Да подариш Любов

January 26, 2012
By

Гледали ли сте онова клипче, в което един работник се впуска да помогне на паднало момче на улицата, което от своя страна пък помага на една възрастна жена да пресече улицата, а тя умилена продължава по пътя си и помага на младо момиче, което пък прави нещо добро за следващия случайно срещнат минувач, той също поема и продължава нататък с добите дела, млада жена импулсивно подарява цвете на друга жена и така тръгва една нескончаема верига от ДОБРO? А накрая добринката се завъръща към работника, също така импулсивно и неочаквано, както той бе подел всичко.

Днес ще ви разкажем за първата от поредицата добринки на българска почва, вземете я с вас, носете я в сърцето си и я предайте нататък. А после елате и разкажете – така ще разпространим още по-широко и надалече ефекта на доминото. Днешната добринка дойде право от огромното сърце на Радостина Никова.

Историята е простичка, толкова простичка, че може да бъде събрана в 5 изречения. Едно действие- 5 изречения, а толкова много любов.

Та, пазарувам си аз в хипермаркета, пазарувам си ей-така, с настроение. Виждам чудесен, малък, кичест зюмбюл в саксийка. Решавам да го взема. Той разпръсква аромат и ме кара да с чувствам още по-добре. Продължавам с покупките и стандартно стигам до касите. Идва ми редът. Касиерката, жена на около 40-45 години изглежда тъжна и неприсъстваща. Макар и да казва „добър ден”, то е от онова добър ден, дето го набиват в главата при инструктажа, когато започваш работа.. Помислям си какво ще стане ако й подаря цветето и без повече да мисля й го подавам и казвам „ Това е за Вас”.

Първоначално тя ме поглежда с недоверие и казва „О-о не, благодаря”

 Аз настоявам, а тя отговаря леко изплашено: „ Не мога да го взема, трябва да го маркирате на информация, ще помислят, че съм го откраднала”. Отивам на информация, лепват му стикер отдолу на саксийчето, връщам се и й го подавам.

Тя спира да маркира, взима го, усмихва се и казва: „Много Ви благодаря” и се разлива в Светлина и Нежност и Любов.

Тази Светлина и Любов, така ме заливат, че хвърча от щастие през целия ден. Свелината и Любовта преминават през нас, нужно е само да им позволим.

А вие ще им позволите ли да стигнат до вас? Да ги почувствате, да се облеете с тях и да ги предадете нататък? Дори не е нужно да мислим дали някога тази добрина ще се върне към нас. Когато даваме от сърце, всъщност получаваме най-ценния дар. А разпръсквайки доброто – то се излива в концентрични кръгове около нас, стига и до най-далечните кътчета, а когато неминуемо някой ден доброто се върне към нас с още по-голяма мощ, можем само да благодарим, отново. На себе си и на всички онези същества, които са били докоснати от магията на Любовта. Защото тя е творческата сила, която ни движи напред и нагоре. И колкото повече раздаваме, толкова по-напред отиваме в нашия личен път. Хайде да пътуваме заедно! Поемете щафетата, сега сте вие на ход! Разказвайте вашите малки и големи истории тук и във фейсбук групата „Да увеличим доброто“, дайте път на Любовта и Доброто. Всичко е във вашите ръце.

Ако тази публикация ви допада, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Благодаря ви!

Tags: , , , , , , ,

Коментирай

ТЪРСЕНЕ в сайта

Абонирай се!

За да получаваш пръв най-интересните новини от Свой Избор!

Намери ни във Фейсбук

Намери във Facebook