Дами, хайде да отслабваме!

October 4, 2011
By

Една от най-съкровените мечти на всяка жена е да притежава добре оформено, слабо тяло. Сигурно едно 80% от жените се стремят да отслабнат и да се сдобият с това тяло-мечта.

Всъщност, ако се поразровим малко по на дълбоко, ще се окаже, че тази мечта не е приоритет само на дамите. За съжаление неправилното хранене, множеството заблуди, породени и наложени от хранителната, фармацевтичната и прочее индустрии, дългогодишните традиции в нездравословното хранене, предавани от поколение на поколение оформиха една лабилна в здравословно (че и психическо) отношение, затлъстяваща нация. И аз помня как набивах пиле с картофи с няколко филии хляб в детството си, пържени мекици със сладко и “здравословна” чаша прясно мляко, и даже ми се караха, ако направя опит да си изям мръвката без хляб. Не са виновни родителите ни обаче. На тях нямаше кой да им отвори очите, страхът бе сковал всичко и послушно си теглехме хомотите. В последствие изобретенията на цивилизацията и “революцията” на бързото хранене пък съвсем ни довършиха.

Парадоксът днес е, че хората с наднормени килограми не ядат много, изтезават се с всевъзможни диети в стремежа си да се видят отново слаби и леки, но килограмите не изчезват. Ключето не е само в количеството храна което поемаме, ами в качеството, във вида храни, правилното им комбиниране в правилния час на деня. Няма начин да закусваш в 12ч. със солети и Активия, след обяд да хапнеш малко “здравословни” бисквити, или една разтворима супичка, а вечерта да се довършиш с пица и бира … и да отслабнеш. А в същото време си оставаш гладен и неудовлетворен. Не съм привърженик на отслабване с глад, освен ако не е мотивирано от сериозни здравословни проблеми, и тогава то трябва да бъде прилагано изключително разумно, контролирано и проследявано от специалист.

Това да имаш наднормени килограми не е обидно, не е присъда, не е причина да изпитвате вина. Ние сме социални животни и убежденията, вярванията и стереотипите, налагани от соцуима, от масата ни увличат. Така ни засмукват във водовъртежа си и ни налагат удобно шаблонче, че измъкването от матрицата е доста трудно и изисква осъзнаване, приемане, решителен избор и позволение за промяна.

Да видим обаче какво представлява всъщност отслабването?

В масовия случай, хората просто искат да смъкват килограми, без изобщо да се интересуват от какво точно се е лишило тялото им. Имах един колега, който беше започнал поредната безумна гладна диета. След два дена дойде щастлив да ми се похвали, че кантарът е показал 2 кг. надолу. Алилуя, значи диетата работи! Попитах го дали има представа какво съдържат тези два килограма. Дори не се беше замислил, но се сети, че в описанието на диетата пишело, че едва след втората седмица (евентуално) тялото започвало да гори мазнини. (Някой трябва да забрани със закон женските списания, даващи “безценни” съвети!)

А докато дойде втората седмица? Какво точно се случва с тялото ни?

Първите килограми, чиято липса обикновено ви впечатлява при такива диети са нищо друго, освен… вода.

При продължително недохранване, тялото започва да гори активна телесна маса – мускули и органи. Чак след известно време посяга към резерва мазнини.

И ето тук искам да направя едно ясно разграничение:

  • при безумните гладни, зелеви и диети на по една ябълка и кисело мляко на ден вие топите мускули и органи, които след възстановяване на предишните хранителни навици си връщате под формата на мазнини
  • при добре балансиран, контролиран хранителен режим с качествени храни, без глад и лишения изгаряте мазнини. Веднъж овладяни принципите на правилното хранене се превръщат в начин на живот, защото те не ви ограничават, не ви тормозят.. те просто ви помагат да сте здрави, да изглеждате и да се чувствате добре.

Схванахте ли разликата?

Женските списания, модната индустрия, фармацевтичната индустрия (отново), медиите (простете ако пропуснах някой) имат интерес да ви промиват мозъците, да налагат някакви шаблони и идеали за визия, облекло, храна, поведение. Знаете ли, че 90% от глупавите съвети, които ви дават списания като Космополитан са пълен въздух под налягане? Замисляли ли сте се дали мъжете наистина предпочитат визията тип “манекенка” – закачалка за дрехи със стърчащи кокали и нещастно личице?

За манекенките, вечно подложени на диети за да изглеждат “добре” има един много ясен описателен термин “skinny-fat girls“. Демек, тези девойки са слаби, ама чак болезнено гърчави, но в същото време си имат доволно количество подкожни мазнинки, които си личат, че и целилут си отглеждат. Хем слаби, хем мазни. И категорично не-здрави.

Ето, ще илюстрирам наложената “идеална” манекенска визия:

А сега погледнете снимки на момичета, които знаят как да се хранят, загубили са ненужните мазнини и са поработили над мускулчетата:


Ориентирахте ли се към кой тип бихте искали да принадлежите?
Защото мечтата за слабо, добре оформено тяло е съвсем реална и постижима. Важното е да сте наясно със себе си – какво точно искате (какви са целите ви), да сте готови да пристъпите към промяна, да имате хъс и постоянство по пътя към постигане на тези цели, и да имате до себе си партньор, човек, който да ви помага и насочва докато придобиете увереност, познания и опитност – толкова, че да съумеете да продължите сами.

Пак всичко опира до избора 🙂 И само вие имате свободата и правото да пристъпите към него.

Ако тази публикация ви допада, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Благодаря ви!

Tags: , , , , , , , , , ,

10 Responses to Дами, хайде да отслабваме!

  1. Гергана on December 22, 2011 at 00:09

    ЗДравей.

    Попаднах на блога ти преди няколко дни и ми стана интересно.Нещата, които изчетох дотук са ми сравнително познати.Имам предвид,че не са нови за мен, идеите ти, убежденията и начина на мислене не ми е чужд.Колкото повече те чета , толкова повече искам да поговоря с теб на тема хранене.На 32 години съм , имам 3 деца.Никога през живота си не съм правила диети , но винаги съм търсила “верният” начин на хранене.И аз като теб като малка се хранех с пиле с картофи и хляб, филия бял хляб с масло и захар, и какви ли не други чудеса. Когато станах на 16 започнах да се храня разделно.В началото с неохота, мама ме убеждаваше и приготвяше храната ми.С времето започнах да усещам плюсовете от този начин на хранене, започнах да “мисля” така -когато отворя хладилника виждам храната на групи.Това продължи 7 години. След тези 7 години се почувствах…сякаш се бях наяла на месо. Вече нямах нужда от него.И го спрях. 5 години.Така изкарах една бременност и родих първото си дете.Няма да ти обяснявам колко “страшки” изслушах за това каква анемия ще имам , детето ми каква анемия ще има и т.н. Между другото не зная дали се брои за пълно вегетарианство храненето, ако ядеш риба.Аз започнах да ям когато спрях другото месо. Просто имах нужда.Преди няколко години бях заинтригувана от едно студио за персонални тренировки , от вижданията и мисията на хората там.Отидох при тях с думите “ще тренирам при вас, но няма да се храня като вас”. Ставаше въпрос за НВВМХ (ниско въглехидратно високо мазнинно хранене). Но тъй като съм винаги отворена към новото исках да чуя теорията им за това хранене. Толкова много логични неща чух от тези хора ,толкова неща се навързаха и добиха смисъл…че през последните 3 години се храних по техният начин:) И сега заключението ми.При всички видове хранения се чувствах добре, изглеждах добре, чувствах добре кожата, косата ноктите си. В никакъв случай храненето с месо не ме е направило по-агресивна, нетолерантна, раздразнителна или каквото и да било ( а съм наблюдавала специално за това). Може би е важно да отбележа и че никога не съм спирала да тренирам, да спортувам.Не маниакално, съвсем умерено и то неща, които са ми интересни-когато ми омръзваха ги заменях с други , но не съм спирала.Дори и през бременностите.В интерес на истината тялото , което демонстрираш ти успях да постигна единствено с НВВМХ. Сега….сега се храня лошо. От всичката противоречива информация , която се сипе не мога да взема решение кое е вярно и кое не,Кое е полезно и кое не. За всяко едно твърдение свързано с храненето можеш да намериш абсолютно противоположни “изследвания” и “доказателства”, които звучат еднакво неоспоримо.Един доказва вредата от въглехидратите, друг твърди ,че месото понижава вибрациите, трети-че плодовете и зеленчуците, които ядеш били незаменими ,ама трябвало да са само от региона и географската ширина , в които живееш, млякото било вредно ( за прясното знам,ама с киселото как стои въпроса?), водата трябвало първо да се замрази два пъти и после да се пие, да се взимали добавки от минерали и витамини, ама не-те не се усвоявали от организма…и т.н и т.н. Улових се преди няколко дни че седя пред магазина и се чудя какво да си взема за обяд- нещо месно (ама има хормони, по-добре не), нещо въглехидратно( ама по-добре не ,че са ГМО), зеленчуци и плодове (ама много нитрати има в тях , а и те са ГМО)….не ми остана много избор. Ей, забравих по-горе да вмъкна и идеята за слънцехранене….Има няколко общи неща в интерес на истината между всички теории- не на солта,захарта и бялото брашно, не на Е-тата, трябва да се пие много вода, и последното аз съм си го формулирала- не на пакетираните храни. На децата си казвам едно – ако ти го рекламират и ти слагат вътре играчка- значи не става за ядене. Някой да ти рекламира домати или краставици по телевизията? На кратко -объркана съм и почна да ми омръзва от тая информационна каша.Правя каквото мога- пека си хляб вкъщи (макар и рядко), взимам домашно мляко и си квася, когато имам възможност взимам домашно месо.Може би ако живеех сама щеше да ми е по-лесна за изпълнение задачата с храненето-нямаше да готвя- кисело мляко, плодове, зеленчуци, сирене,сурови ядки, мед, сухари или филийка хубав хляб , маслини-простите храни са ми напълно достатъчни и са ми вкусни.Но кажете ми сега – мъжът ми се храни с месо, едното ми дете яде само кисело мляко с бисквити, другото яде всичко , а третото нищо. Ама нищо.Вода и хляб. И мляко.На 7 години е.Има фобия от плодове и зеленчуци-не само че не ги яде, не позволява да я пипаш, когато си пипал такива.Не яде нищо което има вкус или цвят на плодове- нито дори бонбони или сок (което е плюс:))А е изключително мъдро дете -смея да твърдя ,че е от “новите “деца.След няколко години борба и след като видях как всяка нова учителка, психоложка, лелка и т.н се проваля в начинанието си да я “научи” да яде, започнах да си мисля ,че детето може би има някаква информация, която аз нямам и просто трябва да го оставя на интуицията му.Щом е здраво…
    Като добавя към всичко това теориите (които сигурно са вярни) за това как ни облъчват телефони, техника и т.н, какъв въздух дишаме и прочие….моля се да еволюираме достатъчно бързо за да се адаптираме към тази гняз преди да ни унищожи.
    Съжалявам за дългия и объркан постинг. Просто доста мисли са ми се насъбрали в главата, мисли които ми е хубаво да споделя с някой. А и споделяйки ги може би ще достигна до решението-как да се храня.Какво да ям. Преди избирайки някой от начините вярвах в него.Чувствах ,че се храня …”чисто”. Сега не вярвам.Имам усещането,че всичко , което слагаме в устата си е вредно.По един или друг начин.
    Та кажи ми, ти как се храниш?:) Какво ядеш?
    Също така би ми било интересно да чуя какво мислиш по въпроса за НВВМХ.Важно е да не се бърка с АТкинс , Дюкан и всичките други малоумщини. Не знам дали си запозната с това хранене, искаше ми се да сложа линк, но не зная каква е “политиката”:) Да не би да се сметне за реклама или нещо…:)

  2. Гергана on December 22, 2011 at 22:21

    Google-нах те малко и си отговорих на зададените по-горе въпроси:) Разбрах как се храниш, как тренираш,а и очевидно си наясно с НВВМХ:)Сега ми възникна обаче друг въпрос- как успя да слезнеш от безкрайната въртележка? С какво успя да замениш сигурната професия,така че хем да имаш време за себе си и за близките си хора,хем да не си притисната от финансови нужди? Аз все по-често се хващам ,че мисля за това дали все пак не бих била по-щастлива да сляза от въртележката,въпреки че това би означавало да понижа стандарта си на живот…но някак още не ми стиска

  3. Мио on December 23, 2011 at 01:15

    Един въпрос към Гергана,свързан с последното изречение на втория коментар.Би ли споделила по какво съдиш ,че ако слезеш от въртележката стандартата ти на живот ще се понижи?Ти сега си на въртележката и ти се струва ,че ако слезеш стандарта ти ще падне.От какво съдиш за това,като досега не си слизала?От наблюдения и изводи ,в следствие на анализ ли?Или от разкази на хора,които според теб са слезли?Как може да се съди дали е твърда почвата под краката на човек,ако той не е стъпил на нея?Бих искал да чуя разсъжденията ти ,ако не те затрудни да напишеш тук, разбира се.Въпросите си не задавам случайно.Знам отговорите,но искам да чуя мнението ти.Предварително благодаря.Стандарта не е свързан със слизането от така нарачената въртележка,според моите наблюдения.Т.е.,можем и да слезем и да си живеем живота с кеф.Парите,дните занаята ,познанието и смъртта са предрешени от съдбата ,преди да дойдем на света…но слизането от пързалката зависи само от нас.То не е свързано с нищо друго,освен с решението ни.Така мисля,и се надявавам да чуя и Гергана по въпроса…

  4. Martina Ivanova on December 23, 2011 at 10:07

    Гери, здравей! Малко се позабавих с отговора, но се надявам да бъда извинена… доста работа, консултации, малко емоции покрай рожден ден…
    Дълго си писала, умувала, проверявала.. Ще ти обърна внимание, обещавам, щe опитам да е днес, Може би е добре да пренесем разговора на e-mail, ще преценя.

    А на провокациите на Мио… ти си избери дали да отговаряш, като гледам това му е хоби 😛

  5. Мио on December 23, 2011 at 12:12

    Здравей Мартина,имам въпрос към теб.Трябва ли да се насочва някои какво да прави и какво не,при положение,че друг има крайно решение за себе си по отношение на този някой?Т.е. трябва ли ти да определиш дали Гергана ще иска да ми отговори или не,след като ти си тази ,от която изобщо зависи дали ,който и да е коментар ще бъде публикуван в собствения ти блог?Не е ли добре,да се остави свободна Гергана сама да прецени,а после вече ти, ако искаш да пуснеш или не коментара?Това се е отнася и за моя преден коментар.Пуснала си го-значи си преценила ,че може.Защо е нужно да се манипулира предварително желанието на Гергана -за или против да отговори?Не е ли правилно да бъде оставена свободно да реши сама това?Ако не е правилно да решава сама,защо тогава пускаш коментара ми ,а след това даваш мнение не за самия коментар, а за това друг какво да мисли за този коментар?Това са въпросите ми към теб.
    Правилно си отбелязала-въпросите ми са провокативни,нали сам казвам, че знам отговорите…Следователно, това е наистина така.Хобита имам други,това ,че някога провокирам отделни личности, както сега Гергана не хоби,а е само защото бих искал да бъда полезен както на блога ти ,така и на самата нея.Мисля ,че с провокативни въпроси човек успява сам да си отговори на дадени въпроси.А когато това е така,то той е убеден в правотата на отговорите си,следователно и решенията му са основателно трайни.И сега ,понеже видях от поста на Гергана ,че се колебае за нещо,сметнах ,че ако и задам провокативни въпроси сама ще стигне до собствените си отговори.Направих го с най- добро отношение и чувство.Аз няма какво да спечеля,нито да науча ,когато задавам такива въпроси на когото и да било,просто защото знам отговорите.Нито ще науча нещо ново,нито е особено полезно за мен самия да се занимавам да питам неща ,които са ми ясни.Така съм постъпвал в няколкото коментара,написани от мен тук.Мотива ми е бил един-единствен за това-да помогам на теб да ти върви по успешно блога,хората да научават все повече неща и най- вече да успяват развиват наистина душевно, също и практически.Този е мотива ми.Сама знаеш ,какви са темите на блога, в които участвам като сътрудник-съвсем близки до тези тук,в твоя блог.Ти сама следиш моя блог.Ако мислиш ,че стереотипа ми на комуникиране с хората е удачен за блога ти,не е необходимо да манипулираш предварително мнението на евентуални мои събеседници.Ако го правиш,както тук по-горе с Гергана,това значи, че не си съгласна с нагласата ми за общуване с хората тук.Ако е така, можеш да ми кажеш и просто няма да се намесвам с коментари за напред,а само ще чета, което ми хареса.Но , ако намираш формата ми на контакт каквато предпочитам-провокативнатата, за удобна на блога ти,тогава просто ще те помоля да не опитваш да пренасочваш тенденциите на мислене на хора ,към които задавам въпросите си.Надявам се да ми отговориш тук или ,ако не пуснеш коментара ми на ел.поща.Предварително благодаря.

    • Martina Ivanova on December 23, 2011 at 12:27

      Мио, понякога се уморявам да чета коментарите ти, заради купищата въпроси 🙂 На въпроса ти защо – защото така съм преценила 🙂 Единственото, което съм казала на Гергана е сама да реши дали да ти отговаря на купищата въпроси – мисля, че правото на свободен избор си остава 😉
      В интерес на истината.. извини ме, ако това те разочарова – не следя блога ти. Но обещавам да надникна там!
      Ако въпросите провокират човек сам да открива своите истини – супер, горещо подкрепям. Но евентуалния отговор на тези въпроси към теб, вече ми прилича да “рапорт даден” и .. просто не е моето 🙂

      Поздрави и хубави дни!

  6. Martina Ivanova on December 23, 2011 at 13:04

    Гери, изчетох те най-накрая, почувствах те.. 🙂 Благодаря за всичко, което си споделила тук. Реших тук да отговоря, но ако прецениш – можем да пренесем дискусията на мейл (marty@svoizbor.com)

    Да, съвсем наясно съм С ВМНВХ, въпреки, че не съм възпитаничка на въпросната зала 😉 Имаше време, в което подкрепях възгледите, споделяни там, даже се храних около години спрямо тях. Но в един момент интуицията ми започва да подсказва, че има нещо объркано в цялата работа.. Е не може просто Земята да е толкова изобилна и благодатна на всякакви храни, а да ми се набива в главата, че само месото и яйцата са правилните храни. На няколко пъти хапвайки месо, усетих един много гаден дъх.. и разбрах защо вегетарианците говорях за мърша. Но продължих да ям. Една вечер след като бяхме опекли вратни пържоли, бая мазнички (което както знаеш е “върха на сладоледа” според съответните виждания, просто месото ми беше супер отвратително на вкус. После дойдоха Коледните пости. Реших да попостя малко. И от тогава месото изчезна трайно от трапезата ми.
    Въглехидратите се оказа, че не са чак такъв враг, какъвто сме свикнали да ги приемаме в спортните среди! Е, разбира се – зависи какви въглехидрати, какви количества и по кое време на деня 😉 Снимката ми горе е от това лято, тоест – хапвам си и въглехидрати, но подкожните мазнини са си съвсем ОК, мускулната маса също.
    Права си за големия (дез)информационен шум около храните. Съвета ми е – слушай тялото си. Интуицията си. Храни се по интуиция, не робувай на догми. Е, да, маргарин, инстантни супи, обезмаслени млека, гтови мюслита, банички, пасти, сладкиши, газирани напитки и “натурални” сокове е ясно, че трябва да се избягват.

    Ако ти се яде месо – яж. Но гледай да си го взимаш от производители, селски хорица. Там поне животното е гледано с любов и не е жертва на индустрията на страха и омразата. Ако не си гледала Food Inc. или Земляни – потърси ги, да видиш за какво става въпрос в месодобивната и млекодобивната промишленост.

    Приемаме, че киселото мляко е по-приемлив продукт, там вече има процес на ферментация, ензимите са други.

    Хубавото в плодовете и зеленчуците, от чисто енергиен план е, че въпреки, че ги пръскат и пълнят с химия, те са поели енергията на слънцето, минали са процес на фотосинтеза. Пак са по-чиста храна! Ти си творецът.. те са творението! А енергията следва вниманието и намерението.. Разбираш ли – ако твоето намерение е да поемеш чиста енергия от този плод и преди да го изядеш го обгърнеш с ръце, отправиш намерение, с любов и благодарност – можеш да промениш молекулярната му структура 😉

    За рибата – аз лично не ям риба. Но би могла! Рибата няма ДНК код в който да се запише енергията на страха и омразата. Това ми бе казано наскоро от моя духовен спътник.

    Остави децата да следват вътрешния си глас. Шом нещо го кара детето… то си знае навярно. Опитай да го предразположиш да говори за вътрешните си преживявания, да се почувства прието, разбрано, а не странно и различно.

    От въртележката ме изхвърли силата на гравитацията 😉 Отне ми известно време да се осъзная “А сега накъде”. Дълго време раздвоявах енергията си “Абе я да си намеря работа, пък другото ще си го върша между другото, като хоби”. Да, ама не става така. Когато концентрирах цялата си енергия върху това, което искам да правя и което ме кара да летя и да раздавам… нещата започнаха да се подреждат и случват с бясна скоротст. Ето това е силата на синхроничностите – когато всичко се случва непринудено, без усилие и сякаш парченцата от пъзела се нареждат самички, като по “чудо” – значи си намерил своето място и мисия. И така…

    А стандарта.. ех 🙂 Голяма част от нещата в материалния свят, които сме свикнали да приемаме за необходимост се оказват изкуствено създадени “потребности”. А като успееш да ги разграничиш, осъзнаваш, че имаш МНОГО – за ВСИЧко 🙂

  7. Гергана on December 31, 2011 at 23:48

    Здравей Мио:)

    Не мога да бъда сигурна дали ще падне стандарта на живот, мога само да предполагам.И под стандарт не визирам качеството на живот , а финансовата страна на нещата.Аз отговорих и на Марти на мейл- имам много повече от колкото имам нужда. Мога да живея с много по-малко.Смелост не ми достига единствено ,защото едно такова решение би имало отношение и към децата ми. И има може би още един важен момент- все още не съм съвсем наясно с какво точно бих искала да се занимавам. Зная с какво не искам да се занимавам. И зная как бих искала да се чувствам с това, с което ще се занимавам:)

  8. […] не е само програма, прочистваща биологията, или за отслабване. Това е свещен акт на хармонизиране на духа, тялото, […]

  9. Rayna on May 13, 2012 at 09:26

    Изчетох всичко наведнъж (без линковете,погледнах само първия) и се зашеметих.Изчаках малко да ми се “утаи” главата и ето какво излезе: вслушвай се в себе си, дори да идеш на консултация при човек на когото си повярвал, да речем Мартина,иди, след това пак се вслушай в себе си. Ако е верно, че душата си изпълнява своя предварително набелязан план за тоя си живот и си подбира/създава тяло с подходящи параметри,(изглежда ми, че е така) само усещането ти какво е най-добро за тебе ти трябва – научаваш се да го разгадаваш и да се ориентираш в информациата, която бъка около тебе. Необходим е и твоят собствен опит. Проста работа!Но трябва да се прави ежедневно. Като съвсем ти омръзне, минаваш на хляб и вода и си щастлив,щото толкоз време ти се освобождава…(Хляба може малко препечен, с сол,шарена или не,и малко олио. Децата ги разбират тия работи!)

Коментирай

ТЪРСЕНЕ в сайта

Абонирай се!

За да получаваш пръв най-интересните новини от Свой Избор!

Намери ни във Фейсбук

Намери във Facebook