Вера-променяйки себе си, променяме света. Открийте себе си и се обичайте!

December 9, 2011
By

Посветихме тази седмица на едно доста фокусирано търсене – къде се крие здравето ни, кои са ключетата към него, които пропускаме и как да започнем ние да го управляваме. Един прекрасен завършек е днешната ни тема. Сигурна съм, че много от вас ще се зарадват да видят една от магьосниците, които ни разкриват вълшебния свят на кулинарията… и то – на суровата кулинария. За мен е удоволствие да ви представя днешната ми гостенка – Вера Тенева, една от създателките на проекта RecipeMagician.com.

Здравей, Вери. Благодаря ти, че се съгласи да застанаш пред читателите на Свой Избор.

Представи се, моля те. Коя е Вера?

Вера е един обикновен човек без особени претенции. Майка съм на две деца – 7 и 3 години, на 34 години съм и съм щастлива, че имам до себе си един любящ мъж и баща на децата ми,който винаги досега ме е подкрепял във всичко.

Преди 10-на години завърших Аграрна Икономика в УНСС, имах разни планове и мечти свързани с тази специалност,но така и не успях да се реализирам в тази сфера ( а може би и не исках). От 4 години живеем в Канада, а от 2-3 се интересувам от веганство и суровоядство. Умишлено не се наричам веган и суровоядец, защото знам, че имам още много да се усъвършенствам в тази насока. А и да се определиш като еди какъв си, не е толкова важно и не мисля, че би ми донесло някакви активи. Важно е какво носиш в душата, сърцето, мислите. Сигурна съм, че хората го усещат. Дори и тези, с които общувам през монитора, а те са много към този момент. Определено мога още много да говоря и пиша за себе си, съзнателният ми живот е доста пъстър. Старая се да съм един открит и искрен човек, да съм винаги с усмивка на уста, дори когато ми е тъжно или имам някаква спънка в живота.

Двамата с Милен станахте едни от символите на суровоядството и здравословния живот в България. Какво ви мотивира да направите промяна в храненето си и кога стана това?

Така ли? Странно е, че никой не ни е казал за това 😉 Честно казано никога не сме се приемали за символи, гурута, пътеводители, единствени и неповторими. Няма такова нещо! Под слънцето има място за всеки. Суровоядството като начин на живот е било известно в България много години преди ние да решим да споделяме виртуално. А и не мога да си кривя душата, ние не сме първия суровояден сайт/блог.

Относно здравословния живот – това е твърде относително понятие. Думата здравословно всеки я разбира по свой си начин. Аз не мога и не желая да съдя хората, които не споделят моите възгледи за този начин на живот. Всеки има негов си път. В този ред на мисли, вече има много сайтове със здравословна насока.

Нашата промяна не е продиктувана от сериозен здравословен проблем. Когато се роди дъщеря ни, започнах да се интересувам от всякакви въпроси на тема хранене. Предстоеше ми нейното захранване и исках да дам най-доброто от себе си според тогавашните ми разбирания. Имах вече 2 провала (за такива ги приемах тогава, сега вече те са моите уроци) – раждането (секцио) и кърменето (неуспешно). Не исках отново да се проваля…

И така тогава се запознах с продукти, които до момента не бяха влизали у дома: елда, просо, кафяв ориз, пшеничен зародиш; замених рафинираните храни с нерафинирани; спряхме да купуваме полуфабрикати, колбаси и други съмнителни продукти; започнах да чета внимателно етикетите и се стараех да няма много консерванти и оцветители; спряхме всякакви пакетирани сладости и газираното. След това известно време прилагахме някои принципи на разделното хранене. Може би точно в този период, след раждането на дъщеря ни, аз бях готова да спра месото, не чувствах, че е нещо безценно и незаменимо. Но не исках да съм сама в това начинание.

По онова време виждах, че мъжът ми е далече от идеята и не исках да го насилвам. Пак в този същия период, периода на многото четене и изучаване на храните, срещах думата суровоядство и се чудех какви са тези хора, които ядат сурови тиквички, броколи и карфиол.

Минаха 3-4 години, интервал от време, през който направихме много промени в храненето; аз все по-рядко готвех месо, а мъжът ми и дъщеря ни забелязвах, че не възразяват. Бяхме вече в Канада. Лятото на 2008-ма, когато вече беше роден нашият син, се срещнахме случайно с едно семейство. Оказа се, че те са доста запознати със суровоядството.

Може да се каже, че на тях дължим въведението в този нов за нас свят. За мен беше добре дошло да чуя положителни отзиви и да видя с очите си добре изглеждащи хора, които консумират изцяло сурова растителна храна. По-интересен беше Милен. Това беше неговия час на истината, неговото проблясване и осъзнаване. Видях как захапа и повече не пусна. Беше жаден за нови знания и готов да плува в това досега опасно за него море. Последваха няколко месеца четене. Наближаваха Великденските пости и решихме да пробваме как ще се чувстваме, ако ограничим всички животински продукти. Това беше преломния момент, а и ни предстоеше отново захранване – този път на сина ни.

Трябваше да имаме някаква концепция и по този въпрос.

Накратко:

Какво ви мотивира да направите промяна в храненето?Нашите деца.

Кога стана това?Когато бяхме готови

Само с промяна в храната ли се изчерпва новия път в живота ви, или има и друго зад храната?

О, не, в никакъв случай! Нещата са много навързани. И така както се старая да гледам цялостно (емоционално, психически и физически) на човека при даден дисбаланс, така ми се иска да се разглеждат всички аспекти свързани с промяната в храненето – етични, морални, екологични, здравословни. Преди да изключим животинските продукти, се срещнах с един прекрасен човек лекар хомеопат. Имах временни неволи покрай дъщеря ми, които тотално ме накараха да изгубя вяра в традиционната медицина. Може би и класическата хомеопатия ми помогна да погледна цялостно на света. У нас вече 5-6 години не са влизали лекарства, не ваксинираме децата си, извън употреба са всякакви конвенционални почистващи, перилни препарати, козметика. Даже бих казала, че купуваме единични неща от изредените, дори и да са неизпробвани върху животни, еко и био.

Много внимаваме от какъв материал са закупените от нас неща-домакински съдове, дрехи, детски играчки. Гледаме да не купуваме ненужни вещи, много внимаваме за какво си харчим парите. Тук има свръх консумация, която аз никак не подкрепям. Стараем се да събираме разделно боклука. Въведохме някои спортни занимания. Това за нас е ново. Промениха ни се възгледите относно възпитанието на децата, настройката и нагласата към хората. Не сме идеални и има какво още да се желае. Важното е, че основите са поставени. Имаме си и мечти, разбира се.

Определено с чистенето на тялото, чистим и душата и къщата.

Защо е толкова важно да се грижим за телата си и какво ни дава растителната сурова храна?

Преди години не съм осъзнавала колко наистина е важно. Тук бих направила една вметка: хубаво е да не се вманиачаваме. Грижейки се за телата си, се грижим за здравето си, защото здравето е нещото, към което всеки се стреми по един или друг начин. Няма как пренебрежението към тялото и неговите сигнали да не доведе до негативни резултати. Ето защо според мен комбинацията от здравословно хранене, спорт, ведри мисли, положителна нагласа и любов е жизнено важна, за да посрещнем и утрешния ден с лъчезарна усмивка.

Относно втората част от въпроса – не бих искала да звучи като ода за суровата храна. Със сигурност има много плюсове и ние лично сме ги изпитали на собствен гръб. Доставя ни удоволствие да я приготвяме и консумираме и да укрепваме своето здраве. Наистина сетивата могат да станат по-фини със суровата храна, което в един момент може и да не е много приятно, да е объркващо и да кара човек да прави крачка назад (а понякога дори и да се върне в изходна позиция за известно време).

Изобщо тук мога много да пиша: какво дава и какво взима суровата храна. Но ще се въздържа засега, тъй като темата е много обширна, а и аз не се чувствам достатъчно компетентна все още. Имам още опит да трупам и корекции да правя.

Какво е отношението на децата ти към начина ви на живот и какви ценности се опитваш да възпиташ у тях?

Приемат го много добре. Може би голям плюс е фактът, че и двамата с Милен гледаме в една посока. Не знам какво щеше да бъде положението, ако единият родител е всеяден и “консервативен”, а другият отворен за нови идеи. Представям си го като трудно и объркващо за децата, но със сигурност и в този случай щяхме да намерим решение. Също така се срещаме ежемесечно с група съмишленици. Имаме и приятели, които приемат нашите възгледи. Децата не са ни споделяли, че се чувстват нещастни, лишени, ощетени, некомфортно с този стил на живот. Не смятам, че по някакъв начин им нарушаваме правото на избор, нито че насилствено ги тласкаме към веганството и суровоядството. Много сме говорили и обсъждали с дъщеря ни. Мисля, че и харесва да е различна. Най-новото, което ми споделя е: «Учителките много ми харесват нещата, които си нося за обяд; казват, че имам много красиви салати.»

Тя беше 4 годишна и ходеше все още на градина, когато оставихме зад гърба си продуктите с животински произход. Смятам, че при нея нещата се получиха плавно и без излишен стрес. Имаме уговорка, че ако нещо и се дояде, да го купим. Синът ми е захранен само с растителна храна. Преди време на един детски рожден ден постъпих доста грозно, тъй като имаше неприемлива за нас храна, а дъщеря ни прояви интерес. Когато се поуспокоих и се погледнах отстрани, си казах: вкъщи ще се стараем да дадем най-доброто от себе си във възпитанието на децата, ще сме им ярък пример, но навън в крайна сметка те решават; не мога и не е редно да ги преследвам параноично.

Надявам се, че в една стабилна семейна среда, в която се отглеждат децата с любов, топлина и разбиране, те ще имат възможността да израстнат здрави, щастливи и свободни. Поне към това се стремим. А и така е много по-голяма вероятността да се прегърнат идеите и възгледите на родителите.

Любов, прошка, състрадателност и уважение към околните, природата и себе си – на това би ни се искало да ги научим.

Вие сте пример, мотивация и вдъхновение за много хора. Как успявате ги вдъхновите за промяна?

Благодаря за милите думи! Да, ние споделяме опит, за да се види, че може и така да се живее. Даваме наистина някакъв пример, но не държа стриктно да се следва. Мотивацията и вдъхновението идват с добрата дума, с приемането на всеки един допитал се до нас такъв какъвто е, с любовта, която влагаме във всичко. Винаги съм казвала и писала, че дадена промяна или успех ги дължат единствено и само на себе си. Ние се учим и израстваме покрай тях, ставаме по-мъдри и обогатени.

Суровоядството приложимо ли е за обичайния, натоварен ден на българина?

На този въпрос ми е малко неудобно да отговоря, тъй като не съм в България. Аз смятам, че всичко е до нагласа, планиране и организация. Стига да има желание. Иначе ние хората сме уникални в намиране на оправдания за нашите действия или бездействия. Оправдания свързани не само с храната. Знам, че има твърдения, че суровоядец не може да си в големия град с тази динамика и стрес. Последните години стресът ни е много удобен да го набедим за нашите неволи.

Каква е мисията ти в динамично променящият се свят днес?

Изненада ме с този въпрос. Никога не съм го приемала като мисия това, което сме предприели с Милен. Никога не съм се замисляла как ли изглежда отстрани всичко това, което правим. Приемам, че сме на прав път и дерзаем. Може би мисията е да престанем да бягаме от себе си, да се спрем за миг, да се погледнем в огледалото, да се хванем в ръце и да се попитаме: «Хей, как я караш?» Променяйки себе си, променяме света; обичайки себе си, обичаме и околните; грижейки се за себе си, се грижим и ни пука за близките.

Как виждаш новия свят в представите и мечтите си?

С пренаредени ценности и разумно преразпределени ресурси.

Какво е посланието/пожеланието ти към читателите на Свой Избор?

Бъдете естествени, разумни, открийте себе си и се обичайте! Винаги се намира начин, стига да има желание! Всичко е в наши ръце!

Ако тази публикация ви допада, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Благодаря ви!

Tags: , , , , , , , , ,

11 Responses to Вера-променяйки себе си, променяме света. Открийте себе си и се обичайте!

  1. Ваня on December 9, 2011 at 10:50

    Ех, Марти, от много хубав човек си взела интервю!Много се връзва с концепцията на сайта 🙂

    • Martina Ivanova on December 9, 2011 at 14:14

      Прекрасна е тя, дааааа. Готви се и ти 😛 (И една сурова торта за рождения ми ден хихихи) :-))

      • Vanilla on December 11, 2011 at 17:13

        Мила Мартинке! Вече е срамота! Трябва да се видим наживо и даже и без рожден ден да имаш тортичка 🙂

  2. Hipparchia on December 9, 2011 at 13:59

    Вкусът ви се е изострил, защото на практика ходите гладни. Аз съм месоядна и по системата intermittent fasting- знаеш ли дори морковите колко са ми вкусни, когато съм гладна?

    Колкото до “енергията”- горите резерви. Изчакайте няколко години и ако никога не чийтвате с яйца и месо, вижте дали още сте в добро здраве.

    Да ядеш месо също е уважение към циклите на природата. Веганството е инфантилно: за да си здрав, може да се наложи да изядеш животно и го правиш с благодарност и уважение.

    Надявам се някой ден децата да се усетят и да проядат месце, за да не изостават в училище.

    Към всички останали- веганството не си заслужава, освен ако не обичате да изтощавате организма си и да го храните само с нервната енергия на пропагандата. Ама дори и така повече от 10 години няма да изкарате.

    • Martina Ivanova on December 9, 2011 at 14:13

      Доста се колебах дали да допусна това мнение… Особено с промъкващите се хейтърски нотки и грозно слагане на етикети.
      Невежеството казват не е порок.. не е, разбира се. То си е мъка. Липсата на знания е липса на сила. И то е личен проблем на този, който изпитва тази липса.

      Но да слагаш етикети и категоризираш хората, особено воден от липсата на знания, вече е проявление на доста ниски вибрации и его. Още по-забележителна липса на сила.

      Следващ хейтърски коментар няма да бъде допуснат. Ако желаете дискусия – моля придържайте се към добрия тон. Благодаря.

  3. Милен on December 9, 2011 at 19:26

    Здравей, Марти!

    За нас не е проблем подобно мнение и поведение. Все пак през една огромна медия като Интернет преминават милиони (ако не и милиарди) хора ежедневно и е често срещано да се сърдиш на целия свят за своите неудачи. Хубавото е, обаче, че и няма как да наложиш своето мнение на някого, който не иска да го чуе. А така чрез писания по разни тематични портали и сайтове, някак си е по-лесно поне частично да се “изпълни мисията”.

    Hipparchia, напълно разбираме вашите аргументи и доводи. Мога само да Ви успокоя, че ако ние не консумираме животински продукти (в частност месото, за което Вие пишете), за вас ще има повечко, така че дори погледнато през този ъгъл ние отново мислим за Вас и Ви помагаме.

    Ако се очаква от мен/нас да се оправдаваме, да спорим и оборваме – ще се наложи да Ви разочаровам/е, защото през изминалите три и малко години веганство и в по-голямата си част суровоядство се научихме да приемаме мнението на всички, както и да не се впрягаме на онези, които не разбират нашите доводи, причини и начин на хранене и поведение.

    Абсолютно сте прави, че не е никак трудно чрез суровоядство и веганство да се достигне до дефицити и някакви по-конкретни здравословни усложнения, но тук ще вмъкна само едно доуточнение: АНАЛОГИЧНО НА ВСЯКА ЕДНА ДИЕТА И ВСЕКИ ЕДИН РЕЖИМ НА ХРАНЕНЕ ПОДОБЕН ДЕФИЦИТ МОЖЕ ДА БЪДЕ ПОРОДЕН САМО ОТ НЕВЕЖЕСТВО, НЕБРЕЖНОСТ И НЕДОСТАТЪЧНА ИНФОРМИРАНОСТ ОТНОСНО ЕЖЕДНЕВНИТЕ ТЕЛЕСНИ НЕОБХОДИМОСТИ И ПРИНЦИПИТЕ НА ДЕЙСТВИЕ И САМОЛЕЧЕНИЕ НА ТЯЛОТО! (Извинявам се за големите букви, които не са опит за повишаване на тон, а просто да се четат по-ясно и изразително поради липса на възможност за удебеляване на шрифта).

    Моят скромен кулинарен опит подкрепен от 7 години обучение в техникум по обществено хранене, както и Институт по Международен Туризъм (специалност хотелиерство и ресторантьорство) на практика доказа, че дефицитите и хранителните смущения се проявяват в по-голяма степен именно при неправилен подбор на видовете храни и начините им на термична обработка. Има в действителност редица продукти, за които за момента се твърди, че се усвояват по-лесно, когато не са в сурово състояние, но едно е сигурно – животинската плът се застоява в пъти по-дълго в тялото ни и е идеално убежище за цяла гвардия патогенни организми, които само това и чакат, за да си заживуркат спокойно и охолно. Ако добавим към това и многочислените видове “разбуждащи и тонизиращи” напитки като кафе, различни видове подсладени, боядисани и напарфюмирани “удоволствия”, се получава една перфектна причина да съжалиш човека за това, което си причинява.

    Бих се съгласил, че консумирайки веганска/сурова храна е лишение, ако при нас бяха налице постоянното сваляне на килограми, отпадналост, болки в ставите и мускулите, хранителни смущения, запек и др. В действителност нещата стоят по съвсем друг начин и това беше и основната причина да започнем да споделяме с останалите прекрасни потребители на нашия портал, този сайт и редицата други. Пак ще кажа – ние НЕ учим и НЕ поучаваме никого как да се храни и да живее живота си, а само и единствено споделяме своя опит, който се стараем да не се базира само на догадки, чуто и непроверено и др. За момента моите жизнени показатели са почти идеални според наскоро направените кръвни тестове, като все още имам няколко неща за коригиране, но поне съм убеден, че съм на прав път. При Вери нещата стоят почти по аналогичен начин, но за това ще оставя тя сама да сподели там, където и когато реши.

    Дали децата ще проядат месо един ден разчитаме изцяло на тях да си преценят. Решихме преди време да не лишаваме децата от това, което те поискат (в рамките на разумното, разбира се), но до момента те не проявяват интерес към животинските продукти. Може би това се дължи на факта, че вкъщи всички обичаме животните и децата вече са достатъчно големи, за да свържат произхода на месото с участта на клетите животинки.

    В заключение ще си позволя да Ви дам един съвет (ако приемате такива, разбира се). Ако сте решени да консумирате животински продукти по една или друга причина, старайте се те да са с гарантирано качество и разумно съчетани с големи количества “зелени храни”. Нека заменим поне пържените картофи и биричката със зелена салатка, за да не се получи един ден така, че да се разочаровате и Вие от своите хранителни навици.

    Бъдете здрави и ако искате да уважават вашето мнение, се постарайте и Вие да подходжате с разбиране към избора на останалите (особено в случаите, в които никой по никакъв начин не Ви застрашава, заплашва и т.н.)

  4. Мио on December 13, 2011 at 15:43

    Бих искал да задам няколко въпроса към г-жа/г-ца Hipparchia.Ако не е удобно, може и да не ми отговаря.1.Можете ли да уловите собственоръчно животното ,което смятате да изядете?Ако можете ,дайте пример как го правите/улова/.Ако не можете и Ви се налага прибягвате до услугите на кланиците и магазините,как можете да сте сигурни ,че не ядете животно хранено с един куп химикали и хормони ,които да помагат бързото наедряване на “стоката” и след това тези химически вещества да се наслоят във Вас?Обосновете гаранцията си срещу това ,моля.Защото ако не я обосновете,как може да сме сигурни ,че не разговаряме тук във форума с вторичен мутант на биохимическата световна промишленост?Няма как.Но аз мисля ,че Сте човек и затова Ви моля, да ми покажете гарантирани доказателсва ,че тялото Ви не е съставено от химията, с която хранят животните за угояване.Ако ми покажете метод ,с който лично ловувате животните,ще знам, че говорим с човек.2.Ако приемем ,че лично сте хванали животното,гледате ли го в очите ,когато му прерязвате гърлото?Така е редно да се направи от едното уважение към това същество.А Вие казахте сама ,че уважавате циклите на природа,т.е. самата Природа,а следователно и нейните деца,като това животно ,което Вие ядете.Та искам да знам ,гледате ли го право в зениците как се разширяват преди да му прережете артерията?Аз знам отговорите точно на това лично ,но искам да чуя от Вас какво ще кажете.Понеже знам отговора,затова и мога да питам ,без да ме е грижа дали ще отговорите.3.А пипали ли сте малко под гръдните кости и над стомаха на едно животно,преди да му теглите ножа ,например,да усетите как му бие сърцето и как спира след малко като му прережете гръкляна?Има една много силна аритмия накрая…може би знаете…
    Други въпроси към Вас нямам.Според мен няма нищо лошо да убиете едно животно и да го изядете,ако това би спасила тялото Ви от гладна смърт.Но трябва да го хванете сама и лично да го убиете,гледайки го директно в очите,при това с усещането за благодарност към него и със знанието ,че ще доиде някой ден по- натам, когато Вие ще станете жертва на нещо друго по същия природен закон ,по който и вие ядете животното.Ако при съзнателното Ви разбиране за това,не трепне нито един мускул въ Вас ,нито изпитате някакво диструктивно чувство,тогава Вие сте в правото си да го убите и изядете с най- голямо удоволствие.Но ако се страхувате да убивате животните,гледайки ги в очите,ако се надявате някой нещастен работник в някоя кланица да го прави вместо вас ,а друг подобен да ви го продаде в магазина,тогава не става дума за уважение към циклите на прородата,а за най- долна гавра…Исках да обърна вниманието си тук на Вашите думи:”Да ядеш месо също е уважение към циклите на природата”.Не наблягам на веганството,нито на вегетаринството,а на уважението към природата.Така ,че ако не са празни думи от Вас, защитете тезата си с отговор на въпросите ми.Ако не можете,тогава какво приказвате?Каква е разликата между думите Ви и от това да направи човек дупка с пръст в морето?…колко е трайността им?…

  5. Мю on January 5, 2012 at 11:02

    Моите почитания, сродни мои души!:-)Обръщам се към Вери, Милен и Мартина, както и към останалите люде със сходни разбирания и търсения. Много сте ми полезни, много е смислено това, което правите- Благодаря!След думите на Милен и Мио няма какво повече да добавя. Само ще споделя, че не бих яла месо дори това да е полезно за мен, ако за това е заплатило с болката, страданието и живота си някое живо същество, било то риба, птица, животно или човек. 🙂
    С усмивка и добри чувства пожелавам на ВСИЧКИ здрава, успешна и добра 2012 година!

  6. Ваньо on October 23, 2015 at 15:19

    Колко стара статия, а отношенията между хората не са се променили и днес, даже са се влошили . Всеки е свободен да бъде такъв какъвто е, и е въпрос на личен избор с какво да се храни.

  7. […] в подсъзнанието негативни убеждения, модели и утъпкани невронни пътища. И да ги променим и моделираме по начин, който ще […]

  8. […] в подсъзнанието негативни убеждения, модели и утъпкани невронни пътища. И да ги променим и моделираме по начин, който ще […]

Коментирай

ТЪРСЕНЕ в сайта

Абонирай се!

За да получаваш пръв най-интересните новини от Свой Избор!

Намери ни във Фейсбук

Намери във Facebook