На финалната права – парченцата от пъзела се събират

November 22, 2012
By

22.12.2011. Остава един месец…

До рождения ми ден.
До порастването ми.
Завършени 33 – пълен цикъл, изживаното Христово съзнание. И продължавам напред. Ново начало.

Интересен ден 🙂 Все повече неща се разкриват, все повече утихваме, все повече няма нужда от бърборене – просто всичко е ясно, усеща се. Това, което е ненужно се стопява и изчезва в пустотата, друго се заражда.

Да, няма как да не се наслаждавам на изобилието от опитности, което предлага всеки един ден. Дали ще провокира остатъците от неизцелени емоции, или пък тези от от его-ума и някоя плътна сянка ще изпълзи на светло, дали ще научиш някой нов урок от собствените си реакции, или наблюдаваш как някой друг се блъска в стените, търсейки нещо, дали ще видиш поредното разкрило се парченце от пъзела – ако включиш страничния наблюдател, ползите и уроците извират отвсякъде.

Едно нещо ми е кристално ясно – Ако вътре в себе си поддържаш състояние на съзнанието, в което вечно клокочат гняв, раздразнение, обвинения, прикрито или явно злословене и вечно недоволство срещу хора, събития или “несправедливости” (породени пак от илюзията на обусловения ум), то проекциите във външната ти реалност ще са кореспондиращи с вътрешната. Демек – неуспехи, спънки, още и още “несправедливости” и кривини. И колкото повече обсъждаш, критикуваш и проклинаш на висок глас тези “кривини” подкрепен от суфлирането на верното ти обкръжение, толкова повече ще задълбаваш в същото. Кофти посока, но хубавата новина е, че и от там има измъкване.

Само ако започнеш истински, спокойно и осъзнато, без емоции и привързване да наблюдаваш и приемаш като абсолютно уместно всичко, което се случва около теб, тогава ще започнеш да виждаш нещата такива, каквито са. Без да са изкривени от крайни емоции, очаквания, его-привързаности и бърборенето на ума. Тогава наистина пребиваваш в състояние на съзнанието на хармония, любов, единение, радост, изобилие. Тогава вече проекцията във външния свят е съвсем различна – виждаш хората, събитията, ситуациите по различен начин, виждаш хармонията и красотата в тях. Остава един месец… Перфектното време в което да пре-подредим приоритетите си, да изцелим най-дълбоките емоционални рани, кармични обусловености, страхове и блокажи. Да осветлим филтрите, които пречат на ясното ни виждане, да бъдем в мир със себе си, абсолютно центрирани, приемащи и състрадателни – с разбиране към всичко това което се случва в нас и около нас.

“Усещам как светлината и любовта просто си вършат работата, тихо и свято, постепенно”. И всичко се подрежда, леко, плавно, неусетно. Подрежда се сякаш от самосебе си Идва си по местата и пъзела става цялостен.

Ако намирате тази публикация за интересна и полезна, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Нека стигне до повече хора, които  имат нужда от нея! Благодаря ви!

Tags: , , , , , , , ,

2 Responses to На финалната права – парченцата от пъзела се събират

  1. Велина on December 2, 2012 at 00:16

    Много интересно беше да прочета! Благодаря. Срещала съм и друг път подобни разсъждения и намирам логика:-)) Спонтанно обаче възниква един въпрос: ” без емоции и привързване да наблюдаваш ” как се съотнася към :”Тогава наистина пребиваваш в състояние на съзнанието на хармония, любов, единение, радост, изобилие”. Любовта, радостта не са ли форма на емоция?

    • Martina Ivanova on December 2, 2012 at 00:27

      Когато произлизат от вътре навън, от дълбоката ни Божествена същност, това са чувства, не емоции. Можете да ги разпознаете по това, че възникват безпричинно, владеят цялото ви същество безусловно, та стигат чак до екстаз. А когато имаме емоции, те пак са проявления на някакво разлюляване на махалото в някоя от крайностите. И това разлюляване генерира различни зависими от външните обстоятелства емоции.

Коментирай

ТЪРСЕНЕ в сайта

Абонирай се!

За да получаваш пръв най-интересните новини от Свой Избор!

Намери ни във Фейсбук

Намери във Facebook