Храната – приятел или враг?

November 15, 2011
By

Какво е храната за вас? Как я виждате, как я приемате?

Храната е още един вид вибрация, вълнова форма – уплътнена енергия, подобно на телата ни, на заобикалящите ни вещи, планетата. Различните видове хранителни източници носят различна вибрация, която се отразява по индивидуален начин на вибрацията на тялото. Храната е енергия, която сме свикнали да приемаме, за да поддържаме енергетиката на собствените си тела.

Можем да я разглеждаме и като съвкупност от въглехидрати, мазнини и протеини, които дават необходимата ни енергия, за да поддържаме жизнените функции на телата си. Можем да я възприемаме и като наслада за сетивата, или като награда и поощрение за добре свършена работа, или пък като наказание и порицание.

Помните ли как като деца родителите ни често ни награждаваха с бонбони, шоколади, пастички и прочее захарни лакомства, когато бяхме послушни? Ами когато паднем, обелим коляно, нараним се, или нещо ни уплаши и разстрои? А когато има рожден ден, празник или роднинска сбирка? Във всички тези случаи всички щедро ни затрупваха с всевъзможни лакомства.

Всъщност наистина ли са лакомства? Или ние сме свикнали да ги възприемаме така? Ами ако вместо със захарни изделия ни бяха затрупвали с ябълки, портокали, моркови, броколи и кокосови орехи? 🙂

А случвало ли ви ви се е да ви оставят без вечеря, ако направите пакост? Или да ви държат насила на масата, докато преглъщате сълзите си редом с хапките, докато не си изядете всичко? Или да ви ограничават насила, рисувайки мрачни картини какво би ви се случили ако ядете, или не ядете нещо?

Скъпи родители, баби и дядовци, знам, че се разпознавате в част от описанието. Сега е момента да осъзнаете как проектирате грешките на своите родители върху собствените си деца. Не е късно да ги поправите обаче. Включително и вашите собствени хранителни разтройства.

Да, точно това е думата – “хранително разтройство”. Емоционалното хранене. Една огромна част от клиентите ми, които се обръщат за помощ към мен, страдат точно от подобни разтройства. Емоционалното хранене, преминаващо в тъпчене е бич в съвременното ни общество. Засяга и жени, и мъже, играе лоша шега с психоемоционалното състояние на хората, а още по-неприятен ефект са нежеланите килограми, които не спират да се трупат, а визията на непривлекателната и нехаресвана фигура допълнително внасят стрес. В резултат, за да подтисне негативните чувства, човек посяга отново към храната, която носи илюзорно краткотрайно чувство за спокойствие и удовлетворение, което скоро преминава в чувство за вина и подтиснатост. И порочният кръг се затваря.

Преяждането, тъпченето с големи количества (неправилна) храна е емоционален изблик, опит да бъдат потушени, подтиснати и запълнени емоционални дупки. И колкото и да ви звучи банално – всичко тръгва от детството, а отделни стресови ситуации, в които реагираме по един и същ начин, от които търсим спасение по един и същ начин, повтаряйки познатия ни модел от детинство допълват, усилват и надграждат този лош навик. Да, навик. Това е просто един лош навик и с лекота можете да се откажете от него, стига да направите своя избор, да заявите истинско намерение, да си дадете разрешение да пристъпите към промяна. Да, често е трудно да се справиш сам. Но затова пък има хора, към които можете да се обърнете за подкрепа. Но не тези странични хора ще решат проблема ви. Те ще ви напътстват, ще ви дадат инструментите, ще ви подкрепят по осеяния с капани път, но от вас и само от вас зависи да преодолеете това изпитание и да стигнете до заветната цел.

Какво може да отключи емоционалното тъпчене с храна? Произволни, наглед невинни ситуации. Може да е проблем с родителите, недоизказани неща между вас. Може да е стресът след раздялата с бившето гадже. Може да е неудовлетвореност от личния живот, от работата и професионалната реализация, стресът в работата. Или пък да не харесвате тялото си, лицето си, уменията си. Може да е загуба, смърт на любим човек. И какво ли още не.

Да видим какво се случва в организма. Още от деца сме свикнали да свързваме по някакъв начин храната с емоционалните моменти в живота ни. Изградили сме определена привързаност към нея.

Когато възприемаме нещо като шоколад например като нещо вкусно, полезно и успокояващо, ние изграждаме в мозъка невронна връзка, която приравнява шоколада с физическото усещане за наслада. Това не значи само по себе си, че шоколадът е нещо хубаво, или лошо. В него има много химически вещества, които създават усещането за удоволствие. Проблемите създава нашата невронна привързаност към шоколада. Тази невронна връзка се задейства всеки път, когато се почувстваме уплашени, самотни, излъгани, угнетени. тъжни.. всеки път, когато изпитаме нужда от рязък прилив на чувство за облекчение, утеха и щастие. Вземам шоколада като пример, разбира се. Всяка друга храна би могла да играе същата роля.

Тази привързаност прераства в зависимост към външни обекти, или преживявания, които да поддържат илюзията за цялост и за съжаление тази зависимост се усилва с времето, ако не й се обърне внимание. Количествата храна стават неконтролируеми, пристъпите на емоционално хранене зачестяват. Буда сравнява привързаността с пиенето на солена морска вода. Колкото повече пием, толкова повече ожадняваме. По подобен начин, опитвайки да запълним някаква емоционална дупка с храна, колкото и да ядем, каквото и да правим, все няма да постигнем трайно чувство за щастие и омиротворение. Смесваме представите си за чистото усещане за щастие и обектите (в случая храната), които ни правят временно щастливи. В резултат не само ставаме зависими от обекта, но и укрепваме невронните връзки, задължаващи ни да търсим такъв външен източник за да изпитаме щастие. Помните ли материала в който ви разказах за бъбривите неврони, връзките които създават и как те са свързани с усещанията ни за радост и щастие? По същия начин бихме могли да преодолеем и зависимостта към храната в определени ситуации. Но пак опираме до избора – как да реагираме в дадена ситуация. Ако реагираме по нов и непознат за мозъка начин, разрушаваме мостчето, градено с години и започваме да създаваме нови връзки, нови навици.

Но преди да стигнем там, трябва да погледнем с отворени очи емоционалните проблеми. Да видим в съзнанието си хората, ситуациите, мислите и страховете, които ни водят към емоционалната дупка. Те са корена, причината, а яденето е проявлението. Ако не изчистим сенките в отношенията, ако не премахнем причините, няма да успеем да се справим с проблема. Можем да се опитваме да се противопоставяме и да се борим с всички усилия с изблиците на емоционалното хранене.. и неминуемо ще свършим с опустошен хладилник, тежест в стомаха и чувство за вина. Не се борете със себе си. А се приемете такива каквито сте. Приемете проблема и го освободете. А с него ще си отидат и желанието за ядене, вината, страха и излишните килограми.

Имате ли смелостта да поемете отговорност за такава промяна? Само вие можете да я направите. Със силата на осъзнатото намерение и свободния избор.

Ако тази публикация ви допада, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Благодаря ви!

Tags: , , , , , , , , , , , , , , ,

Коментирай

ТЪРСЕНЕ в сайта

Абонирай се!

За да получаваш пръв най-интересните новини от Свой Избор!

Намери ни във Фейсбук

Намери във Facebook