Глътка вода… за Живот!

January 5, 2012
By

Знаете, че обичам да разказвам приказки, нали? 🙂

А аз знам, че обичате да ги четем заедно, да ги съ-преживяваме, да ги пренаписваме и творим заедно чудеса.

Днес приказката е малко по-различна. И за разлика от друг път, ще побързам да ви подскажа отделни фрагменти от нея.

Главните герои в нея са стотици, дори хиляди. Млади, зелени, жадуващи за капка животворяща сила дръвчета. Цяла гора. Гора, родила се изпод ръцете и поливана с Любовта на няколцина млади хора. Тези прекрасни хора наченаха сътворяването на едно огромно Истинско Чудо!

А днес тези млади дръвчета чакат свойте феи и магьосници, които да им помогнат започнатото да продължи – заради тях, заради нас, заради вас и заради нашите деца. След години може да има красиви и силни деца играещи си в клоните на дърветата. Може и да няма – нито деца, нито дървета. Но нали приказките винаги завършват щастливо?

В духа на светлите празници, които до скоро запълваха ежедневието, умовете и сърцата ни, усетих, че хората са готови да се обединят около нещо смислено, истинско, светло и въздигащо. Усетих, че тържеството на материята вече наистина отмира и все повече хора са готови да допуснат Духа в себе си, да бъдат правдиви, любящи и съпричастни в мислите, думите и делата си.

Факт е също така, че информационното пространство в момента е пренаситено с цитати на нечии чужди мъдрости, призиви за мир, любов, приемане, щастие, удовлетворение. До такава степен, че като видите поредната публикация, която говори за безусловна любов, просто подминавате. Но също така знам и, че там, където усетите наистина трептенето на енергията да резонира със съзнанието ви, ще го познаете. Ще се спрете, ще прочетете, ще почувствате. И ще направите своя избор.

Ето приказката, която първа ми разказа Ивалина Ташева:

Приказка за Събуждане

Тук и Сега, в една малка държава, толкова малка, че ще ви трябва лупа, за да я намерите на картата на света, в най-ненаселената част от тази държава, съдбата събрала на едно голо поле няколко юнака. Събрала ги по неведоми пътища, както само съдбата знае да сбира. Юнаците не били точно като приказните, девойките им не били точно като принцеси. Нашите юнаци и принцеси дошли от столицата на тази малка държава, имали много малко жълтици и много, много Надежда. Уморени от градското надвикване и безмислие, търсещи и знаещи, че във всеки човек е заложено правото му на щастие. Твърдо решени да го отстояват и да се борят за него.

В полето нямало вода, нямало ток, нямало пътища. В полето нямало нищо, освен напукана от сушата пръст в която бурените си били направили царство и ветрове способни да отвеят и най-здравите мисли и надежди. И като всички юнаци, така и тези, започнали дългото пътешествие на живота си, срещайки се с помощници и врагове, учители и отмъстители. Построили си малки къщички от слама и глина и сложили начало на делото на живота си – започнали да садят гора. Да! Горите се садят. Искали да направят гора, която да спре ерозията на почвата и да задържи хумуса. Всъщност, това поле, преди много, много години било гора. Хората я изсекли, за да си направят ниви в които да засаждат пшеница. Нашите юнаци и техните девойки искали това поле отново да се превърне в гора, за да се възстанови първоначалният природен ред.

И понеже тази приказка се случва Тук и Сега, и защото юнаците и половинките им били добре образовани и четящи, те взели в полето и книгите си. Книгите, които да ги научат на новото земеделие – щадящо земята, устойчиво, био динамично. Не използвали никакви изкуствени торове, не пръскали с никакви химикали и не използвали машини – имали силни тела, мотики и непоклатима вяра в правото си на щастие. В началото носели вода от реката – с кофи и шишета, за да поливат дърветата. Много пъти търсили вода в местата си, копали дълбоки и още по-дълбоки дупки, но за всичките години намерили само едно място с вода. За няколко години посадили няколко хиляди дървета и не преставали да се борят с ветровете и напуканата почва, за да ги отгледат. Зимите се топлели с изсъхнали дървета – не искали да си купуват дърва, защото знаели, че тези дървета са изсечени живи. Събирали само падналите от бурите и изсъхнали дървета. Не използвали ток – ставали с изгрева и си лягали със залеза. Всяка сутрин посрещали изгрева с нови надежди и нова вяра. Молели се за дъжд, защото сърцата ги боляли, когато гледали жадната си гора. Живеели в Любов, защото знаели, че имат право на Любов – Тук и Сега.

Научили се да си отглеждат и плодове и зеленчуци. Взели си и кон, впрегнали го в каруца и така успявали да си пренасят пясък, чакъл и слама, без да им се налага да използват автомобилите си. Научили се и да гледат пчели и винаги имали под ръка гърне с прекрасен мед. На пчелите оставяли половината мед, а за себе си вземали другата половина. Така пчелите им били винаги здрави и щастливи. Орехи и бадеми си събирали от дърветата край реката, билки от поляните, гъби от гората, коприва от полетата наоколо. Девойките им се научили да готвят на огън, да перат на ръка, да шият, да плетат и да месят вкусен домашен хляб. Припомняли си знанията на дедите и добавяли към тях новото знание за щадящо земеделие. От време на време ходели до града, за да си набавят нещата които не могат да произведат.

Юнаците и девойките не произвеждали излишъци. Стремяли се да отгледат толкова храна, колкото могат да изядат и да не им остава нищо за продажба. Ако от нещо оставало в повече го сушели на слънце и така си имали храна и за зимата. От време на време разменяли с други малките си излишъци и така се снабдявали с други продукти. На тях не им трябвало много – не ядяли месо, не пиели алкохол, не употребявали лекарства и наркотици.
Любовта живеела в малките къщички, те били прекрасно убежище за нея. Героите ни творяли всекидневно, правели красоти с ръцете и въобръжението си, смело експериментирали търсейки Баланса. Всеки ден благодаряли за храната, за слънцето, за дъжда, за снега. Всеки ден благодаряли на Любовта, която ги окрилявала и им давала Вяра и Надежда, за да продължат смислено живота си. Всеки ден се молели за благополучието на всички хора по земята.
Вече не се чудели дали Раят е метафора. Знаели, че не е. Живеели в райската градина и с всекидневен труд и постоянство успявали да разбират и живеят в света на Любовта. Съзерцавали и разбирали сложните взаимовръзки между заобикалящите ги елементи и същества. Духовните учения им ставали все по-разбираеми и ясни. Светът около тях откликвал на чистите им намерения. Природните духове им помагали и ангелите ги подкрепяли.

И понеже това е приказка, пък била тя Тук и Сега, май е време да се появи Злодеят. Без да изпадам в подробности, защото най-големите ни врагове, са най-ценните ни Учители, ще ви кажа само, че Злодеят се появил и станало така, че нашите юнаци останали без вода. В началото се уплашили. Плакали. Молели се. Отчаяли се. Натъжили се. Гледали жадните си дървета, галели пожълтяващите им листа и се молели за дъжд. Нямали пари за ново търсене на вода и копаене. Вече имали толкова много дървета, че не можели да ги поливат с вода донесена от реката в бидони и шишета. По цял ден само вода да носели, пак нямало да успеят. Ясно осъзнали, че ако е престъпление да не посадиш дърво, още по-голямо престъпление е да го посадиш и да не можеш да се погрижиш за него. Молели се на сън, молели се на яве. За техен късмет било есен и валяло често. След това дошла зимата и дърветата нямали нужда от поливане. Скоро обаче щяла да дойде пролетта, а след нея и сухото лято…

Вероятно искате да знаете края на приказката? За съжаление ще трябва да ви разочаровам. Краят на приказката ще го напишете вие. Нали разбрахте, че всичко се случва ТУК и СЕГА? Също както тук и сега се решава съдбата на цялата ни планета, както цялото човечество има силата да промени хода на еволюцията и вселенската история. Имате шанса тук и сега да станете дейни участници в тази приказка, да приложите в действие всичките си светли въжделения за мир, любов, красота и единение в света. Сега е момента да станете герои в тази приказка, да я допишете, да я редактирате… Хайде да започнем новата чудо_творна 2012 година с нещо истинско, сътворено от любов в съ-един-е-ние. Всички вие събудени и събуждащи се души, изпълнени със състрадание и любов, които сте готови да отидете отвъд хубавите и възвисени думички, разпространявани лавинообразно в интернет и да започнете да чудо_творите.  

Глътката животворяща вода за героите на тази приказка е много близо…решението вече е ясно и се нарича рам-помпа – възможно най-евтиното и най-екологично съоръжение, защото не използва никакво гориво, а само налягането на язовирната вода от язовира, находящ се на километър и половина разстояние. За да живее тази гора, до пролетта трябва да се събере “огромната” сума от 3000 лева.

Твоят дял за помпата и тръбите може да оставиш тук:

IBAN: BG56BPBI79401035806401
BIC: BPBIBGSF
Константин Стамболиев
ЕГН: 7602206926

А Константин отговаря на тел. 0885583289
и email: korsar11_@yahoo.com

Нашите хиляди герои имат нужда от помощ. Те чакат свойте феи и магьосници, които да им помогнат започнатото да продължи – заради тях, заради нас, заради вас и заради нашите деца. След години може да има красиви и силни деца играещи си в клоните на дърветата. Може и да няма – нито деца, нито дървета. Аз знам, че приказките винаги завършват щастливо. Сигурна съм, че това важи и за приказките за събуждане. Знам, че тази приказка ще има щастливо начало и прекрасно продължение. А краят? Краят е едва началото на едно светло бъдеще, в което всички хора ще се събудят и ще заживеят в Рая, защото и той, както и нашите герои се намира Тук и Сега – на една мечта разстояние.

Нужни са малко парички. Наистина малко. Ако всеки, прочел тази приказка отдели 5 или 10 лева, тази гора ще живее. Да й дадем глътка вода. Заради нас. Заради нашите деца.

Изборът както винаги е в нашите ръце.

Ако тази публикация ви допада, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Благодаря ви!

Tags: , , , , , , , , , ,

8 Responses to Глътка вода… за Живот!

  1. Ивалина Ташева on January 5, 2012 at 09:01

    Да полеем гора – да оставим следа!
    Мартина оставя своята.Зелената кауза на хората от родовото селище Изворче в Странджа се подкрепя от нови хора всеки ден. Някой изпращат пари, а други освен това заявиха желание през пролетта да помогнат за полагане на тръбите. Толкова се радвам! 🙂

  2. Александър Данаилов on January 5, 2012 at 11:10

    Каква прекрасна приказка и каква прекрасна кауза за която ще се радвам да помогна .

  3. Мариана Дончева on January 5, 2012 at 11:45

    Хлипам си тука…тихичко и щастливо…преляха ми чувствата и още преливат. Когато преди..вече доста години запревеждах книжките за родовите имения…и ги пуснахме в Спиралата… почти без редакция, преведени на един дъх…така мечтаех да се случи и у нас…И се случва..и сега си хлипам тука ..тихичко и щастливо.
    Благодаря Мартина, благодаря на тези светли момичета и момчета, които връщат обратно на земята Рая и Любовта..

  4. des on January 7, 2012 at 00:50

    Включвам се с най-голямо удоволствие…
    Браво на Марти!
    Успех на “Изворче”-тата…

  5. Ивалина Ташева on January 9, 2012 at 01:48

    Благодаря на Мартина за поста и за дарението й, с които подкрепи апелът ми да се слеем във взаимодействие, за да оставим следа – трайна диря след нас, която да вдишат децата ни, на която да се радва земята ни.
    Има хора между нас, които не чакат на държавата и не усвояват пари от европейски програми. Те влагат любов, вплитат лични ценности и ако можеха да се справят сами, не бихме узнали, че са се заели да отглеждат гора…

    За помпа и тръби сме събрали 595 лв. До необходимите 3000 лв. остават 2405…

  6. Vesi on February 4, 2012 at 09:29

    Мили приятели! Помпата пристигна от Щатите. Благодарим на всички отзовали се на призива ни. С това, обаче, акцията ни не свършва, а продължава. Както вероятно сте прочели под приказката стойността на помпата е част от необходимите ни пари, за да се погрижим за гората. Сега трябва да купим тръби за около 800 метра (другите 700 имат положени тръби). А след това да изкопаем езеро, за да има къде да събираме водата. След като платихме помпата от събраните дарителски пари останаха 100 лева. Те биха стигнали само за около 100 метра тръби. Надяваме се и нови хора да решат да ни помогнат. Благодарим на всички, които ни помогнаха, както и на тези, които ще направят това тепърва. Знаем колко е трудно във тези времена, когато повечето хора са бедни… Но ние не ви молим за много. Ако всеки от вас ни дари по 5лева или дори по лев, парите ще бъдат събрани, гората обгрижена, а вие ще знаете, че сте помогнали в едно наистина благородно дело. Бъдете щастливи и дано Любовта винаги бъде в сърцето ви!

  7. Vesi on February 8, 2012 at 12:39

    Мили приятели, днес е ден на национален траур. Държавата ни е в бедстващо положение. В тези дни Природата изглежда повече като враг, а не като приятел. Тъжната истина е, че всички наводнения и бедствия, са следствие от годините на неразумни действия от страна на нас хората, спрямо заобикалящата ни среда. Изсякохме горите и сега полетата са наводнени. Вятърът застрашава житните посеви, защото няма дървета, които да го спрат. През последният месец ние събираме дарителски пари за обгрижване на бъдеща гора. В рамките на месец успяхме да съберем почти 700 лева и да купим необходимата ни помпа. Изключително сме щастливи да ви кажем, че вчера получихме дарение от 350 лева от един човек, чието име няма да споменем, защото нямаме разрешение от него. Ние не познаваме този човек. Не знаем защо и как е решил да ни гласува толкова голямо доверие. Чрез неговото дарение ние се намираме все по-близо до финалната права. Парите за тръбите са почти събрани. И въпреки, че днес е ден на национален траур, или именно поради това, искаме да споделим с вас радостта си, за това, че все още между нас има хора, които са склонни да инвестират в мечтите и дърветата. Тези дървета са важни за всички. Те са нас и нашите деца. Благодарим сърдечно. Обичаме ви.

    • Людмил on June 6, 2013 at 01:16

      Ами щом като дърветата са за нашите деца престанете да гледате децата си с отсечени дървета! Знаете ли, че едно бебе отгледано с памперси коства 10 отсечени дървета в разцвета на силите си? Че една групичка в яслите, докато завърши тоалетната си тренировка, унищожава цяла една гора? Да не говорим за купищата токсичен, неразградим боклук, който представляват памперсите. Така че, ако искаме да оставим някакво наследство, първо да се научим да отглеждаме децата си природосъобразно. Без памперси. Ето как: http://www.BezPeleni.info

Коментирай

ТЪРСЕНЕ в сайта

Абонирай се!

За да получаваш пръв най-интересните новини от Свой Избор!

Намери ни във Фейсбук

Намери във Facebook