Дефиниция за щастие

October 3, 2011
By

Изконният стремеж на човекa е да бъде щастлив. Ако попитаме 100 души какво искат от живота, най-вероятно почти с пълно мнозинство те ще отговорят “Искам да съм щастлив”. По всички правила на целеполагането, преди да си поставим цел, трябва да имаме ясна представа към какво точно се стремим.

Всички искаме да бъдем щастливи. Но знаем ли какво всъщност е щастието? Задавали ли сте си някога въпросът какво означава за вас щастието? Каква е вашата дефиниция за щастие? Искате ли да вземете един лист хартия и да напишете там всички онези неща, които представлява във вашата представа щастието?

Не си ли казваме твърде често: Ще бъда наистина щастлив, когато:
– най-сетне получа свободата си и стана самостоятелен
– намеря любовта на живота си
– бизнесът ми потръгне и съм добре материално
– получа мечтаното повишение
– си купя нова кола
– имам достатъчно пари за да направя еди-какво-си
– ми се роди дете
– отлгедам децата си и имам време за себе си
– отслабна
– оздравея

когато, когато, когато… във всеки друг момент, но не и СЕГА. Винаги има едно “ако”, винаги има някакво препятствие за да бъдем щастливи. И да ви кажа, това е бездънна яма. Когато най-сетне постигнете целта хикс, тя вече няма да ви носи такова удовлетворение. Оказваме се във вечния капан на неудовлетворението и искането на още и още и още… за да бъдем щастливи.

В една неотдавнашна дискусия, един млад човек каза приблизително следното “Това да искаш все повече и повече, да се стремиш към постигането на по-сериозни материални цели е индикатор за интелектуално развитие, за цивилизованост. Съвременният цивилизован човек има потребности и колкото повече от тях задоволява, толкова по-щастлив става. Да не съм някой абориген, та да се чувствам щастлив само от това, че слънцето днес е изгряло, че съм жив и птичките навън пеят”

Препрочитам горното твърдение и ми става много тъжно… Ами ако така разсъждават голяма част от младите хора, то не трябва да се учудваме на тенденцията да се превърнем в немислещо, консуматорско общество по подобие на една добре манипулирана и умело направлявана нация от марионетки.

Желанието да притежаваме повече е предизвикано единствено от позицията на нямащия, от неудовлетворението. Това се отнася както за хората, които  искат повече материални блага, така икъм онези, които искат повече секс, повече престиж, признание, авторитет, влияние и всяко друго притежание.

Какво наистина ви трябва, за да бъдете истински щастливи? Всеки от нас е имал някакви мечти, някакви цели да постигнем нещо, било то в материален, емоционален, интелектуален, или творчески план. И със сигурност голяма част от тях са постигнати вече. Е, сега щастливи ли сте? В момента шастливи ли сте? Или вече сте заложили поредните цели, искания и стремежи, чието постигане би трябвало да ви доближи до мечтаното щастие?

Според Ведите, ако човек е истински доволен от живота си, няма значение дали има повече.

Прочетохте набързо горното твърдение, нали? Хайде сега се върнете, прочетете го отново, оставете го да се разлее в съзнанието ви, огледайте го от всички страни и го усетете. Току-виж започне да ви говори нещо и усетите промяна в звученето му. Или пък в себе си.

Ако си доволен от живота си, вече няма значение дали ще имаш повече.

Това разбира се, не означава, че трябва да се откажем и да загърбим всички наши материални, интелектуални или емоционални стремежи. Всички имаме нужда от храна, облекло, лична сигурност, подслон, израстване, приемане, оценяване.
Ако погледнем дори пирамидата на Маслоу, можем да видим подробно описани човешките потребности – от най-базовите, до най-висшите. Да, тяхното удовлетворяване се счита за необходимо, но веднъж удовлетворени, те дават ли ни щастие? Пак ви питам – колко от вас днес могат да се изправят спокойно, уверено и да заявят “Аз съм щастлив човек”?

Не е необходимо на всяка цена да натрупаме повече пари, повече успех, слава и признание, за да се чувстваме доволни от това, което сме. Можем да бъдем щастливи и без да имаме точно в този момент най-съвършеното тяло (модел за което отново ни се натрапва от медиите), без да притежаваме най-красивата рокля и обувки, без дори да сме създали най-съвършената в представите ни връзка. Винаги след запълването на някоя празнина, зейва друга. И трябва ли да оставим вечно появяващата се празнина да определя посоката на живота ни, да дирижира щастието? Хронично нещастните хора винаги изброят всичко онова, което нямат и което (евентуално) ги разделя от щастието. Трябва ли да сме фокусирани върху онова, което ни липсва, вместо да оценим и възхваляваме онова, което имаме?

А ако се вгледаме, можем да открием толкова много неща, които имаме! Спомням си разказа на Джон Кехоу, в момнета в който е бил сам в колибата си насред гората, с няколко чепки грозде за храна. Докато оплаквал и се тюхкал от нещастното си положение, получил писмо от свой приятел, в което му съобщавал, че е претърпял злополука и сега са отрязали и двата му крака. След като се отърсил от шока, Джон се огледал около себе си и осъзнал колко щастлив човек бил! Имал подслон над главата си, насред най-приказната гора, имал дърва за огрев, храна, вода, цели два здрави крака и ръце, можел да ходи, да тича, да отиде и да нацепи още дърва, да изживее пълноценно деня.

А ние? Горките цивилизовани глупаци, които вечно намираме за какво да сме недоволни и нещастни? Имате ли покрив над главата си? Дом, храна, облекло, доходи, любим човек до себе си, деца. Имате дори печка и хладилник, претъпкани гардероби, по няколко коли в гаража, мобилни телефони, компютър, от където да прочетете това словоизлияние. Презадоволени от имане на вещи, но и те не ни стигат.

А в същото време 80% от хората на планетата (както твърди един мой вечен критик) живеят в доста по-неблагоприятни условия. Но пък са невероятно щастливи! За тях е достатъчно, че се събуждат за пореден ден, изпълнени с живот, слънцето грее специално за тях, общуват с природата и се наслаждават на всеки миг от деня си, необременени от терзания за кариерата, съпругата, любовницата, инвестициите, краха на фондовата борса и световната политика. Не ламтят за нова кола, нито за новата марка айфон, които евентуално да ги направят щастливи. Храната, която изяждат за седмица ние изяждаме само днес на закуска. Но те просто са щастливи! Не мислят за всичко онова, което нямат, дори не им хрумва! Живеят с наслада и благодарност за всичко онова, което имат.

Та този мой вечно кисел, критикуващ приятел, който е най-уверен, когато борави със сарказма и иронията недоумява и все задава един и същи въпрос: “Не се ли изтъркват тези твои вечни послания към позитивизъм, направо ми се повдига вече от тази позитивна вълна, така не си уникална”. Ако уникалността се изчерпва с това да си кисел критик, който търси всевъзможни начини чрез умело манипулиране на думите да впечатли аудиторията, то, не -не съм уникална! И слава Богу, че не съм! Всичко в тази прекрасна Вселена вече поне  веднъж е било откривано, а после потулено и добре забравено. А аз се опитвам да изровя от прахта онези истини и Вселенски закони, които управляват живота ни. И ще го повтарям толкова много пъти, колкото е необходимо. Оставям на другите, които държат да впечатляват аудиторията, да печелят признание и аплодисменти да бъдат уникални.

За онези 80% от населението на Земята, планетата не е добро място за живеене… но само според нашите представи и стандарти – на цивилизацията. Тези 80% съзнателно са направили избор да бъдат поставени в тези условия, да извървят пътя си и да научат уроците си. Всичко това е уместно и аз дълбоко ги уважавам за техния избор.

Да му мислим останалите 20%, които сме затънали в тинята на цивилизацията и вечно нестихващите искания и очаквания, в търсенето на кивота – щастието. Ние сме поставени в доста по-интригуващо и подхлъзващо енергийно предизвикателство. И само от нас зависи как ще подходим към него и дали ще усоеем да отработим и научим уроците си.

Доста често се оказва, че това което търсим чак до другия край на Земята е било точно до нас, но сме го пренебрегвали и сме били слепи за него.

Единственото, което ни остава е да направим избор – дали искаме да продължим да гледаме празнината, или да се фокусираме върху всичко онова, което имаме.

Току-виж се окаже, че вече сме постигнали щастието, но забързани в препускане към следващата цел, дори не сме го забелязали 🙂

                                                                                                                                          Снимка: Петър Наков

Ако тази публикация ви допада, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Благодаря ви!

Tags: , , , , , , , , , , , , , , , , ,

6 Responses to Дефиниция за щастие

  1. Ваня on October 18, 2011 at 12:29

    материализъм…искам това, после тези две неща, после тези четири…и така до безкрай.Трупаме нови вещи, изхвърляме овехтели от времето и всичко е един порочен кръг. Инвестираме в гледката пред очите ни, но не и в това, което може да оцени тази гледка…
    Дали материализмът движи света и прогреса? Не мисля- той е причина за свръх консуматорство, неравномерно разпределени ресурси за основните човешки нужди.
    Любознанието и желанието на човек за повече информация трябва да се посочва като двигател за прогреса…
    Прекрасни мисли, съвпадат с моите до край.

    • Martina Ivanova on October 20, 2011 at 10:03

      Благодаря за споделените мисли, Ваня 🙂 То всъщност няма лошо в това да задоволяваме материалните си потребности, та дори парите са си съвсем уместна и необходима енергия – стига да умеем да я управляваме. Но заобикалянето с вещи и идеята “Ще стана щастлив когато…” е обречено на вечно мрънкане, недоволство и всичко друго, освен щастие… Хроничният нещастен човек винаги има поне още една цел пред себе си, за да стигне (евентуално) до щастието. Но веднага щом я постигне, вече има нова цел… без която е абсолютно невъзможно да е щастлив.. и така – една безкрайна лудешка гоненица…

  2. дядко on November 8, 2011 at 17:04

    :)))))) хубаво нещо са си паричките,останалите филосовски разсъждения са еквилибристика на добре заучени модерни думички.Сегашният свят се крепи на финикийските знаци,неоспоримо :))))))

    • Greenthumb on November 10, 2011 at 17:04

      Защото така сме си избрали да бъде дядо 😉

  3. Slaveya on August 29, 2012 at 13:17

    Да, аз съм щастлив човек! От години насам 🙂 Пожелавам го на всички 🙂
    Марти, много мъдра писмена… дано събуди повече народ 🙂

  4. […] и преди да започна работа от фейсбук ме посрещна едно блогче на Мартина Иванова за щастието, което зададе един прекрасен тон за деня, […]

Коментирай

ТЪРСЕНЕ в сайта

Абонирай се!

За да получаваш пръв най-интересните новини от Свой Избор!

Намери ни във Фейсбук

Намери във Facebook