точно се случват прекрасни промени в целия свят и във всеки един от нас… и още много радостни неща!!!
      Всичко това ме изпълва с много Любов, към мен самата, към всеки един, към Всичко! Една тиха радост и спокойствие вътре в мен ми показват, че моето време е СЕГА, че пустотата е нужна, за да се роди Новото, че изблиците на гняв ми подсказват, коя съм аз и че имам граници, че “кожата, опаковката” са също част от мен и аз си ги обичам, защото те са ми нужни, за да извървя Пътя и някой ден … да намеря “чистия си вид”, и да разпозная, че всеки друг е абсолютно същия като мен … 🙂
      Силви, благодаря ти, че огледах себе си в твоите споделени мисли!

      Марти, прегръщам те с много благодарност, че вървиш с нас, по този неясен, но много светъл Път!

Коментирай

ТЪРСЕНЕ в сайта

Абонирай се!

За да получаваш пръв най-интересните новини от Свой Избор!

Намери ни във Фейсбук

Намери във Facebook