За неузрелите домати, приказките и акта на (не)приемане.

January 16, 2012
By

Колко пъти ви се е случвало да кажете по адрес на някой “Този е пълен идиот”, или “Този е измамник”, “Как може да има такива глупави, ограничени, невъзпитани, неразбрани и т.н. и т.н. хора?”. Сигурна съм, че това се случва ежедневно. Съвсем доскоро в една или друга степен присъстваше и в моето ежедневие.
Не само това. Даже спретнах една хубава статия за “водачите”, “лечителите” и прочее фигурите в духовния бизнес, които по някакъв начин се стремят предимно към финансови облаги, подвеждат хората и с всевъзможни хитри кукички ги “абонират” за услугите си, като сякаш колкото и да купиш и колкото и курсове да посетиш, все не е напълно достатъчно за да постигнеш изцеление, извисяване, просветление, или там каквото търсиш. Винаги има още няколко по-горни нива. И тази статия стана една от най-четените и предизвикваща дискусии. До такава степен, че стана причина и вдъхнови една от темите в предаване по БНТ.

Но понеже няма крайна и неоспорима истина, и тя като всяко нещо във Вселената се променя. Или по-скоро – променя се гледната точка на човек към това, което приема за истина. Хубавото нещо в развитието на човек е, че със всеки нов светлинен скок и повишаване на вибрационното равнище, изскачат неща, отговори и прозрения, които са толкова простички.. но чудно как не са били видими за нас в онова предишно състояние. И така в един момент си казах “Чакай, чакай… Това всъщност е поредния критерий, по който хората да се разграничават, разделят, критикуват и осъждат един друг! А нали един от най-важните ни уроци, свързани с прехода и изцелението ни в момента е състраданието, тоест – ПРИЕМАНЕТО!”

Отдавна ми се върти това нещо в главата, но няколко много силни подбутвания в последователност ме извадиха от летаргията и ме подтикнаха да споделя мислите си. Можех и да го пропусна, разбира се, но ако го пропусна, значи да си затворя очите и да не споделя с вас научения урок. Във  Facebook групата на сайта се разгоря дълга и разгорещена дискусия по темата за измамниците.

Склонна съм да приема, че една голяма част от вас – скъпите ми читатели, сте хора, които са стъпили на пътя към физическо, емоционално и духовно развитие, себеусъвършенстване, самолечение; интересувате се от промените настъпващи от години и все по-динамично развиващи се на всякакво ниво – физическо, духовно, индивидуално, колективно, планетарно, Вселенско. И затова съм сигурна, че ще разберете, че критикувайки, обиждайки, осъждайки даден човек… ние всъщност осъждаме себе си. Нали сме тръгнали да разширяваме съзнанието си, да вървим по пътя на развитие – а той е свързан с приемане. Приемане на себе си, на другото АЗ, което е в човека отсреща. Приемане на цялото многобразие на Творението, независимо от причудливите форми на проявлението му. Та нали в крайна сметка всички играчи в тази велика игра произлизаме от един Източник, подписали сме договори за всяка сценка и ролята на всеки е така уместна и уважавана, че няма никакво място за критика и осъждане.

Ще цитирам думите на един мой мъдър събеседник: “Самият акт на неразбиране, на подценяване носи със себе си ограничение – когато видиш зеления, неузрял домат, ти не го критикуваш, а просто се отнасяш с разбиране… Просто реалностите ни са различни – за едни те са на спечелените пари, за други – на превъзходството на знанието, за трети – друго? Много е важно да умеем да превръщаме лошото, ако не в красиво, поне в приемливо…

Така де – ако някога в детството ви бяха дали да опитате зелен домат, със сигурност щяхте да останете с убеждението, че доматите не струват като храна.. гадно, кисело и пластмасово нещо. На кой изобщо му е хрумнало, че това става за ядене?! Но тъй като вече имаме някаква база, имаме натрупани опитности, познания, мъдрост.. бихме могли да разпознаем заигравките на творението и просто да ги приемем, без да им слагаме етикет и да осъждаме. Нали?

Не знам за вас, но аз съм изключително благодарна за това поредно напомняне. За много от вас то също звучи познато, но пък така трудно за приложение в ежедневието. Други могат да се възпротивят и разбунтуват “Да бе, как ще приема малоумника отсреща, който ме изкарва извън кожата ми!?“. Има още уроци да минете скъпи мои – през прошката, приемането на различията и обиквайки себе си, ще осъзнаете, че всичко е едно ЦЯЛО.

Наскоро ми попадна една от най-великите “приказки” писани някога – Приказки за Боговете от Беа Нади. (Между другото, не мога да не подшушна поредното прекрасно “съвпадение” – в новия брой на УСУРИ можете да прочетете интервю с нея!) По изключително интригуващ и увличащ начин там е разказана цялата същност на Сътворението, различните нива и пластове, в които играем всички ние. И знаете ли – в тази игра, наречена ЖИВОТ няма добри и лоши. Няма истински злодеи и герои. Всички сме ЕДНО в същността си, само ролите, които сме приели са различни. И те наистина са различни за нас – на всяко едно ниво и пласт от Голямата Игра- играем, разменяме ролите, влизаме в различни превъплъщения.  Няма никакво значение кой е приел ролята на злодей, на светъл спасител, или тъмен поробител, на убиец, лъжец, измамник, или добродетелен изцелител – всички ние идваме от едно и също място, често разменяме ролите си, а единствената цел на тази игра е да научаваме повече и повече уроци. 

Затова и възприемаме различни роли – защото чрез тях можем да се въвлечем в сложни ситуации, които да ни тласнат към правилната реакция, мисъл, думи или действия, чрез които да стигнем до нужното прозрение и овладеем заложените уроци. А в тази сложна и многопластова игра сме свързани с милиони невидими нишки с другите същества от нашето кармично семейство. Светлината и Тъмнината са две различни проявления на една и съща енергия – и двете са творение на Източника. А отвъд цялата тази игра няма нищо друго освен чиста любов.

Затова, нека следващия път, когато срещнем човек, който ни възмущава, отблъсква, проявява лош вкус, лошо възпитание, злонамереност, заяждане, грубост, глупост или нещо друго – нека просто се усмихнем и си спомним за неузрелия домат – това може да не е човекът отсреща. Това може да сте вие 😉

Приемете многообразието на творението във всичките му форми и цветове – то просто е част от общата картинка. Приемайки другите, приемате себе си, приемате по различен начин целия Живот.. и отваряте съзнанието си към безкрайните и високи честоти на Любовта.

Може и да говоря пълни глупости, но не пречи да опитате – ей така, за играта 🙂 Изборът е ваш.

Ако тази публикация ви допада, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Благодаря ви!

Tags: , , , , , , , , , , , , ,

Коментирай

ТЪРСЕНЕ в сайта

Абонирай се!

За да получаваш пръв най-интересните новини от Свой Избор!

Намери ни във Фейсбук

Намери във Facebook