Ключе към трансформация

July 2, 2013
By

key to transformation

За какво ни е пък трансформация? Знаете ли каква е разликата между его-желанията и творчеството с чисто намерение?

Желанията, които произлизат от егото са всичко онова, което нямаме, всичко онова, което бихме искали да притежаваме, постигнем, задържим на всяка цена. Те обикновено са свързани с разрушителни емоции – страх от загуба, завист, непълноценност, срам, гордост, желание да бъдем нещо, което не сме. Те са изкривено следствие от страховете ни, от нямането.

А творчеството с чисто намерение няма желания, няма искания, не се опитва да бъде нещо, да подражава, да се репчи, да катери върхове, да се доказва, да печели авторитет, богатство и признание. Когато сте в енергията на чистото намерение, просто сте. И сте всичко, което е. Без ограничения, без спирачки, без предразсъдъци. Там, в това блажено състояние на съзнанието, просто знаете, че всичко ВЕЧЕ е възможно, и вече е осъществено. Желанията се стопяват от самосебе си, защото вече губят смисъл. Там плувате в енергията на изобилието, наслаждавайки се на всички потенциали. И просто избирате в кой басейн от случване да се потопите, без очаквания и привързаности. Отдавате се на вълните, довервате се… и всичко, което бихте пожелали, дори далеч отвъд всяко желание – започва да се случва с огромна скорост и лекота.

А бариерата между его-желанията и чистото намерение, в чистата потенциалност … са маските, преструвките, неискренността и самозаблудата.

Честността, искреността – към нас самите, към хората около нас, към близките ни, приятелите, неприятелите, познатите и непознатите – това е ключето към мигновена трансформация сега. Да застанем чисти пред себе си, с вдигната глава, с отворени очи, готови да видят и прозрат отвъд воалите. Смъкнали маските, преструвките, социалните роли, краските на очакванията, (само)заблуженията – това е ключето към сегашният етап от еволюционната ни трансформация като божествени същества. Без тези ненужни вече атрибути на старата парадигма всъщност сме свободни – едва тогава можем да бъдем истински СЕБЕ си, да изразим себе си, да реализираме себе си, да открием потенциалите си, дарбите си, скритите досега заложби, мисията си.

В колкото театрални роли да опитваме да влезем, колкото опитваме да режисираме живота си, сценките, актьорите, развитието на действието – толкова неудовлетворение и печал трупаме. Защото пречим на Аз-а да се реализира, да блести, да открие и изживее призванието си. Ролите и маските може да са ни привнесени отвън – от родители, учители, социален кръг. А може сами да сме паднали в мрежите на собствените си очаквания и представа за това как трявва да изглеждат нещата. А какво можем да загубим, ако се пуснем от илюзорните представи, от рамките на изкования от ума сценарий? Какво ли още ни очаква там в безвремието и безкрайността, ако се осмелим да се пуснем? Да се доверим?

Преструвките вече не работят, маските прозират, а неискреността сама се наказва. Имаме ли силата да бъдем? Да бъдем такива каквито сме – чисти, открити, смели, без преструвките и театралните костюми? Ако отговорът е ДА, той вече ехти във вас, мултиплицира се и с вибрацията си отеква в безвремието и създава онова пространство на любов и сбъднатост, в което Вселената работи в партньорство с вас. А ако някъде звукът заглъхва и неуверено притихва – знаете вече къде да намерите ключето за трансформация. Просто се осмелете да свалите маските и костюмите. Реалността е по-красива от всяко дирижирано представление, а възможностите за реализация и полет – безкрайни.

Ако тази публикация ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Нека стигне до повече хора, които  имат нужда от нея! Благодаря ви!

Tags: , , , , ,

One Response to Ключе към трансформация

  1. Божидар Цендов on July 9, 2013 at 09:40

    Да съпоставим егото с желанието за творчество с чисто намерение. Ако имаме его, то желанието да творим с чисто намерение, пак си е его желание. На егото ни ужасно му харесва да бъде чисто, открито, смело, особено ако това е основата околните да го признаят за такова и да влеят енергия в съпровождащата го фигура на себевъзвеличаващия се дракон.

    От друга страна, по законите на Холографската Вселена, решението на всеки проблем се намира в самия проблем. Далеч по-добре е за човека егото му да се себеизразява като поклонник на творенето с чисто намерение, отколкото, например, като поклонник на популярен футболен клуб.

    Но пък всяка идентификация усилва егото. Всяка. Това да се идентифицираме като добри, смели, чисти също ни пречи да бъдем самите себе си, защото затваря многовариантността на Вселената за Истинския ни Аз. Но пък наистина по-добре да го правим намерението за творчество с чисто намерение 🙂

    Колко ли интересно би било да настроим егото си, така че да заобича Истинския ни Аз?! А това е най-трудното нещо в света.

    Обичайте Себе Си!

Коментирай

ТЪРСЕНЕ в сайта

Абонирай се!

За да получаваш пръв най-интересните новини от Свой Избор!

Намери ни във Фейсбук

Намери във Facebook