Вера – всеки човек е вълшебник. От нас зависи да задържим и използваме вълшебната пръчица.

June 21, 2012
By

След известна пауза, продължавам да ви запознавам с ярките личности, с творците, създаващи Новия Свят. Онези, които разчупиха рамките, осмелиха се погледнат и съзряха потенциалите отвъд ограниченията на Матрицата. Днешната ми гостенка е Вера  Милушева – невероятно нежно и любящо създание, отдало се на работа в помощ на хората.

♥~♥~♥~♥~♥~♥~♥~♥~♥~♥~♥~♥~♥~♥~♥~♥~♥~♥~♥~♥~♥~♥~♥~♥~♥~♥~♥~♥~♥~♥~♥~♥

1/ Представи се, моля те. Коя е Вера?

 Преди години попитах един познат на колко години e и той ми отговори, че няма да ми каже, защото ще го сложа в рамка и ще имам очаквания към него, по-скоро към възрастта му. Тогава малко се засегнах, аз лично не влагах кой знае какво в този въпрос, но се замислих и всъщност той беше прав – всички тези етикети, които си слагаме, не носят истинската информация за нас – какво представляваме наистина, каква е нашата същност. Когато кажеш: “Аз съм на 30 г. адвокат” – и отсрещната срана започва: ” Tози е млад, нагушил се е”, разбираш ли… знам ги аз тия… Всеки реагира или почти всеки, спрямо това, което чува от позицията на опита си, който може да е много субективен и изкривен…

Аз съм човек, същество, душа, егоБожия искра в човешко тяло, която е позабравила малко причините да се появи тук и сега вървейки към себе си, си спомням…

От дете знам две неща, винаги съм вярвала в тях – че има Бог и извънземни… моята логика тогава и сега не допуска тяхната липса, някак е глупаво, да не кажа безумно да мислим, че сме единствените същества в Космоса. В книгите, които чета и съм чела, търся доказателства за спомените си и за моите идеи в главата ми… и ги намирам, чета със сърцето си, не с ума.

2/ С какво се занимаваш?

Сега правя консултации и лечебни сеанси, пиша стихове, които искам да издам, почти са готови и имам още една идея за книга „Мамо защо, татко къде си“ – написана от името на дете, жертва на насилие.

3/ Не винаги си се занимавала с това, нали? Как стана промяната при теб, как се реши да направиш прехода извън Матрицата?

Да, била съм касиер-счетоводител, продавач, помагала съм на приятели да правят сладолед , била съм секретар. Търсех призванието си.

Винаги съм проявявала любопитство, исках нещо, което хем да си себе си, хем да има творчество, да усещаш свобода..да си в помощ на другите, без това да те натоварва.

Учех археология и забременях, в този период се промениха много неща, почина баща ми 20 дни преди да родя Денис, и други много близки за мен хора… Един ден както миех чинии вкъщи, колко тривиално … и се замислих за всичко, което съм преживяла и през което съм минала, и се зачудих дали има начин да го кажа, покажа на хората така, че те да не повтарят моите грешки.

Мислех за психолог в училище, но се отказах. Да започна да уча психология е решение, което ми отне една години мислене, тъй като археологията ми беше в душата. Те си приличат – все ровиш и редиш пъзели – или от разказа на човека, или от това, което си намерил по време на разкопките. От една страна исках да съм добър родител и да ходя на разкопки, но някак не ми се връзваха нещата, да ме няма с месеци и добър родител. Не исках да правя жертва с това, което ми се работи или учи заради децата, да не ги обвиня някой ден, че заради тях съм направила еди какво си, така както мен са ме обвинявали…и затова го мислих, премислях…не го споделих с никой. И накрая го реших…това беше най-трудното ми решение в живота.

4/ Кои уроци в житейския ти опит ти дават толкова богат и всеобхватен поглед върху успешната ти работа с хората?

Обичам да наблюдавам това, което се случва, да се вслушвам в спонтанните реплики на децата, които са много мъдри и казани на място. Когато започнах да уча психология, идеята ми беше да намеря общото между нея и различните духовни учения. Много четях, започнах от Учителя, после Ошо и т.н., и все си задавах въпроси. Опитвах се и да приложа това, което чета, ала на моменти нещо ми се губеше. Това, че осъзнаваме някакъв свой проблем, слабост, не означава, че автоматично ще го разрешим, понякога има спирачки вътре в нас, за които не си даваме сметка. Мисля, че тук ми помогна психологията. Участието в психодрама, различните курсове и семинари, спорта.

В едната си работа, в „Анимус” – център за жени, деца и юноши, преживели насилие, се научих да слушам без да съдя, без да приемам нещата лично – стоиш отстрани, правиш хипотези и ги проверяваш. Психодрамата ме научи да се поставям на мястото на различни хора, с различни характери, да играя чувство, емоция и да направя разликата кое съм аз и кое не, кое идва от мен и кое не. Пътят, по който съм минала и вървя, е моят урок. Научих се, че не можеш да помогнеш на някого, ако не го е поискал, може да му дадеш информация, насока, крачките ги правиш сам, ала това не означава, че трябва да си сам, хубаво е да позволиш подкрепа.

Винаги съм искала да работя нещо, което мога да правя навсякъде и по всяко време, и да не е необходимо да имам някакви инструменти с мен, а всичко да е в главата ми, в ръцете, в сърцето, така съм си се представяла.

5/ Кое е най-голямото и често срещано страдание на човека?

Страхът е в основата на всяко страдание на човека, според мен. Научили сме се да се страхуваме, от деца ни учат, без да го осъзнават, нашите родители, учители, та дори и приятели. Страхувам се, че имам двойка и ще ми се карат, страхувам се, че се изцапах и ще ми се карат, страхувам се да покажа таланта си, за да не ми завиждат, ами ако се изложа, страхувам се дали ще бъда приет, страхувам се да поискам нещо, за да не ми откажат, страхувам се да споделя проблемите си, за да не ме помислят за слаб, за да не притеснявам никого, страхувам се да приема помощ, за да не ме използват после, страхувам се да откажа услуга на някого, за да не ми се разсърди, страхувам се да обичам, да ме обичат… страх… страх… Знаеш ли, имам едно забавно стихче, но ако се замислиш, много точно ни отразява:

Страхът пронизва мойте длани

и ставам вече кривоглед,

загубил фокуса за себе си,

заприличах на размазан сладолед.

На това приличаме, когато се оставим на страха, на нещо, което е загубило формата си, красотата си… Страхът ни блокира за действието, оставяме се нещата да се случват в живота ни, но не участваме реално в тях.

 6/ С какво и как рейки помага на човека да се избави от страданията си? Само на физическите болежки ли помага рейки, или достига и до психиката, емоциите, убежденията?

За да се избави от страданията си, човек трябва да го поиска, трябва да разбере какво му носи това страдание, дали не се крие зад него, дали ролята на болен и страдащ не му носи някакви „облаги”, дали това не е начинът да запази връзката си, ако има такава или това да е начинът, по който отлага вземането на важно за него решение… например, имате усещането, че трябва да напуснете работата си, защото не се чувствате признат, имате усещането, че сте потиснат от шефа, ала не го правите от страх, неудобство или др. причини и вероятността да си докарате проблем със сърцето е голяма..

Рейки е метод, с него може да се балансира емоционалното, менталното тяло, не само да се лекуват болести, рейки достига до първопричината… но пак искам да повторя – трябва да го позволим, а преди това да осъзнаем кое е истинското ни страдание, в смисъл, че симптома не е причината за нашето страдание, той е следствието от нещо, което сме скрили дълбоко в себе си.  Затова винаги разговарям с хората преди сеанс, психологията, обучението ми по семейно консултиране ми помагат много… Човек е многопластов, не може да се прилага само един подход или метод към него, не бива да го слагаме в рамката, която на нас ни е позната и ако не се събира там, да го окастрим. Обуваш му обувките и тръгваш от неговата гледна точка да му показваш съществуването и на други гледни точки.

Рейки активира жизнената енергия, усилва я и я балансира.

7/ Какви проблеми могат да се изцелят чрез тази универсална енергия и колко сеанса обикновено са необходими?

Ще ми се да кажа – всякакви проблеми, ала не аз съм вълшебникът, който държи вълшебната пръчица и лекува всеки и всичко. Всеки човек е вълшебник и държи истинска вълшебна пръчица – неговата мисъл – и с нея може да направи чудеса. Рейки може да помогне да намериш пръчицата, да я хванеш, но колко ще я задържиш и как ще я използваш зависи от теб.

В рейки традицията казват, че първите 4 сеанса се правят поредни, за да може да се активира процеса на детоксикация, а след това още 6 или повече, зависи от конкретният проблем, от самия човек.

 8/ За какво друго може да ни помогне рейки, освен за изцеление на болежки и нужно ли е да се прилага при жив контакт?

Сеансът може да се проведе и от разстояние, ако човек се намира в друг град или държава. Това, което се получава при живия контакт, същото е и при сеанса от разстояние. Рейки развива заложбите ни, балансира духа и тялото ни, то е Път. Може да бъде съчетано и с други духовни и терапевтични практики.

 9/ Може ли рейки да бъде опасно за човек по някакъв начин?

Не, не може да бъде опасно..Винаги се иска разрешение преди работа с рейки, или поне би трябвало да е така.

Също така е добре практикуващият да се старае да поддържа съзнанието си чисто, да не участва лично с егото си на „лечител”.

10/ Има хора които твърдят, че рейки вече не работи, че е едва ли не стара, овехтяла енергия. Как хората да се ориентират кой е най-добрия метод и енергия за тях?

Да опитат и да усетят къде и с какво се чувстват добре, кое им помага. Хората са различни и е нормално да им помагат различни неща или комбинация от неща. Може да се съчетае рейки с друг вид терапия. Когато аз тръгнах по пътя установих, че комбинацията между психологията и т.нар. духовност ми помага много повече, практики в крия йога, сеанси, ходене на психодрама като начин на себеопознаване и себеизследване, а с рейки лекувам децата си, не ги водя на лекар, те и не боледуват.

Стара и нова енергия… може ли да се каже, че една книга е стара, ако тя носи мъдрост, само защото е написана преди хиляди години, като Ведите?

Преди 6 години бях в Индия и си донесох от там една мала /бел. М.И.: това е нещо като като гердан, броеница, с който мантруваш, от 108 топчета кристал или рудракша/ от планински кристал. Тогава не се занимавах с Рейки, но започнах да слагам малата на вратлетата на децата ако се почувстват дискомфортно, с идеята, че тя ще им помогне и то се случваше. Какво им помагаше…кристала, намерението ми…? Ако човек няма намерение да оздравее, желание, то каквото и да му предложиш и направиш за него, той ще си остане болен. Как да ти кажа, не искам да влизам в подобни дискуси – стари, нови, тежки, леки…всеки получава това, което наистина иска и за което е готов в този момент.

11/ Какво е твоето отношение към болестта?

За мен болестта е последната врата, на която Провидението се опитва да почука, за да ни каже, че нещо не е както трябва с нас, че не вървим по пътя си. Много преди да се прояви на физическо ниво, ние вече сме я допуснали първо в мислите си, после в чувствата и емоциите си, нещо сме задържали – мечта, страх, красота, желание, болка, спомен. Всяко нещо, на което не сме дали израз, е блокирало енергията ни, блокирало е нас самите като развиващи се същности.

Например жена, която задържа творческия си потенциал, страхува се да го покаже, страхува се от вниманието и се смята за недостойна, спокойно може да се сдобие с целулит. Друга възможна причина е желанието й да контролира, но не желае другите да забележат това. Или простатата при мъжа, чиито усложнения се появяват вследствие на неговото преживяване, че е неспособен да създаде нещо ново, тъй като остарява, мисли на безсилие, умора. Или болките в главата, които се появяват, когато човек дълго време омаловажава себе си, притеснява се какво ще кажат другите за него или се чувства виновен за нещо, което е направил, защото е бил „луда глава” и т.н. Цялото недоволство от нас самите, недоволството, което сме приели от другите за нас самите, в един момент се отразява върху физическото ни тяло.

12/ Каква е твоята мисия в объркания и бурно трансформиращ се свят?

Чак мисия! Не искам да се преживявам като мисионер, мисля, че мисията на всеки човек е една – да стигне до себе си по пътя, който е избрал и когато стигне, да се прегърне и обикне!

 13/ Как и къде хората могат да те открият, ако имат нужда от помощ?

 Телефонът ми е 0897 954 944, email: tibet70@gmail.com

14/ Какво е посланието/пожеланието ти към читателите на Свой Избор?

Да бъдат това, което са, без да се страхуват от себе си и по-често да стоят в тишината на сърцето си. Ако всеки се погрижи за своята градинка по най-добрия начин, на който е способен, Земята ще бъде Рай.

Ако намирате тази публикация за интересна и полезна, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Нека стигне до повече хора, които  имат нужда от нея! Благодаря ви!

Tags: , , , , , , , , , , , ,

6 Responses to Вера – всеки човек е вълшебник. От нас зависи да задържим и използваме вълшебната пръчица.

  1. Adriana Djokova on June 22, 2012 at 14:09

    Марти, благодаря за усилията да запзнаваш читателите на сайта с наистина стойностни личности. Вера Милушева е истинско попадение. Познавам я лично.Това крехко на пръв поглед същество носи в себе си невероятна сила. Много и се радвам затова, че съвсем млада епроявила твърдост и е успяла да направи верния избор.Сега помага на останалите да не се отклоняват от пътя си.След рейки – сеансите и се чувстваш ефирен и нов, наистина готов уверено да следваш “своя” път, а чисто физически си направо прероден. Да ни е жива и здрава, да продължава да върши своите ежедневни вълшебства с любов и вдъхновение!

    • Martina Ivanova on June 23, 2012 at 10:36

      Да, точно така, много хубаво го каза 🙂 Наглед тиха, кротка, крехка и много нежна.. а каква вътрешна сила и Дух! Потъваш в океана на сините й очи и вече си в друга реалност.. 🙂

  2. Борислава on June 23, 2012 at 13:37

    Никога няма да спра да БЛАГОДАРЯ на Вера, за това, което направи за мен преди няколко години!

  3. Toni Bojilova on June 27, 2012 at 22:52

    Вера е прекрасен човек! Винаги е мила, усмихната и разбираща. Човек се чувства уютно, спокойно и релаксиращо в нейно присъствие. Тя вдъхва надежда, че нещата ще се подредят. Просто човек трябва да промени гледната си точка, да се отпусне и зареден с енергията, която тя излъчва да “надникне” в себе си и да открие силата, която притежава. Благодаря ти Вера, че ми помогна да почувствам космическата енергия в мен, за която не подозирах!

  4. Irena on August 3, 2012 at 10:35

    Вера, благодаря ти за разбирането и подкрепата. Уверена съм, че ти винаги намираш верния път и подход към всекиго поради добротата, която притежаваш. Когато човек протегне ръка за помощ, очаква именно това – разбирането и просветлените очи без осъждане…

  5. Димитрова on November 24, 2013 at 20:57

    Напълно споделям отразеното в статията отнасящо се за Вера.Не я познавам, но начина по който е избрала пътя по който върви ми допада.Това за мен са новите хора които ще променят света към доброто и божествената любов и ще го направят по-добро място за живеене. Нека повече хора като нея да има на този свят, той има крещяща нужда от тях. Трябва да се постараем в този си земен живот да опознаем себе си и да осъзнаем факта, че всеки от нас притежава частица от божествената енергия и че трябва да я оплзотворяваме за добро.

Коментирай

ТЪРСЕНЕ в сайта

Абонирай се!

За да получаваш пръв най-интересните новини от Свой Избор!

Намери ни във Фейсбук

Намери във Facebook