Радостина – Живейте в настоящето, където всичко е наред!

November 28, 2011
By

Както ви обещах, продължавам да ви срещам с изключителните хора на новото време – онези, които се пробуждат, осъществяват невероятни трансформации, вдъхновяват, водят промените, излизат извън шаблоните и рамките и се осмеляват да сътворяват сoбствения си живот.

Днес ще ви запозная с Радостина – изключителна жена, с която имах щастието да се запозная, бях възхитена от нея, от огромното й израстване, от вътрешната сила и вярата в Живота. Благодаря на Ради за желанието с което прие поканата ми и се реши да застане пред вас – читателите на Свой Избор. Запознайте се със жената, която преодоля шаблоните и ограниченията на Матрицата, която избра Живота, преодоля рака, преоткри живота в щастие, радост, хармония и любов.

Знам със сигурност, че нейнaта история и пример ще дадат голяма надежда, вяра и сила на много от вас.

1. Представи се, моля те. Коя е Радостина?

Смятам себе си за съвсем обикновен човек.

Детството ми премина в комунистическите времена на страната, когато състезателния дух се толерираше и поради тази причина, плюс наложеното от възпитанието схващане, че „животът е борба”, се оформих като човек, който си набелязва цели и  преследва осъществяването им със завидно упорство.

И така на  40-годишна възраст вече бях високо ниво мениджър  в няколко мултинационални компании. Освен това бях лектор  и споделях знанията си със хора, които тепърва стъпваха в корпоративния свят. Имах втори брак и две деца. Материално задоволен човек, който обаче от навика да подтиска емоциите си, се бе докарал до степен да не ги разпознава. Роботизиран, отхвърлящ  задачите с методичността на добре смазан механизъм човек.

2. Как взехте решение със съпруга ти да напуснете града, какво ви подтикна към тази промяна?

Може би съвсем естествено се породи желанието за близост с природата, очаквайки тя да ми върне забравените емоции.

Със съпруга ми бяхме на гости на наши приятели в Швеция. Те живееха в гората, в неоградена къща /каквито бяха всички там/ с огромна поляна, където сърни и диви зайци, необезпокоявани от никого, идваха на съвсем близки разстояния до къщата на стопаните и пасяха градинските цветя. Усещането за близост с природата беше заразително и като се върнахме в България потърсихме нашето кътче. Търсенето продължи дълго и всъщност къщата ни намери, при това в доста труден финансов за семейството период. Първоначално я приехме като вила, но все по-често и по-често оставахме, докато накрая взехме решение да изоставим градските удобства и се преместихме да живеем на село. В рамките на две години облагородихме градината и си създадохме удобства и уют, според нашите нужди.

3.  Само с промяна в местожителството ли се изчерпва новия път в живота ви, или има и друго?

Tочно когато се преместихме и аз започнах  да зареждам роботизираната си система със човешка енергия се случи събитие, което успя да ме извади от коловоза на собствената ми жп реалност. Уволниха ме. Загубих работата, с която се идентифицирах. Изведнъж животът ми загуби смисъл. Нито детето, нито топлите семейни взаимоотношения  можаха да ми върнат радостта. Нищо нямаше значение. На повърхността започнаха да излизат стари случки, които доказваха собствената ми малоценност. Завъртя се обратната спирала.  Тогава се появи ракът. Дойде изневиделица. Влязох в болницата за рутинна операция и излязох без гърда  и с тежката диагноза. Сега вече ясно съзнавах, че нещо наистина не е в ред.

4. Ракът е огромно изпитание, което мнозина не успяват да преодолеят. Ти си успяла. На какво те научи това изпитание, какво ти даде?

Имах желание за промяна. Нищо друго освен това. За болната ми душа химиотерапията и лъчетерапията не бяха опция, така че ги отказах. Помогна ми човек, който беше минал по този път /Благодаря ти, Акаша/. Започнах да практикувам йога. Станах веган. Макар и заклет месоядец дотогава, вече имах усeщането,че съм изконсумирала количество месо, отредено за този живот.

Изчетох доста литераура, започнах да осъзнавам, че сама творя реалността си. Първоначално това беше мантра, която си повтарях, но някак си постепенно започнах да наблюдавам доказателства в живота ми.. Осъзнах че съм си самопричинила болестта, за да се отворя към промяната, от която имах нужда.

Започна процес, който бих сравнила с пречистване.

Простих на всички и всичко, за което и каквото ги обвинявах. Започнах да приемам нещата и хората такива каквито са. Нямах желание да съдя, нямах желание да обсъждам другите, даже ми беше неприятно, ако се опитват да ме въвлекат. Започвам да съзирам единството в нещата и хората. Придобих спокойствието, че всичко е наред и че всичко, което ми е необходимо идва точно навреме. Започнах да се обичам и приемам, такава каквато съм. Вече не се взимам насериозно. Вкусът към Живота се върна с пълна сила. Гледам на света в съвършенството му, а не забелязвам недостатъците или ако ги забелязвам те нямат предишната важност.

5. Защо е толкова важно да се грижим за телата си и какво ни дава растителната и суровата храна? А духовните практики?

За мен промяната в хранителния режим, започнала като лечение се превърна в осъзнаване, че растителната и сурова храна осигуряват чистота на физическото тяло, като по този начин подпомагат работата на системата от четири тела /физическо, етерно, емоционално и духовно/, които работят симбиотично. Произвеждам си храната сама и влагам в нея любовта, така необходима за да зареди телата ни с енергия. Изпитвам чисто емоционално удовлетворение от това, че ям омесен на ръка  и изпечен във фурната хляб, че приготвям салатата от градински зеленчуци, овкусена с домашен ябълков оцет,  че доставям удоволствие на себе си и другите когато ги почерпя със сушени плодове, събрали лъчите на слънцето. Аз възприемам начина  си на хранене, като уважение към самата себе си.

Духовните практики съзнавам  като храна за останалите тела – духовно, ментално, емоционално. Ежедневната медитация осигурява покоя на ума и ме центрира в сърцето, където дребните битки на егото не същетвуват.

6. Как те възприемат доскорошните ти колеги и приятели в корпоративния бизнес? А ти как виждаш през призмата на новото си пробудено Аз системата, в която те живеят и работят?

Всеки е на своя път. Някои от моите приятели все още искат да живеят във вихъра на битката, „да побеждават”. Възприемат света като място за доказване. В това няма нищо лошо, но когато се съберем заедно разговорът се плъзга по повърхността /или така ми се струва на мен/ и  интуитивно става ясно, че пътищата ни са се разделили. Аз лично нямам желание да се връщам в корпоративния свят- той изигра своята роля и е едно от нещата, с които вече не се отъждествявам… Битки за постове, одумване, слагане на етикети, борба с всички средства за по- висока заплата – скоро очаквам всичко това да изчезне някъде в небитието. Има  първи наченки..

Когато и мениджърският състав разбере, че „разделяй-владей” не работи като принцип, то тогава ще се промени парадигмата на корпоративния бизнес. Съзнанието на хората се променя и изисква равнопоставени взаимоотношения с уважение на личната свобода на всеки. Животът, който изживявам сега ми харесва и честно да си призная не ме интерeсува как изглеждам в очите на другите.

 7. Какво е отношението на детето ви към начина ви на живот, какви са възможностите за него и какви ценности се опитваш да възпиташ в него?

О-о-о децата са много гъвкави и моята дъщеря нe прави изключение. Не я ограничавам в нищо. Тя не следва нашия модел на хранене. За нея подквасвам мляко, правя сирене, приготвям домашни пилешки супи. Ходи на детска градина в  близкото село, расте и общува свободно. Бих желала да и дам Любов, а Свободата да прави собствените си избори е нейно право по рождение.

8. Каква е мисията ти в динамично променящият се свят днес?

За мисия не знам, но ми се ще да изживея себе си в пълно осъзнаване на целостта си  и по този начин да внеса своя дан в промяната, случваща се на всякакво ниво. Бих желала да помогна на другите, които желаят промяната, така както ми бе помогнато на мен.

9. Как виждаш новия свят в представите и мечтите си?

Не е необходимо да го виждам в представите си. Аз  го знам и то е: Всички и всичко сме едно в Любов…

Харесва ми промяната, която виждам повсеместно – свободни хора, скъсали примката на страха, осъзнали собствената си сила и рожденното си право на радост и щастие.

10. Какво е посланието/пожеланието ти към читателите на Свой Избор?

Моето пожелание към всички читатели е:

Приятели, нека ви бъде лек и радостен пътя, който сте си избрали да извървите. И така, както не се обръщате назад, за да видите камъчетата по пътя, нито гледате в далечината напред за да разберете какво има след завоя , така вървете и по пътя на Живота, отмервайки всяка направена крачка. Живейте в настоящето, където всичко е наред.

Ако тази публикация ви допада, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Благодаря ви!

Tags: , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,

20 Responses to Радостина – Живейте в настоящето, където всичко е наред!

  1. Силвия Мишева on November 28, 2011 at 11:40

    Здравейте,първо искам да благодаря на създателя на този прекрасен сайт…БЛАГОДАРЯ ТИ,МАРТИНА… Безкрайно съм впечатлена от историята на Радостина.Искам да разкажа моята история…Преди дни банката продаде домът ми на търг(поради некоректност на изплащанията ни на кредит).Съпругът ми иска да обжалваме в съда,за да си върнем бащиният му дом. БОЛКАТА Е ОГРОМНА.Аз лично съм готова да си сменя начина на живот,…НО… семейството ми не е готово.При мен настъпиха фрапиращи промени без причина…бях заклета пушачка от 25год. и месоядка…от три месеца съм анти привърженика на тези пороци(ако мога така да ги нарека,на за мен са такива).Чувствам се прекрасно…,но се боря между семейството си и мен.Желанието ми е да тръгнат по пътя ми,опитвам се да ги насоча-но нямам право да налагам.Виждам,че не са готови…аз също имам много да израствам.Молбата ми е:По кой път да тръгнем?Какво да предприемем?Незная дали не ни се предлага НОВО НАЧАЛО?ИМАМ НУЖДА ОТ СЪВЕТ.Ако можете помогнете на едно българско-християнско семейство.ЛЮБОВ…ЛЮБОВ…ЛЮБОВ И СВЕТЛИНА

    • radi on November 29, 2011 at 17:25

      Скъпа Силвия,
      всеки твори собствената си реалност. Избрали сте заедно да преживеете този труден момент,но всеки ще го “вижда” по собствен начин и ще учи свои уроци. Свободната воля е нашето свещено право и не е възможно /пък и не е необходимо/ да “караш” някой да върви в твоята пътека. В моя т.нар. “труден” момент започнах да си задавам въпроса- защо съм сътворила подобна реалност за себе си. Отговорът, както можеш да се сетиш не дойде с магическа пръчка, а бавно и постепенно се появи под формата на много и малки осъзнавания на заложени отдавна модели на поведение- един от тези модели го споменах по-горе/ “животът е борба”/. Като започнеш да изчистваш моделите, които само пречат, тогава ще дойде и осъзнаването за реалността, която си създала. От всичко написано по-горе, следва че въпроса “По кой път да тръгнем”, би се трансформирал във въпроса “по кой път да тръгна”. След което изчакай. Отговорът ще дойде от сърцето.
      Изпращам ти любов и светлина и силно те прегръщам.
      Ради

      • Силвия Мишева on November 30, 2011 at 14:59

        Благодаря,мила Ради,че даде отговор на въпроса ми.Аз наистина се лутам все още,но мисля ,че вече съм наясно със себе си…благодарение на теб и Марти.Мисля ,че съм готова да направя една голяма крачка в живота си.Сърдечно БЛАГОДАРЯ…Горещо те прегръщам и целувам и още веднъж те поздравявам за СИЛАТА и ОПТИМИЗМА ,които имаш.За мен си един достоен уважение ГЕРОЙ.Бъди БЛАГОСЛОВЕНА :-)))

    • Martina Ivanova on November 29, 2011 at 18:26

      Аз изчаках Ради първо да се включи, защото тя е тази, чийто пример и история ви вълнува и вдъхновява.
      Благодаря за топлите думи, Силвия. Ще продължавам да държа факела високо, та да се вижда отдалеч 😉

      Всеки труден момент в живота ни идва с причина и тя е – да се осъзнаем, да направим промяна в цялото си съществуване, тя ни тласка към еволюционно израстване.

      И аз страдах,че близките ми не разбират, не виждат пътя, а се лутат и бълбукат в собствения си ад. Казвах си “е как е възможно, изнасям лекции, семинари, канят ме тук и там и стотици хора виждат светлинката и тръгват към промяна,а най-близките ми стоят като коне с капаци”. И разбрах. Всеки си има свой темп и път на развитие.И ти не си отговорна за техните. Следвай твоя,следвай интуицията си, разчиствай старите повтарящи се модели, работи върху себе си. А другите… най-добрият и сигурен начин да им повлияеш е твоят личен пример.

      Следвай светлината, тя извира от теб!

      • Силвия Мишева on November 30, 2011 at 15:13

        Благодарна съм и на теб,Марти за подкрепата,която ми дадохте с Ради.Мисля,че ще се справя със ситуацията…,но имах нужда от подкрепа на хора с опит.Продължавай,Марти в същия дух да просветляваш тези,които имат нужда.Пожелавам ти професионални успехи…Бъди БЛАГОСЛОВЕНА…Поздрави и целувки :-)))

  2. елица панева on November 30, 2011 at 11:36

    Здравей Радостина
    аз получих подобно на твоето духовно прозрение, не по толкова труден начин, а от една книга на Робин Шарма открий съдбата си с монаха, който продаде своето ферари. там има една страхотна мисъл КАКЪВТО СИ ОТ ВЪТРЕ, ТОВА ПРИВЛИЧАШ ОТ ВЪН. И там има същото положение, че първо тярбва да простиш на себе си и на хората около теб, за да се отвориш духовно, защото е факт че има много наранени и “слепи хора”, които дори без да искат нараняват другите. Много се радвам, че ни намерила това, коет всеки от нас търси. желая ти много здраве и щастие и да си все така позитивна и добра

    • radi on December 1, 2011 at 14:04

      Благодаря ти,Ели! Все повече и повече хора осъзнават себе си, живота и всичко заобикалящо ги- всичко, като едно цяло. Разчупват се стари модели, интегрират се новите енергии и на мен всичко ми прилича на един бент, който вече не може да задържа пълноводната река от преродени, напълно осъзнати за силата си хора,а дигите една по една се късат… Старото безвъзвратно си отива. Радвам се, че има и лесен начин, дано при повече хора да е така. Но нали знаеш, кой както си го програмира 🙂

  3. Дорина on November 30, 2011 at 18:57

    Прекрасна статия!
    Прекрасна е Радостина! Пожелавам й късмет и много светлина по пътя й! Нека намира само любовта!
    Браво и на Мартина Иванова за хубавата статия и инициатива – срещай ни с повече такива носители на доброто! 🙂

    • radi on December 1, 2011 at 14:09

      Ох Дорина, не ме карай да се изчервявам. Прегръщам те!
      Ради

    • Martina Ivanova on December 1, 2011 at 14:22

      Прекрасна е и още как! Благодарна съм, че се реши да застане пред вас и разкаже историята си.
      Това място е замислено да бъде прожектор сред тъмнината.. и започва да свети все по-силно, заради единението на всички вас и светлите пламъчета като Радостина, които осветяват Пътя.
      Благодаря!

  4. amika777 on December 5, 2011 at 11:05

    Който се е докоснал до Ради в света на работата и не е научил нещо от нея е бедняк…..
    Радостина е името, което показва съдържанието на тази силна и
    обичаща жена!
    Ради,щом ти си избрала пътя, значи е правилният!
    Живей с любов и Бог да те пази…..
    Благодаря на Мартина за чудесната статия!

  5. Annie on December 9, 2011 at 22:14

    Радостина,
    къде сте избрали да живеете сега?!

    Споделете усещанията си за децата и тяхното образование в селата?!

    • radi on December 10, 2011 at 10:30

      Живеем на село Annie, на 36км. от София. Детето ходи на детска градина в едно близко село. Детската градина е строена по австрийски стандарти и що касае детски градини е най-хубавото място, което съм виждала. Нивото на образование в детската градина може би не е като в София- нямам база за сравнение. Но не това е важното. Аз не очаквам детската градина да оформя светогледа на детето ми. Важното е вътре във семейството да има отношения на любов, загриженост, уважение, зачитане на личността. Когато този модел е силен, то тогава вместо средата да променя детето, детето променя средата. Променя я според собствените си разбирания и тогава средата не му влие толкова. Мога да дам пример. В детската градина се говори на диалект, включително и от учителките, които са местни жени, но дъщеря ми няма в речника си дори и една диалектна дума. Песничките, които знае ги учим заедно, но така или иначе аз не разчитам детската градина да й даде това, което аз мога да дам. Тя следва по-силния модел, а по-силният модел в случая е семейството. Това е моето мнение за нещата и не обвързвам никого с него 🙂
      Пожелавам ти изпълнен с радост, ден:
      Ради

  6. Лейди on January 30, 2012 at 17:21

    Радостина, поздравления за осъзнаването и смелостта да бъдете себе си. Много ме радват хора като Вас. Аз имах подобна трансформация – загубих всичко (бизнес, дом, мъж, среда), преминах през невероятна депресия и физически болести и ето ме сега, напълно нов човек и скоро ще излезе първата ми книга. Всичко си струваше и още как и не само това – чувствам се щастлива. Наистина сме свидетели на срутването на един свят, основан на Егото и съответно на борбата и страха.
    Бъдете щастлива!

  7. Гергана on May 13, 2012 at 16:32

    Радостина, здравей

    Как виждаш нещата, когато дъщеря ти влезне в ученическа възраст?Това е единственото нещо, което ме спира да се изнеса от големия град. Имам три деца и докато са във възрастта на детската градина знам ,че семейството, домът могат да им бъдат напълно достатъчни. Но когато започнат да учат…Знам ,че има алтернативи , но ако трябва да съм честна…не ми стиска. Затова задавам този въпрос на хората, които са направили тази крачка, събирам кураж може би , или просто знания.

    • radi on June 27, 2012 at 17:14

      Ще му мисля тогава Гери :-). Много ми е в бъдещето това. Остави се на Божията промисъл, на Източника, Природата или както ти наричаш тази сила. Много по-силно ще получиш отговора, когато не насилваш нещата. В момента изживявам принципа, че колкото повече натискаш нещо да се случи, толкова повече то ти бяга :-). Хайде стига сме пробвали да контролираме животите си и без това не работи. Сполай ти!

  8. who cares on August 18, 2013 at 19:17

    работил съм с теб Радостина в Некском, не останах с добри впечатления.
    експлоатираш си хората и плетеш интриги.
    радвам се, че нямаме вече професионални отношения 🙂

    • radi on December 11, 2013 at 18:43

      Ох Слава Богу, че има и такива мнения… инак ме засърбя между плешките, а претенция да съм ангел никога не съм имала 🙂

  9. Claire on September 1, 2013 at 15:49

    Запознах се с Радостина преди повече от 20 години, не знаех, че е претърпяла такава метаморфоза, че е преминала през всичко това. Задавам ти въпрос Джо. Знам, че гледаш напред и всеки поглед назад е болезнен, но все пак, мислиш ли, че нещата от миналото са предопределили съдбата ти по-късно. Ти беше много луда глава, но винаги съм знаела, че имаш ранима душа и че си добро създание.

    • radi on December 11, 2013 at 18:49

      По-скоро мисля, че съм си начертала пътя преди да дойда тук, избрала съм си родителите, зодията ако щеш, всичко. Имала съм нужда да мина през това, което минах, за да стигна до там, където съм сега. Много съм благодарна на себе си, че имам куража, да си самоорганизирам подобни изпитания, да си бъда сценарист, режисьор и актьор във филма си и да осъзнавам театъра в който участвам. :-)))))

Коментирай

ТЪРСЕНЕ в сайта

Абонирай се!

За да получаваш пръв най-интересните новини от Свой Избор!

Намери ни във Фейсбук

Намери във Facebook