Симптоми на напускането на стария свят. Възнесението продължава.

June 14, 2013
By

Какви са усещанията в новия свят, как да се разпознаете, какво наистина ви се случва? Процесът на Възнесение е дълъг, многопластов и непрекъснато носи със себе си нови опитности и преживявания.

ascending111Вече знаем от опит, че е добре да споделяме тези преживявания и да си сверяваме часовника, оглеждайки се един в друг. Иначе е доста самотно.. особено когато се откъснеш от онази маса, която продължава ядно и неразбиращо да настоява за обяснение на нещата, които не разбира, но няма никакъв смисъл да опитваш да обясняваш…

 Публикувам този матерал, който ми бе изпратен от Десислава Иванова, и преведен от нея от руски език. Можете да прочетете материала в оригинал на този адрес: http://svet-adonai.com/simptomy-pokidaniya-starogo-mira/. Публикувам текста както ми е пратен, без корекции, макар че намирам тук-таме смислови грешки, не точно употребени думи и неясноти, които отдавам на чуждия език все пак 🙂 Четете със сърцето, не с разума.

Аз лично намерих за себе си не малко отличителни особености и благодаря на този материал, който идва с нужните отговори. Сигурна съм, че и вие ще намерите обяснения и едно добро огледало:

По време на великия процес на духовна еволюция, създаден от душите на вселената, Планетата Земя като цяло се възнася в по-високи нива на съществуване и битие… на по-високи нива на съзнание и в една  нова реалност, която продължава да се развива всеки ден.
Планетата Земя – мястото, където всичко това се случва, този план за цялата вселена. По този начин тя служи за опитна палитра за края на една огромна реалност, който е единствен по рода си и никога досега не се е случвал и който позволява една съвършено нова реалност да заеме мястото на старата.

Този зашеметяващ и възхитителен процес протича с безкрайно нарастване. По този начин се оформят много нива и пластове по стълбата на възнесението, като всяко от тях заема място със специфична вибрация и честота. Всеки човек достига определена вътрешна честота и в съответствие с нея му се оставя уникално стъпало за пребиваване. което сега съответства на това, което човекът е достигнал.  
Постигането на нова и по-висока вътрешна честота се дължи на освобождаването на старите модели, на по-тъмните и по-плътни енергии и на изкривени възприятия, които носим в себе си.
Някои хора участват в нашия процес на възнесение в качеството на пионери, първопроходци. Тези смели души първи заемат нови стъпала с по-високи вибрации на съзнанието и битието.

В края на краищата много други души се присъединяват към тях и при достигането на необходимата критична маса, те се придвижват по-нататък в своето пътешествие, изкачват се на друго стъпало в съвършено нова територия.
През тези продължителни и многократни моменти от напрегнатия процес на възнесение, или на нашето пътешествие към дома, ние непрестанно правим крачка след крачка в полза на своето очистване от старата реалност, на освобождаването от всичко възможно, което ни е „тежало” и ни е теглило надолу.  Постепенно ще осъзнаем, че за нас става невъзможно да усвояваме старата реалност. Ние просто вече не сме на едно ниво с нея, тъй като вече вибрираме много по-високо от нея.

Този процес на отделяне от старата реалност протича  много естествено, тъй като енергиите в пространството могат да съществуват съвместно само с подобни енергии. Ако се отделяме от хората, от местата на пребиваване, от работата си и от много други неща, то е почти винаги защото ние вече не си подхождаме. Простите закони за енергията се грижат сами за този процес, както правят и нашите души, които винаги са на кормилото и ни насочват по прекрасен и съвършен път.

Процесът на възнесение включва умиране, докато сме още живи и в тялото си. Това е безпрецедентен опит и, както винаги, се учим в движение.
Симптомите на напускане на стария свят  могат често да бъдат смущаващи, предизвикателни и, което е най-хубавото от всичко, никога преди не виждани и не чувани.

По-долу са приведени примери за няколко от най-често срещаните преживявания при напускането на стария свят с обяснения за значението им и с някои препоръки за постигане на комфорт:

– Внезапно се чувствате сякаш сте скочили от скала  без застраховка, със силното усещане, че не знаете нищо за мястото и не виждате нищо, за което да се хванете.

Това е знак, че сте приключили с отделянето от старите плътни енергии, които сега са там, където вие не сте. Това се случва многократно в хода на процеса на възнесение, като всеки път приближавате критическата маса отвътре и понякога отвън. Това усещане преминава с времето, дори и да се чувствате доста некомфортно, докато се случва. Можем да възвърнем комфорта си, знаейки че това усещане винаги отминава и че ние в края на краищата ще започнем да го разбираме и приемаме, колкото по-често ни се случва.

– Сякаш никой не ви забелязва, не ви обръща внимание и не се интересува от вас.

Въпреки че това може да създаде неприятното усещане за неуважение към вас, за непочтителност и дори за оскърбление, знайте, че тези хора, които не ви „виждат”, се намират в съвършено друго пространство. В стария свят много хора още не са излезли извън своите ограничения и по този начин гледат през много плътна стена и през егото си. Всичко това е все още в тях, защото не са готови да видят, че всичко около тях е част от едно прекрасно цяло, че всички заедно са и всеки един от нас е сияйна светлина, част от цялото и ние всички сме едно.
Колкото по-високо вибрираме, толкова по-невидими ставаме и толкова повече това става забележимо. Ще разберете кога сте „видими” и уважавани и ще има хора, които ще изберат да прекарват времето си с вас. Истинските същности винаги ни виждат и е прекрасно да си сред тях. Вие ще си помогнете, като останете в своето убежище. Тъй като все повече и повече души на планетата не приемат нещата за своя сметка, лично, те ще бъдат освободени и също ще започнат да виждат това, което ги обкръжава.

– Трудно ви е да пребивавате в тълпа  и повече не можете да вземате участие в каквото и да е, ако има групова енергия.

Ако това не е необикновена група, където всички са почитани и уважавани за това, което са и за техния принос, с равна степен на принадлежност и обща цел, която се приема страстно от всеки участник, групата повече не работи за вас. На висшите нива в групите не съществуват лидери, всеки е с еднакъв принос и е много „видим”, отношението към всеки е с голяма благодарност и уважение. Също така пребиваването в група или тълпа носи огромно количество разнообразни енергии и ние ставаме по-чувствителни към светлината, внезапно ставаме по-малко способни за процеса или държането на ръцете с толкова много различни енергии.

– Чувствате се съвсем самотни, останали са ви само няколко приятели и любими хора и поддържате редовно връзка с тях,  никой понастоящем не мисли като вас и не разбира вашите възгледи относно реалността.  

Можем да се опитваме отново и отново да намерим нови приятели, да установим контакт с нови хора и да влезем в нови групи, но ако тези енергии не вибрират там, където сме ние, може винаги да ни се струва, че се движим в съвършено различни посоки. Това е много често срещано по време на процеса на възнесение – да имаш чувството, че другият се намира в края на дълъг тунел, толкова далеко и е трудно достижим. Освен това, колкото повече се развиваме, толкова повече разбираме, че групите ню ейдж и духовните групи са вече неуместни, не само защото те дълго са се уповавали на стара и застояла енергия, а и защото са загубили доста време в умишлена духовност, която не съществува във висшите сфери.
Може да бъде изключително трудно, ако не и невъзможно, да се върнем към енергиите, които сме надраснали, те просто стават непоносими. Любовта винаги вибрира високо и дори и да не можем да се виждаме очи в очи с всеки, с когото се срещаме или с когото сме свързани, връзката с енергията на любовта винаги може да послужи като единствено свързващо звено и да запази живи отношенията, които иначе биха се развалили.

– Опростили сте живота си до крайна степен, освободили сте се от ниските и плътни енергии и имате чувството, че няма накъде да вървите.

Поздравяваме ви! Вече сте достигнали вашия център, или по-точно казано, окото на бурята, пространството между отделните мисли, сега и където всичко е. Освен това вашите вибриращи реалности още не са създадени и затова няма накъде да вървите, някъде, където вибрацията е като вашата сега. Веднъж достигнали окото на бурята, започваме без усилия да сътворяваме много от това, от което се нуждаем и което сме искали.
Започваме да създаваме с лекота, защото всичко, което е нужно да направим, е да бъдем както преди, да се развличаме с разнообразни мисли и това, с което желаем да се слеем, идва като мигване на окото. Това се случва с мен постоянно, знам, че и с много от вас е така и съм уверена, че това е достоверно и много възможно. Съвсем скоро това ще бъде единствената реалност, която ще преживяваме, и това се случва сега. Съществува нужната увереност, че напускайки стария свят, ние ще стигнем до тук. Това пространство също така е много защитено.

– Повече не усещате желание да лекувате другите, да носите вибрации на планетата, да се учите на нов начин на живот, да четете духовни материали, да медитирате, да СПАСЯВАТЕ каквото и да било или който и да било или да вземате участие в каквото и да е с духовни намерения.

Планетата сега премина на ново ниво. Вашата работа е завършена. И дори и преди да достигнем новото ниво, след това, докато всеки от нас достига определеното ниво на честота вътре, ние вече сме готови да изоставим старите цели и да започнем истинския живот. Това означава, че ние не сме длъжни да четем за тях и не е нужно да учим нещо ново. Разбираме, че да си духовен се случва от само себе си. В един момент ние просто се оказваме духовни без да сме изразили каквото и да било намерение. Наличието на намерение ни поставя извън нашия център, а също така идва от старите постановки на егото.
Да спасяваш другите или да се намесваш със съзнателни намерения с цел да им помогнеш, когато не са те помолили за това, винаги е в разрез с битието на Земния Ангел. Спонтанни предложения от духовното ръководство или съобщения от други също се вписват в тази категория. Има едно изключение от всичко това и то трябва да се направи чрез нашите прозорци. Тъй като нашите прозорци съществуват на границата на измеренията, а не в старата реалност, и ще служат за помощ на другите за достигане на следващото плато или обратно. И така ние ще бъдем помолени за помощ и молещите ще бъдат балансирани и готови да приемат това, което им е нужно през нашите прозорци.

– Вие сте толкова уморени, толкова изтощени от старата реалност, че вече за нищо не се вълнувате и просто сте се отдали на разочарованието, изтощението, апатията, на това, което се усеща като депресия със силното желание повече да не сте тук. Смятате, че нищо НИКОГА не ще се промени. Вие сте повече от обезкуражени.

Сега сте готови да бъдете в окото на бурята. Сега сте готови да напуснете старото. Не е нужно да се тревожите за това, което се случва някъде си, с вас повече нищо не може да се направи. Още не сте осъзнали, че сте „умрели” и сте се отправили в новата реалност. До този момент сте бродили из стария свят и сте вярвали, че това е вашият свят и работи за вас. Външният свят, или старият свят, трябваше да стане трудно поносим, за да можете да го освободите. Усещането ви за него е много неприятно, защото вие повече не му принадлежите, защото сте умрели и сега се раждате отново.
Ще разберете кога сте направили решаващата стъпка и сте се доверили или сте станали напълно опустошени, за да освободите всичко това, когато се окажете в един голям свят на удовлетвореност, доверие, покой. Тогава това, от което се нуждаете, ще се срещне с вас по вълшебен начин и с облекчение ще почувствате мир, който ви е бил непознат до този момент. И тогава… най-после ще срещнете другите, които също са тук, и ще се обедините, за да творите съвършено новото.

НАВИГАЦИЯ К ГРАНИЦЕ ИЗМЕРЕНИЙ
КАРЕН БИШОП
Превод от руски: Десислава Иванова 

Читателите избраха още: Какво се случва в Новия Свят, Паралелните реалности – начин на употреба

Ако намирате тази публикация за интересна и полезна, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Нека стигне до повече хора, които  имат нужда от нея! Благодаря ви!

Tags: , , , , , , , , ,

19 Responses to Симптоми на напускането на стария свят. Възнесението продължава.

  1. VET on June 17, 2013 at 08:46

    “- Вие сте толкова уморени, толкова изтощени от старата реалност, че вече за нищо не се вълнувате и просто сте се отдали на разочарованието, изтощението, апатията, на това, което се усеща като депресия със силното желание повече да не сте тук. Смятате, че нищо НИКОГА не ще се промени. Вие сте повече от обезкуражени.”
    Аз като че ли съм вече тук, но никак не ми е лесно.
    Но някак си вярвам, че този момент ще дойде Марти…., но може би, когато не го чакам.

    “Тогава това, от което се нуждаете, ще се срещне с вас по вълшебен начин и с облекчение ще почувствате мир, който ви е бил непознат до този момент.”

    Благодаря Марти за този матерял, и за това , че има такива светли същества като теб. Много силно го усетих.

  2. Beauty Flow on June 18, 2013 at 01:34

    При мен симптомите са едно към едно. Много се изненадах, когато попаднах на този материал, че това странно състояние е доста масово. Когато прочетох статия почувствах облекчение, но онази странна енергия, която беше блокирала тялото и мислите все още беше заседнала там и не помръдваше… Опитах да подобря циркулацията на енергията чрез медитация, но усетих силна пронизваща болка в сърдечната чакра.

    Помолих Вселената да ми покаже, защо тази енергия не може да циркулира нормално и отговора, който получих беше ПРОШКА – несъзнателно не бях простила на себе си и най-близките ми неща, които не подозирах.

    Те просто изплуваха в съзнанието ми и успях да го освободя.

    Чувствам се прогресивно по-добре.

    Потърсете и вие причините поради, които тези нова енергия не може да циркулира в телата ви. Когато човек си задава въпроси отговорите винаги го намират!

  3. emilia on June 19, 2013 at 10:06

    От няколко години живея в това състояние-нещата ,които обичах и още обичам ме напуснаха по един необясним поне досега начин.Останах без любимата си работа, синът ми се отчужди от мен,загубих дъщеря си, съпругът ми изневерява ,най- добрата ми приятелка не съм я виждала повече от година,въпреки ,че живеем в един град,любимият ми котарак загина пред очите ми-сгази го кола,а кучетата ,които случайно срещам и обиквам изчезват от полезрението ми мистериозно.А когато се опитам да обясня какво се случва всички ме гледат като извънземна.Какъв е извода-поради липса на съмишленици общувам със себе си,т.с. с Бог в мен.И така докато попадна там където трябва,а това само моето Висше Аз знае.

    • Martina Ivanova on June 21, 2013 at 18:36

      Емилия, много често се случва да се разделим с голяма част от душите, които са избрали друг път и са в друго вибрационно ниво. Много семейства напоследък се разпаднаха, дългогодишни уж обещаващи връзки.
      Но не се отчайвайте, не се отдавайте на тъжна самота. Да, наистина е най-важно да установите връзка със собственото си Аз, но бъдете уверена, че светът е пълен с хора на вашата честота, единомишленици. Просто изпратете зов към Вселената, че сте готова да се пуснете от старите привързаности и да се съберете със свои. Те ще се появят в мига, в който сте готова и гледате напред!

  4. emilia on June 22, 2013 at 22:19

    Благодаря,мила Мартина, за разбирането!Нямате представа как жадува душата ми за съмишленици,за хора ,които биха ме разбрали дори без слова.САМО ЩЕ ДОПЪЛНЯ ,ЧЕ КОГАТО СЪМ САМА СЪС СЕБЕ СИ не се отдавам на тъжна самота,напротив чувствам се чудесно, но все пак имам нужда от сродна душа,с която да споделя в какво интересно време живеем,колко е прекрасен Божия свят,въпреки трудностите около нас.Въпреки всичко вярата и любовта не са ме напуснали,защото знам ,че духът и душата са вечни и ние сме само духове,обитаващи физически тела,дошли на земята да изпитаме опитностите,които предварително сме си избрали.ОЩЕ ВЕДНЪЖ БЛАГОДАРЯ!А зова към Вселената вече го изпратих.Чакам отговор.

  5. emilia on June 23, 2013 at 10:03

    МАРТИНА,вчера ти писах отговор,които днес е изтрит.Какво озвачава това.Нямаше нищо нецензурно и застрашаващо освен огромната ми любов и оптимизъм.А ТОВА НЕ СЕ ХАРЕСВА,и още някой ми контролира компютъра.КАКВО се прави в такъв случай?КАЖИ МИ.Ще чакам отговор.

    • Martina Ivanova on June 23, 2013 at 11:32

      Емилия, мила, нищо не е изтрито – ето коментарът ти си стои горе. Просто не стоя 24/7 на компютъра за да одобрявам коментари, и аз имам право на малко почивка 🙂 <3

  6. emilia on June 23, 2013 at 12:40

    Разбрах!Благодаря!!!

  7. VET on June 25, 2013 at 08:42

    На тази дата 18.06.2013 написах това и реших да го споделя с вас. Понякога когато ми е много трудно пиша. По този начин изразявам себе си.

    Отказвам се от този свят, от който толкова съм изтощена,
    оставям се единствено в божиите ръце, на божията милост.
    В него само ще присъствам и ще гледам единствено с любов,
    дори когато никой не може да ме разбере и да ме приеме.
    Отказвам се в този свят да търся любовта, онази която моето сърце познава,
    отказвам се да търся светлината, която само в моя свят присъства,
    отказвам се да търся хармонията във всичко, която в този свят я няма,
    отказвам се да търся красотата, добротата,
    когато тя само в моите очи и в моето сърце е има,
    отказвам се и от борбата, от съпротивата в мен,
    отказвам се да мисля, че всички щастливи мога да направя,
    отказвам се вина във себе си да търся за грешките на другите.
    Избирам аз да се раздавам и да не очаквам от никого отплата.
    Обещавам само моята душа да слушам и моят дух да следвам.
    Ще раздавам малкото, което ми остана и ще го раздавам с любов.
    Единствено душата си ще браня със последните си сили,
    единствено на нея съм и задължена да я съхраня до самия край,
    единствено на нея съм и обещала да я браня до последно.
    Ще се доверя единствено на БОГ,
    погледът ми единствено към него ще отправя,
    и ще се старая във всекиго от вас само БОГ да виждам.
    Обещах му повече въпроси да не му задавам,
    и да му се доверя напълно до последния си час,
    обещах му да не питам защо толкоз трудни бяха моите уроци,
    обещах му повече да не падам и главата си да не свеждам,
    обещах му да приема живота си такъв, какъвто е,
    с много болка и тъга, но и с много красота и доброта
    и единственото което искам обещанието си да изпълня.
    А когато много ми е трудно, погледът си жаден към звездите ще насоча,
    ще помоля слънцето със своята топлина сърцето ми да топли,
    със своята светлина душата ми да осветява,
    старите ми рани завинаги да излекува.
    Разбрах, че на никой не мога да помогна, колкото и усилия да полагам
    Щастлив никой не мога да направя, затова и тях на БОГ оставям
    И единственото което ми остана търпение да имам
    и да дочакам моя свят в който някой ден завинаги ще мога да остана.

  8. Владимир Христов on October 22, 2013 at 19:25

    Харесва ми, но ми се губи момента с липсата на желание да лекувам.
    Все си мисля, че ако другите са излекувани, могат по лесно да се обърнат към духовното.
    Иначе ги тормози болестта.
    Знам, че тяхната душа налага болестните състояния, но имам чувство, че не би било лошо да им се помогне да си отворят очите.

    Какво мислите по въпроса?

  9. Луцифър on October 29, 2013 at 07:54

    Съветвам всички да си сложат защитни знаци на вратите , тъй като предстои широкомащабно прочистване на Земята , така наречените три дни тъмнина . Всъщност нещата не са съвсем така както ги описвате . Възнасясе цялата планета ! Другите 3 D екземпляри се преместват , а голяма част от тях ще бъдат анихилирани поради тотална грешка в паметта им .

    • Васил on October 30, 2013 at 08:02

      Моля пове4е за три дни тъмнина .

  10. ivanka Dimitrova on May 16, 2015 at 13:31

    Започваме да създаваме с лекота, защото всичко, което е нужно да направим, е да бъдем както преди, да се развличаме с разнообразни мисли и това, с което желаем да се слеем, идва като мигване на окото. Това се случва с мен постоянно, знам, че и с много от вас е така и съм уверена, че това е достоверно и много възможно. Съвсем скоро това ще бъде единствената реалност, която ще преживяваме, и това се случва сега. Съществува нужната увереност, че напускайки стария свят, ние ще стигнем до тук. Това пространство също така е много защитено.

  11. Емилия Христова on January 28, 2016 at 14:22

    Всичко това е точно така, но и когато стигнеш своя център, това е процес, трудно се задържам там, появяват се намерения, като игра на измеренията, Когато съм в своя Дом се чувствам силна и най-обичаната , но състоянието не е стабилно. И самата мисъл за тази нестабилност ми сваля вибрациите))))))

    • Martina Ivanova on February 24, 2016 at 12:33

      Да, нали, Емилия?

      Много е трудно да задържиш състоянието, ех! Точно това коментирахме вчера. Да стигнеш до центъра, в нулевата точка, в благост, мир и покой – вече не е чак толкова трудно. Прекрасно състояние на съзнанието, една дивна сладост се разстила в гърдите и сякаш нищо не е в състояние да те избута от покоя. Обаче все нещо се случва 🙂
      Явно следващата стъпка от майсторството е да се научим да “заключваме” постигнатото състояние и да пребиваваме в него възможно най-дълго. Докато лека полека стане константа.

  12. Teodora Angelova on June 28, 2016 at 20:49

    Я да се включа и аз… Някак си ми стана облекчено, че нещата, през които минавам пак се оказват закономерни.. и е утеха, че има толкова много други като мен… Не чувствам всички симптоми (например при мен сега се появи желание да лекувам другите).. А иначе усещането за пребиваване в някаква мъртва точка е много силно.. Някакво затишие.. Липса на комуникация.. Не стига до мен.. Когато аз посегна, не ме разбират или не ме чуват.. ИЛи си говорим уж с един и същи думи, но .. не се срещаме… Всичко старо, което ме е вълнувало ми е безразлично.. Не е апатия или депресия (това отдавна мина), а осъзнаване, че не ми е нужно.. Изпразних си къщата и се почувствах сякаш вътре влезе свеж въздух… Дразня се на близките ми, че харчат енергията и времето си за несъществени неща – иска ми се да им кажа, че някой ден ще съжаляват за това.. А после си казвам, че те просто изживяват същината, благостите и тръпките на света, от който аз се отлепих…Стреснах се от края на статията “ти си умрял”.. в известен смисъл май наистина е така.. Сега важното е, какво ново и ценно ще родим с новия си живот… Без заблуди, осъзнато, в баланс, в творене и отдаване…

  13. jiji on July 3, 2016 at 21:04

    Никога не съм медитирала, нямам специални умения, като например да лекувам както при вас. Аз съм обикновена, но всичките тези симптоми присъстват при мен от доста време и си мислех, че не съм много наред. Усещах се различна или дефектна; самотна, но не и нещастна, хората не ми липсват; безразлична, не разбирам и не понасям света и начина по който е организиран. Винаги , от мнооого години съм искала да се махна от тази недодялана планета- пълна с дребни и жалки нещица, омраза, войни, глад- все несъвършенства. Може пък да не съм чак толкова “мръднала”, а просто да вървя напред….. към онова, хубаво местенце изпълнено с хармония, любов и светлина, за което мечтая от години.

  14. Maya Alezina on July 3, 2016 at 23:10

    Пишете за старостта когато почне и последните мигове от живота!!!

  15. gligan35 on July 18, 2016 at 10:51

    Имах чувството, че съм на психоаналитик и ми обяснява от какво стрдам от години – т.е. от хроническо заболяване. Само едно не ми достига, искам да ме придружават много светли души, а всеки ден се убеждавам, че няма от къде да ги намеря. Поздрави към всички светещи души – обичам ви много!

Коментирай

ТЪРСЕНЕ в сайта

Абонирай се!

За да получаваш пръв най-интересните новини от Свой Избор!

Намери ни във Фейсбук

Намери във Facebook