Прозорец на душата

December 2, 2011
By

Много обичам притчите, приказките , басните, всички онези истории, които носят скрито послание, завоалирана мъдрост, карат ни да се замислим, да се обърнем към себе си, да надникнем и опознаем онези скрити, потайни кътчета на същността ни. Тези истории ни правят съпричастни участници в тях, съ-преживяваме ги и визуализирайки ги, ги изживяваме по свой собствен начин. А именно опита от преживяването носи откровението, интуитивната мъдрост и познание – нещо,  което не може да се схване от интелектуалното разбиране и логиката.

Затова и продължавам да ви поднасям красотата и бистротата на петъчните притчи.

В днешната приказка героят сте вие – читателите.

Представете си, че прекарвате живота си в малка, схлупена стаичка, която си има един единствен прозорец. Но толкова мръсен и прашен прозорец, че почти не пропуска светлина. Как ли ще минават дните ви в тази стаичка? Сигурно ще си мислите, че светът е доста мрачно и страховито място, пълно със странни и дори страшни, тъмни същества, които хвърлят ужасяващи сенки по мръсните стъкла, докато минават покрай прозореца на стаята ви. Да допуснем обаче, че по някаква „случайност” капки вода се озоват върху стъклото, проникнат вътре след буря и вие решите да забършете водата с парче плат. И докато забърсвате водата…о, чудо! Малка част от натрупалата се мръсотия също се изтрива. Изведнъж през прозореца нахлува лъч светлина! Какво прекрасно усещане, каква красота! Любопитството ви кара да свалите още и още мръсотия от стъклото, и колкото повече бършете прозореца, толкова повече светлина прониква в стаята ви.  И изведнъж ви проблясва „Може би светът не е толкова тъмен, ужасен и пълен със страховити, враждебни неща! Може би всичко е заради прозореца!”

И осенени от тази мисъл, грабвате кофа с вода и парцал и не спирате, докато не салите и последното петънце мръсотия от прозореца. И светът се разкрива пред вас, в цялата си красота и сияние, които не сте и подозирали, че съществуват! Светлина, цветя, дървета, топло и гальовно слънце .. и хора. Прекрасни, живи, топли, усмихнати хора. Точно като вас! Не сенки, не страшилища, пробягващи по стъклото в разкривени и уродливи форми, а просто хора.

И от дълбините на душата ви се надига порив и желание да изтичате на улицата, да прегърнете тези хора, да бъдете с тях, да се слеете с тях. Изведнъж разбирате, че сами сте се държали в плен на малката схлупена кутийка, сами сте допуснали да се наслои толкова мръсотия на прозореца, сами сте създали този малък, тъмен, тъжен и изпълнен със страх свят. През мрачния си прозорец сте пречупвали представата си за света и хората и сами сте поддържали тази илюзия.

А нима не е по-освобождаващо, разширяващо и въздигащо усещането за свобода, за шир, простор и единение с другите същества? А всъщност вие не сте променили нищо. Светът, хората и светлината винаги са си били там. Просто не сте можели да ги видите, защото зрението ви е било замъглено. Променили сте се вие самите.

Разбирате ли къде се намира вашето прозорче, скъпи приятели? И само вие и единствено вие имате възможност да изберете дали да живеете зад покритото със слоеве прах, пепел и мръсотия прозорче и да наблюдавате присвити сенките в (илюзорния) мрак, или да хванете смело парцала и да свалите наслагванията пласт по пласт. Да се откриете за света и да откриете света за себе си. Заблудени от мрака на заблуди и убеждения, който сами сме наслагвали с годините, сами творим реалността си и живеем в малките си тъмни клетки, гледаме с ненавист, страх и осъждане заобикалящия ни свят, оплакваме се колко труден, неприятен и сложен е животът, колко тъмни, лоши и злонамерени са хората… а дори не ни хрумва, че виждаме само тази гледка, която ни позволява чистотата на съзнанието ни. Гледаме на живота през призмата на собствените ни замъглени прозорчета.

Ами хайде де, осъзнавайки това, хайде да хванем парцала, кофата с вода и да смъкнем смело всички тези пластове, които ни пречат. Може би се заблуждаваме, че те ни ограждат, пазят ни от мрачния и враждебен свят? Чувстваме се комфортно в уюта на мрака? А този комфорт е най-големия ни затвор.…Нека се отърсим от заблудите, страховете и ограниченията. Светът навън е прекрасен. А всеки от хората, които сме свикнали да осъждаме и критикуваме, е човек като нас – със същите чувства, мечти, стремежи, болки.  Е, хайде да свалим мръсотията от прозорчето, да допуснем светлината в живота си и да започнем да виждаме. Наистина да виждаме.

Ако тази публикация ви допада, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Благодаря ви!

Tags: , , , , , , , ,

5 Responses to Прозорец на душата

  1. Цветан on December 2, 2011 at 15:41

    Всички ние носи в себе си светлината на просветлението. Само трябва да вдигнем булото, което я прикрива, и да й позволим да прогони мрака и да осветли живота ни.

    • Martina Ivanova on December 5, 2011 at 20:09

      Прекрасно казано,. Да, така е 🙂 Само дето най-парадоксалното е, че сами сме сложили булото… и най-голямата ни вътрешна битка е дали и как да го повдигнем 🙂

  2. elena on December 2, 2011 at 19:57

    СКЪПА МАРТИНА, отскоро чета твоя блог!
    Много ми харесва! Поздравления!
    Имам въпрос към теб по отношение на хляба, който казваш, че приготвяш сама. Имам желание да променя някои неща в нашето семейство по отношение на храненето! Интересува ме къде мелиш брашното?! Звучи може би глупаво, но преди години имаше мелница в Софийското село Петково. Не съм сигурна, че като им занесеш зърно за смилане ще ти дадат от твоето си, а не тяхно. Изобщо моля те обясни ми, ако можеш по-подробно за брашното. Имам желание да приготвям домашен хляб. Имаме три деца със съпруга ми и ми се иска да променя “сивия” фон и да опитаме да се храним по-пълноценно. Вярвам в това, в което и ти вярваш, а именно, че като има желание се намира и начин да се променим към по-добро и да се погрижим за себе си и за децата си с ЛЮБОВ и ВЯРА.
    Твоя съмишленица-Елена Николова от с.Лозен София.

    • Martina Ivanova on December 4, 2011 at 10:32

      Благодаря за добрите думи, Елена. Радвам се, че намираш ценни неща на страниците на сайта и имаш желание за стъпка напред.

      Брашното ми го носят, мели се в каменна мелница във Враца. Не мога да предполагам как ще подходят хората от мелницата в Петково. Защо не отидете на място и не проучите? Не мисля, че ще имат кой знае каква полза да ви подменят брашното 🙂 Тъкмо ще можеш да дадеш ценна информация и на останалите хора, пред които стои същия въпрос.

      Благодаря ти!

  3. Мио on December 13, 2011 at 13:34

    Здравейте.Ще си позволя да се обадя тук, без да са ме питали.Правя го ,защото мисля, че въпросите, свързани с хляба, трябва да се уважават повече от всички други въпроси.Мелничарите сменят брашното винаги не защото имат личен интерес,а защото е по-удобно за работата им.В една каменна мелница се постъпва така,защото минимума за смилане на брашно е поне 10 кг ,а понякога и повече пшеница-зависи от диаметъра на камъка за мелене.Това се прави,защото хората като занесат житото го оставят и обикновенно не се мели веднага,а като се насъбере повече и от други клиенти.С цел икономия на ток или защото се иска една малка процедура за отбиване на водата в улея ,ако е с вода.Практически качествата на брашното не зависят толкова от качествата на пшеницата,а по-скоро от точното сцепление на камъните и дали не са много стари вече.Ако са стари, тогава брашното излиза по едро и триците се отделят по некачествено-излиза малко по тъмно на цвят.Казвам всичко това,защото познавам от близо процеса.Изобщо няма да падне качеството на хляба ,ако са ви дали брашно от друга пшеница ,а не от вашата.Разбира се не говорим ,ако самия мелничар е приемал гъгричава пшеница.Гъгриците са едни малки буболечеки ,чиито яйца се намират в самата пшеница ,ако престои някъде на склад повече от месец, а то така и става .Но ако няма влага гъгриците не се раждат.Така че ако няма гъгрици ,тогава няма от какво да се притеснявате.Важното е мелничаря да е сносен човек,а ако е такъв и брашното,което ще ви даде ще става за един хубав хляб.Гледайте да не е пияница или да пуши по време на работа,защото може да падне пепел в брашното.Освен това,ако е прилежен в работата си ,това е гаранцията за вашето хубаво брашно после.

Коментирай

ТЪРСЕНЕ в сайта

Абонирай се!

За да получаваш пръв най-интересните новини от Свой Избор!

Намери ни във Фейсбук

Намери във Facebook