Блог

Какво бихте направили, ако днес е последният ви ден живот?

Какво бихте направили ако днес ви е последния ден живот?Какво бихте направили, ако знаехте, че днес е последният ви ден живот? Че по някакъв каприз на съдбата, точно днес е последният ден, който ви остава да изживеете?

Искате ли да направим един примерен списък? Хайде, вземете и направете своя собствен списък. Какво бихте направили?

– Ще стана рано, за да посрещна Слънцето.

– Ще се обадя на всичките ми приятели и любими хора, за да им кажа, че ги обичам. Ще поискам и ще им дам прошка. Ще разреша всички стаени конфликти.

– Ще говоря само истината – само това, което мисля, без да сдържам, трансформирам, омекотявам или извъртам това, което мисля.

– Ще се усмихвам на всички и ще им кажа по нещо хубаво, дори на най-намръщените и кисели съседи.

– Ще танцувам, ще пея, ще тичам – ще чувствам тялото си цяло, живо и младо.

– Ще изляза сред природата – на плажа, на поляната, в гората, планината, ще гледам облаците, ще слушам песента на птиците и шептенето на листата

Ще раздавам всичко от себе си, за да помогна на някой, който има нужда.

– Ще следвам поривите на сърцето си, без да правя компромиси със себе си, без извинения

– Ще събера приятелите си и ще празнуваме

– Ще се смея до припадък

– Ще правя любов, ще излъчвам любов, ще бъда любов

– Ще си позволя всички онези физически, емоционални и духовни “лакомства”, пред които съм се спирала

– Ще се наслаждавам на най-любимите си храни

– Ще намирам наслаждение и радост във всяко малко нещо около мен

– Ще предизвикам адреналина си и границите си

– Ще бъда със семейството си, с децата, любимите хора, за които обичайно нямам време

– Ще си спомня и преживея с благодарност в ума и сърцето си всички важни, красиви, щастливи моменти, които съм преживяла до сега

–  Ще се кефя като за последно

И още много, много можем да продължим списъка. Хайде, развихрете се. Вземете лист хартия и направете вашия собствен списък, не оставайте само с четенето. А сега погледнете в очите вчерашния ден. Какво от изброеното направихте? Доволни ли сте от вчерашния ден, от предходния, от още по-предходния? Доволни ли сте?

Ами ако днес е последният ви ден живот? Няма как да го знаете, нали? За жалост не помним какви договори сме подписали когато сме поели пътя към тази планета. Не знаем кога ще свърши тази роля. Ами ако това е утре? Защо да не живеем всеки ден така, сякаш е последният? Да грабим с пълни шепи от живота, от великолепието, богатството и изобилието му? Защо да си слагаме бариери, да правим компромиси, да  сме вечно заети с нещо друго, но не и с важните за нас неща?

Нужно ли е човек да се изправи лице в лице срещу смъртта, да преживее катарзис, да отиде чак до воала между световете и когато щастливо се завърне в този си живот – едва тогава да промени гледната си точка, ценностите и радостите си? Нужно ли едва когато сме заплашени от загубата, да се научим да ценим това, което имаме? По този начин се случваха уроците в старата енергия. Вече не е нужно да стигаме до там, за да променим живота си.

Трансформациите и новото раждане стават тук, сега, в тези тела, в този живот, в тази реалност. Нужно е само да махнем  капаците от очите, блокажите около сърцата и си позволим да разширим простора и кръгозора си. Нека живеем всеки ден така, сякаш е последен! Нека се наслаждаваме на живота. Нека изпълним живота с живеене! Нека ценим дара на материалния свят, на плътните тела, в които можем да изживеем толкова много земни радости, емоции, усещания, преживявания. Нека живеем така, че дори днешният ден живот да е последен, в края му да погледнем с радост и благодарност и да си кажем “Да, този ден беше пълен. Беше истински. Беше жив”.

Колко му е? Само на един избор разстояние сме от този ден 🙂

Ако тази публикация ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Нека стигне до повече хора, които  имат нужда от нея! Благодаря ви!

6 Comments

  • Росица Андреева
    Отговор

    Благодарна съм,че попаднах на тази статия,макар,че ме просълзи!Разчувства ме,защото темата ми е много близка.След като разбрах за тежката си диагноза,за себе си направих избора да се радвам на всеки ден от живота си и да го изживея пълноценно.Наистина,не е необходимо да се случи нещо толкова драстично,че да оценим живота,но изглежда,че сме така устроени! Още веднъж благодаря на Мартина Иванова,че ми припомни всичко това!

    • Martina Ivanova
      Отговор

      Благодаря ви, че споделихте, Росица!
      Знам, че когато човек живее с такава диагноза, се сблъсква с най-голямото изпитание в живота си. Но няма необратими диагнози, има избори. И най-умелото майсторство е да се направи осъзнат избор в този миг. Празнувайте живота и благодарете за все миг. И той ще се отблагодари.

  • Радост :)
    Отговор

    Благодаря ти прекрасна Марти :))))))))))))
    сега ще го споделя и със светулковците :))))))))))))
    прегръщам те :))))))))))))))))))

  • Katerina Kostova
    Отговор

    Всичко е толкова ИСТИНСКО!Така правилно сте доловили усещанията на човека и неговите желания!Вярно е-все живеем ЗА ПОСЛЕ,СЛЕД ВРЕМЕ…Благодаря за статията-развълнувахте ме!Бъдете щастлива!

  • Галина :)
    Отговор

    Благодаря ти Мартина!
    Благодаря за светлината, която си запалила.
    Ти я разпалваш и в нас.
    Сега и аз ще я споделя със светулковците 🙂
    Намасте!

  • Pingback: Една истинска история за живота след смъртта | www.svoizbor.com

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *