Ами какво, ако…

June 25, 2013
By

Какво ще стане, ако се осмелите да излезете от защитната си черупка и бъдете и живеете СЕБЕ СИ?

600462_617554228256739_1149501567_nВсички сме единодушни в едно: “Светът е полудял”. Сякаш хората сме забравили кои са истински важните ни неща в живота, сложили сме едни трагикомични маски и се преструваме – ежедневно, вкъщи, в офиса, в магазина, в срещите си… И говорим за света като за нещо ей тм, далече от нас, различно от нас, за онези другите, на които нещо им е станало. А всъщност.. всичко това е в нас. И започва от всеки един от нас.

Ами какво, ако….

– Какво, ако днес вместо да нахлузите сърдитата маска си позволите да се усмихвате? Ей така, без причина, без цел и посока? Просто да се усмихвате – заради себе си, заради живота, заради красотата на новия ден?

– Какво, ако днес вместо строгия сиво-черен бизнес костюм се облечете цветно, лятно, в радостни и свежи цветове?

– Какво, ако направите комплимент на продавачката в магазина, метрото, будката за вестници?

– Какво, ако вместо да се ръкувате сухо и делово с приятелите си, вземете, че ги прегърнете за поздрав?

– Какво, ако вместо да гоните стрелките на часовника, забързани в мрачни мисли и планове за деня, се спрете и погледате слънцето и се заслушате в песента на птиците?

– Какво, ако прегърнете дърво и отделите миг да вдъхнете аромата на цветята?

– Какво, ако се спрете и дадете ласка, добра дума, или дори храна на някое бездомно животно, или пък човек?

Какво, ако размените две думи като с равен с просяка, който протяга трепереща ръка към вас, вместо да го отминете с презение и съжаление?

– Какво, ако кажете открито и ясно “Обичам те” на любимите си хора?

– Какво, ако тази вечер отделите няколко часа на семейството си, вместо да отидете на поредната бизнес-вечеря?

– Какво, ако започнете деня си с фреш, вместо с кафе и цигара?

– Какво, ако покажете слабост, емоции, сълзи, радост? Какво, ако свалите маската?

– Какво, ако покажете загриженост, вместо безразличие?

– Какво, ако искрено се зарадвате за чуждия успех, вместо да завидите?

– Какво ако дадете прошка, вместо да осъждате?

– Какво, ако се вслушате и опитате да чуете, вместо да побегнете, мислейки си, че знаете?

– Какво, ако вместо да търсите липсите, забележите ползите?

– Какво, ако дадете втори шанс, вместо да затръшвате вратата?

– Какво, ако си позволите да забелязвате и да говорите за хубавите неща, които изпълват живота ви, вместо да се оплаквате от негативните?

– Какво, ако допуснете любовта да ръководи живота ви, вместо страха?

– Какво, ако се осмелите да (си) признаете и споделите с другите, че онова “смахнатото”, “духовното” ви вълнува живо и ви изпълва с плам и вдъхновение и ви дава нова гледна точка и смисъл?

Какво ще стане тогава? “Другите” ще ви осмеят? Ще ви отхвърлят? Ще ви отлюспят от обществото, от професионалната клика? Ще видите различен образ в огледалото?

Или изведнъж ще видите как светът лека полека се избавя от лудостта, излиза бавно от калната локва, отърсвайки калните пръски от гърба си, разтърквайки очи и с удивен поглед проглежда за пръв път от векове? А този целият свят се е събрал във вашите очи, вашето сърце, вашето съзнание, което ликува, откривайки красотата на живота.

Знаете ли колко много са онези, които все още стоят в калната локва, или златен кафез в техните очи. Там е удобно, топло, убедително порядъчно и правилно  – просто защото “всички” са там. Там се обсъждат кризите, проблемите – належащи, ужасяващи, тежки и шокиращи новини. Там има дрязги, клюки, изневери, лъжи, страхове, измами, там хората са ужасни и светът изглежда като едно колабиращо, изтерзано добиче. Там има грешници и и съдници, закони, правосъдие, наказание и строги бизнес порядки, които поставят ясни рамки. Там светът е черно-бял, понякога за разкош даже е сивкав. Но въпреки всичко понамирисва и се усеща, че нещо не е съвсем както трябва. Поглеждайки навън, ясно се виждат “единиците луди”, които твърдят, че животът бил цветен, прекрасен, хората – чудесни, разхождат се с едни нагли усмивки, изглеждат даже щастливи?! Нещата им някак “случайно” все се подреждат и сякаш цялата световна лудост не ги засяга. Сигурно са завряли главата си в пясъка, подобно на щрауси… Сектанти!

Знаете ли колко пъти са ме питали (преди време) “Ти да не си от някоя секта?” “Кое религиозно учение изповядваш/проповядваш”? “Абе, кой ти е дилъра на дрога?” 🙂

Дрогата.. е самият живот. В цялата му пъстрота, живина, радост, споделеност, чудни мигновения, мъдри мисли и златни ключета, които Вселената ти предоставя безплатно и безвъзмездно. Само да искаш да ги видиш и да се възползваш от тях. Но за да стигнеш до там, първо трябва да се осмелиш да излезеш от локвата. От златния кафез. От рамките и шаблоните. От очакванията на обществото. От изкуствено зададените порядки. Не се оглеждайте гузно и страхливо! Знаете ли, уверявам ви, че “кандидат-сектантите” са десетки, стотици, хиляди – около вас! В съседния офис, кантора, отдел, в банката, в съда, в общината, в данъчното! И също като вас се почесват и страхливо, на ушенце споделят “Ах, колко много ми хареса това, което чух, прочетох, видях”. И те са навсякъде – дори в най-строгите шаблони на матрицата, в най-стегнатите редици на закона, на системата, на уважаваните професионални гилдии. Но и те като вас страхливо се оглеждат, да не би да ги разпознаят и уличат в “сектанство”.

Ами.. какво ако точно вие сте човекът, който ще освободи целия този бент от напрежение, страх, маски  и условности във вашия кръг? Какво ако осмелявайки се да изразите себе си, дадете смелост на още стотици около вас? Какво може да се обърка? Най-много да започнете най-сетне да живеете – истински щастливи, удовлетворени, смели, доволни от живота си. Най-много да се получи онова масово пробуждане и пропукване на закостенелите модели.. и побърканият свят да се вземе в ръце.

Светът се променя, еволюира. И редом с него – и цялото наше колективно съзнание. Колко още ще се съпротивлявате на промените, които напират във вас самите?

Осмелете се… Какво толкова? 😉

Читателите избраха още: От къде започва промяната, Всяко пътуване започва с… , А вие какво избирате?

Ако тази публикация ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Нека стигне до повече хора, които  имат нужда от нея! Благодаря ви!

Tags: , , , , , , ,

3 Responses to Ами какво, ако…

  1. Jessie on June 25, 2013 at 15:30

    Ама пък гадничко е някак да ти викат “кукувицата” зад гърба, а ако се осмелят, в очите да ти казват, че “се занимаваш само с безполезни и никому ненужни неща”… Че и трябва да чакаш с години да израснат децата на тия, дето са те гледали странно, и чак тогава да чуваш редовно с възхита в очите “искам да съм като теб” 🙂
    Процесът е досадно дълъг 🙂
    Или пък не
    Вече не толкова

    • Martina Ivanova on June 25, 2013 at 15:37

      Вече не е толкова дълъг 🙂 Нещата вече се случват със скоростта на светлината, не е нужно да се превъртят поколенията, за да проблесне истината. Тя вече си зрее в съзнанието и на най-консервативните и затворените. Но още се крият и се смущават.. от кого ли 🙂
      Защото “други” няма. Всички виждаме собствените си проекции отрзени в другите. Когато спре да ти пука от тези, които ти говорят зад гърба, те просто престават да съществуват в твоята реалност. Освобождаваш се от тях и ги оставяш да си тъпчат в блатцето, щом толкова упорито имат нужда от него. А освободеното пространство веднага се запълва… от такива, които са на твоята честота.

  2. Галина on July 28, 2013 at 10:47

    Мартина,
    абсолютно съм съгласна,
    че когато оставиш “неосъзнатите съдници”
    да си се плацикат в тяхното блатце,
    без да позволиш да ти влияят на себеосъзнаването
    и на себеоценката,
    тогава се чувстваш истински свободен
    да бъдеш това, което усещаш вътре в себе си…
    И не позволяваш калта да те оцапа… 🙂

Коментирай

ТЪРСЕНЕ в сайта

Абонирай се!

За да получаваш пръв най-интересните новини от Свой Избор!

Намери ни във Фейсбук

Намери във Facebook