Накъде след изборите?

May 13, 2013
By

Светлинка и посока в привидно мрачния следизборен ден.

where-to-goДобро утро в съвършеното утро, в съвършения ден. Каквото и да си мислите, че се случва в социалната и политическа сфера, каквито и да са резултатите от изборите, то не е това, което изглежда.

Битката на полярности ще продължава до тогава, докато ние все още имаме нужда да сме участници в тази игра. Изкривените образи на Матрицата, които виждаме в собствените си огледала са все така онова, което носим в умовете и сърцата си. Хубаво е взаимно да си припомняме, че вече живеем във времена, в които все повече реалността се променя спрямо вътрешните нагласи, вярванията, убежденията и емоциите ни. И колкото повече противоречие и осъждане има във вътрешния ни свят, толкова повече разделение и битки ще виждаме реализирани в материалното. Само докато се научим да обичаме. С приемане, но не примиряване.

Изборите, както много други неща в живота ни (както често съм говорила по семинари, сбирки и в статиите ми) вече десетки години ни подхлъзват да мразим, да обвиняваме, да осъждаме и разделяме. Да казваме на висок глас какво не искаме, вместо да заявим кротко, уверено и с любов – какво искаме. Знаем, че не искаме ГЕРБ и Бойко Борисов, знаем, че не искаме вековната партия и Станишев, знаем, че не искаме Костов. Знаем, че не искаме повече да ни лъжат, извиват ръцете и ограбват родината ни. Дотук добре. Но едва когато разберем какво искаме, когато подходим към разчупването на системата отвътре навън – тогава ще се случи така мечтаната промяна. Хубаво е, че вече знаем какво не искаме – и нека го кажем ясно, твърдо и непоколебимо. Но следващата и още по-важна стъпка е да заявим какво искаме!

Имам твърде много приятели, за които вица, който се разпространява напоследък “Изходите от положението в България са три – Lufthansa, Wizz Air, Easy Jet, а изборните секции са Терминал 1 и Терминал 2” – изобщо не е виц. Ами е съвсем реално избрана посока. Много хора реално предприемат действия, за да се разделят завинаги с България, разочаровани, омерзени, с чувство за безнадеждност.  Аз обаче избирам да остана. Не заради някакъв криворазбран патриотизъм. Знам, че мисията ми е в България, сърцето ми тупти тук, обичам тази шепа земя от Рая, обичам хората на България. Предсказанието на Славка Севрюкова също обиколи интернет в последните дни – че на България й предстои чуден духовен, икономически и всякакъв разцвет. И всички се питаме “Е как аджеба ще стане това, като това, което реално се случва е потъване все повече и повече?”. Отново ще кажа – Не е наша работа да знаем как ще се случи нещо. Това е работа на Вселената. Единственото което се иска от нас е да заявим как искаме да се чувстваме. Духът все още ще ни поднася предизвикателства и провокации, докато узреем, че това са уроци на безусловна Любов, уроци на материализиране, уроци на съзидание.

Това, което важи в малък мащаб – как да материализираме изобилието в живота си, как да обичаме себе си и другите, закона за привличането, закона за съответствията, всички Вселенски закони важат както за малкия мащаб приложим в личния живот на всеки от нас, така и в големия мащаб – държавен, планетарен дори. Енергията работи по един и същ начин, без значение от мащаба. И както можете да си “поръчате” място за паркиране, или да насочите потока на изобилието към дома си, така можете да реализирате и по-големи цели. За Вселената мащаба няма никакво значение. Само че тук се изисква единение, колективно събудено съзнание. Нали го имаме!? Нали има толкова пробудени творци! Хайде! Една от задачите ни тук е да променим Системата. Да разрушим Матрицата. Но отвътре – с любов и прилагайки Вселенските закони. От нас зависи – както всеки път. На средата на урока сме. И нищо не е необратимо. Тепърва България ще се пробужда, ще стигне до пълна разруха и от там ще се надигне като феникс от пепелта, за да изгрее в истинския си лик. Предлагам ви да сме осъзнати творци на този процес и да го водим – отвътре, а не да чакаме други да ни водят отново и нещо отвън да сбъдне промяната. Може да е нелека мисия, но вече сме в кулминацията. Толкова много направихме в подготовка (в енергиен план), та сега, когато е най-важно да довършим делото – сега ли да се откажем? Когато най-важните избори предстоят? Призовавам всеки пробуден творец, който знае какво говоря, да се мобилизира, да си бъдем взаимно пътни знаци и да си припомняме тези неща взаимно, защото е лесно да кривнеш от пътя, когато си в системата на кривите огледала. НО затова сме тук. Нали?

Свързани публикации: Предизборно уравнение, А вие какво избирате?, Честит празник, Българи. Готови ли сте за Свободата?, Ако спечеля, печеля за цял народ …

Ако намирате тази публикация за интересна и полезна, споделете я с приятели чрез бутончетата отдолу. Нека стигне до повече хора, които  имат нужда от нея! Благодаря ви!

Tags: , , , , ,

5 Responses to Накъде след изборите?

  1. лалита on May 13, 2013 at 11:26

    Благодаря ти за прекрасните думи. Защото наистина имах нужда от напомняне, че не съм единствения човек, който смята, че нещата могат да бъдат различни, но това зависи единствено от нашите избори. Сутринта бях много разстроена от резултатите и то не заради това кой “печели”, а защото от липсата на интерес към изборите се показа, че събитията от преди 2 месеца явно са били напразни. Но вече знам, че това е част от по-великия план и съм готова да работя за реализирането му. Още ведниж – БЛАГОДАРЯ!!!

    • Martina Ivanova on May 13, 2013 at 12:00

      Благодаря и аз! ♥

  2. Камен on May 13, 2013 at 14:24

    http://saprotiva.org/speshen-sluchai-9-miliona-mishleta/

    Нека се вслушаме в тази поучителна песен на Кирил Ампов!

    В началото бяхме “9 милиона мишлета”, а “котараците подхвърляха досиета и си пиеха кафето”… ние скърцахме със зъби… постепенно потъвахме във все по-мрачна и безмълвна безизходица… от скърцането зъбите ни почнаха да опадат един по един… най-скъпите на сърцето ни грабваха куфарите и отлитаха… зъбите оставаха все по-малко… децата ни, (ех, за децата ще го пропусна, защото много боли!)… приятелите се алкохолизираха, инфарктираха, самоубиваха се… устите ни съвсем ощърбяха… политиците (ех, за политиците ще го пропусна заради добрия тон!)… от време на време ни писваше за кратко, изскачахме на улиците, постигахме по някоя малка победа, но пак се прибирахме по къщята и ни понасяше мътното ежедневие… и пр., и пр…………………..

    и, о, чудо! Този път протестите не секнаха за три дни! В душите ни постепенно покълна надеждата, разлистила се в самочувствието, че НИЕ СМЕ СУВЕРЕНЪТ! ЧЕ ОТ НАС ЗАВИСИ, ЧЕ Е ВРЕМЕ ДА ВЗЕМЕМ ДУМАТА! Върху лицата ни изгряха усмивки (не бях ги виждал от мноооооооооооооооооого дълго време)!!! Закрачихме по улиците със спокойната крачка на хора, които стъпват по собствената си земя!……….

    Приятели! Вече сме други! Виждам го в израженията, думите, жестовете ви!!! В увереността ви, че сме надмогнали смрадливия мрак! Но ни предстои ДА ВЗЕМЕМ СЪДБАТА В РЪЦЕТЕ СИ!

    П.П. И нека не забравяме тази песен, за да ни напомня от къде тръгнахме…

  3. Интересно on May 14, 2013 at 00:50

    Та …интересно колко хора още ще се самозапалят при това “оптимистично” казано от авторката “стигане на дъното” тепърва?
    Явно те ще осветят пътя ни към ….голяяямото “благоденствие” – така де за “вселенската сила” какво тук значи някакви си /изгорели/ личности!!?

    Престоящите месеци и година/и в БГ май ще се “въдвори” адът….

    ПП Приятно триене /викат му ЦЕНЗУРА за неудобните въпроси и …житейски истини/!

  4. […] че онези дето си играят на власт и искат утре отново да дадем гласа си (енергията си) за тяхна лична облага, първо са на много […]

Коментирай

ТЪРСЕНЕ в сайта

Абонирай се!

За да получаваш пръв най-интересните новини от Свой Избор!

Намери ни във Фейсбук

Намери във Facebook