Затлъстяване при децата – как инвестираме в бъдещето си?

September 9, 2011
By

Нашите деца. Нашето богатство. Нашето бъдеще. Как се грижим за тях и какво бъдеще всъщност проектираме? Как се промъкна тази модерна болест там – затлъстяване!?

Започвам тази статия с една малка уговорка, за което моля да ме извините: Голяма част от вас читателите ще се почувстват засегнати от написаното, може би защото ще се разпознаят в описанието. Други ще бъдат искрено възмутени и може да ми се разсърдят за прямотата.. Но на всички вас ще кажа: Ако провокирам дори една от изброените реакции, значи ще ви накарам да се замислите и може би да направите промяна. Тогава ще съм направила нещо наистина добро! Понякога най-добрият стимул за крачка напред може да се окаже ритник отзад.

А сега, нека се върна на темата: нашите деца.

Не е тайна за никого, че глобализацията ни застигна и в храненето, и в здравеокепазването. Стигнахме и американците, и европейците по затлъстялост на населението. И най-страшното – затлъстялост и обездвижване на децата ни.

Голяма част от вас скъпи читатели познавате застрашителните данни от статистиката, гледате новините и съпричастно клатите глава “Да, това не е добре, но какво да се прави, времето го изисква”. Не, времето не е виновно, работата и заетостта ви не са ви виновни, нито шефът ви, нито учителите, нито съседските деца като част от социалната среда. Вие сте тези, единствено и само вие сте тези, които носите отговорност.

Наскоро ми се случи да говоря с момче в млада, юнушеска възраст, което само търсеше начин да се справи с визията и наднормените килограми, искаше да може да тренира заедно с приятелчетата си, да се харесва, да се чувства добре. Това дете закусва сутрин филия, намазана с маргарин и някакъв салам, през деня почти не се храни, или ако хапва нещо, то това са разни чипсове, готови закуски и прочее боклучки, напоени обилно с кока-кола, или друга подобна напитка. Вечерята е късно вечер, когато майката приготвя за 10-тина минути някакъв полуфабрикат. Звучи ли ви познато? Ако отговорът е ДА, то имате нужда от спешна промяна.

Заети ли сте? Времето ви притиска? Шефът има купища изисквания, прибирате се късно, излизате рано, нямате енергия за нищо? Това също е един познат синдром, който не води до нищо хубаво в живота ви – ден след ден се превръщате в изтощена лабораторна мишка, която се буди сутрин, втурва се да върти колелцето си (защото така трябва), гони някакви илюзорни резултати, за да може (някога) да започне да живее добре. И вкопчена в лудешкото гонене на колелцето в клетката си, забравя, че времето да живее е СЕГА. Губите радостта от живота си, вкопчени в тази клетка, а какво бъдеще подготвяте за вашите деца? Ако сега нямате време за тях, ако сега наливате отрова в основите, какво ще стане след време с вашият вече изграден голям малък човек? Ако сега нямате време да приготвите качествена и здравословна храна на детето си, ще имате ли време и сили да го водите по лекари след някоя и друга година? Или ще гледате тъжно и съпричастно, когато детето стане на 20-30 години и започнат сериозните проявления на вече съсипаното здраве? Тогава ще имате ли време?

Моля ви, драги родители, спрете да се самозаблуждавате! Какво си казвате обикновено:

“Детето е просто пухкаво, леко закръглено, много си е добре”  – Не, не е. Детето е дебело. Детето е затлъстяло. Това не е миловидно, не е сладко, не е нормално (защото е дете). Това Е болестно състояние.

“На детето му се яде (чипс, вафлички, шоколадово мляко, сокче, “здравословно” десертче, сандвич от Макдоналдс), “как да му откажа, всички деца ядат” – Чудесно, поздравявам ви. И родителите, че и бабите, които разсъждават така. Последните даже често тайно от родителите тъпчат децата с подобни боклуци, защото на душичките им се е прияло. Мили хора, ако си мислите, че така правите услуга на детето си, нека ви отрезвя – услугата е мечешка. Детето няма да започне да ви обича повече защото сте му дали от забранените неща, но за сметка на това има шанс да стане доста разглезено, изискващо, неоценяващо. За “здравословния” ефект – вече разбрахте. Извинението “е, то веднъж седмично ни се случва” не струва. Отровата си е отрова , независимо от количеството и действа с натрупване.

– “Всички в родата са с такава едра структура на тялото, нормално е и детето да е по-едро”. Съжалявам, мили хора, не е нормално. Ако всички в родата ви са с преливащи сланинки над колана, респектиращо заоблен корем и сладки бузи – това е просто фамилно невежество по отношение на храненето. Логично е ако вие самите нямате изградена култура и познания за правилното хранене, то да предадете “познанията” и навиците си на поколението си.

Погледнете децата си (че и себе си) без розовите очила и готовите удобни извинения – тях всички си ги имаме, знаете. Виждате ли пръстите на краката си без да се навеждате? Пълните ли богато шепи като стиснете корема си? Задъхвате ли се докато си завържете връзките на обувките? А вие дами – носите ли дрехи с няколко размера по-големи от тези на половинката си, виждате ли целулита , който е опасал тялото ви като втора кожа? Бременността и раждането са само удобно извинение. Няма такова нещо “Вече е късно за мен, не мога да оправя фигурата си”.  Всичко зависи от вас. И въпросът далеч не е толкова повърхностен – не опира само до визията. Не опира и до толерантносста и приемането на различията. Въпросът не опира до това да култивирате в себе си себеприемане и високо самочувствие въпреки/заради особеностите във визията (макар че е полезна първа крачка). Въпросът е в това, че затлъстяването е вътрешен нездравословен процес с множество негативни и дългосрочни последствия. И ако вие самите сте в тази категория, ако цялото семейство е пухкаво и приятно закръглено, с един куп “нормални” заболявания, то явно нещо в модела не е наред. А децата както добре знаем, попиват като гъбки нашия личен пример. 

НЕ Е нормално децата ни на 10 години да са с наднормено тегло, с диабет. високо кръвно и холестерол. Не е. 

Може би ще кажете: “Ами то в училище е пълно с лоши примери, шоколадчета, вафли, десертчета, безалкохолни напитки от автомата, чипсове и други вкусотии. Как да го спра?”. Да, несъмнено има и негативен пример от обкръжаващата среда, има фактори върху които не можете да влияете. Не можете да спрете търговците в училищата да пробутват отровите си. Но можете да обясните на детето коя храна какво е, можете да му посочите връзката между дебелото дете с диабет в съседния клас и машината за кока-кола. Можете с личния си пример и богатото на полезна и красиво поднесена храна вкъщи да възпитате култура на хранене в детето, която няма да бъде сляпо подвластна на “изкушенията” отвън. И преди всичко – да учите детето с личния си пример. 

Погледнете децата си помислете какво бъдеще планирате, какво бъдеще подготвяте, как инвестирате в него? Никога не е късно да направите промяна и във вашия живот, и в този на децата си. Ако промените себе си, ще дадете най-важния и запомнящ урок на децата си. Първата стъпка е да осъзнаете какво се случва и дали имате проблем? Следващата крачка (освен положителното мислене и себеприемане) е да предприемете конкретни действия, да направите избор за промяна. А ако не сте сигурни как точно да извървите пътя до нея, потърсете специалист, който да ви помогне и подкрепи, докато вие самите свикнете и добиете навик да се храните правилно. Каквото и да решите – не стойте с премрежени очи, опитвайки се да игнорирате фактите – те няма да се скрият. Само от вас зависи да направите промяна. Смелостта ви е достойна за възхищение!

Ако тази публикация ви допада, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Благодаря ви!

Tags: , , , , , , , ,

5 Responses to Затлъстяване при децата – как инвестираме в бъдещето си?

  1. Milena on September 21, 2011 at 12:26

    Прекрасно си изразила истината, Марти. Дано повече хора я осъзнаят 🙂

    • Marty on September 21, 2011 at 15:38

      Благодаря, Миленка 🙂 Дано, дано, и аз на това се надявам, та затова и смело и упорито ще разнищвам тези теми, докато светлинката пробие в повече умове.

  2. Дафи on August 31, 2013 at 01:19

    Според мен е много сложен въпрос. Повечето точки са споменати много добре, но не е засегнат въпросът с пристрастяването към разните “бързи закуски”. Веднъж вкусило ги, детето вероятно ще ги хареса повече, отколкото ви се иска, а това е проблем. И да го опазиш (някак) до някаква възраст, то ще гледа връстниците си. И ще иска. И колкото и да е пазено, най-вероятно ще ги хареса, дали заради захарта или натриевия глутамат… >.<

  3. Milla on October 1, 2015 at 10:17

    Добра статия! Това е истината. Като искаме да направим нещо си намираме причина. В останалите случаи се оправдаваме. Децата се учат от нас и вкусът им се възпитава от детството. На 2-годишна възраст детето ми поиска газирано, защото всички пият и аз му купих тоник. “Горчи, щипе” -каза то и край, оттогава не е поискал. Вече е на 10 години. Като получи обрив от нещо и аз започвам да чета заедно с него етикета на т.нар.”храни” и разсъждаваме на глас за химическия състав. Вярно е, че на рождени дни яде от почерпката, която не е храна, а само изглежда като такава, но като попитам: Какво ядохте? И той ми отговаря: “Не искаш да знаеш. Обичайните боклуци- пица, чипс и уж “Натурален”сок. За мен е победа, че дори и да хапне нещо, различно от храна поне ЗНАЕ разликата. Не ми отнема никакво време или усилие да го ограмотявам. Аз просто вярвам в това и говоря. Навсякъде. Вкъщи, по време на рекламите, докато готвя. Децата се учат само от личния ни пример. И въобще няма значение какво им говориш, а какво правиш. Като е вредно да яде пакетирани боклуци от училищния бюфет, предложи алтернатива от дома. И защо въобще ги търпим тези търговци, продавачи на отрова на децата ни? Подсещате ме да подхвана кампания за бюфета в нашето училище. Благодаря!

  4. […] Днес огромна част от хората, възрастни и деца са драстично затлъстяли благодарение на това хранене. Разберете, че […]

Коментирай

ТЪРСЕНЕ в сайта

Абонирай се!

За да получаваш пръв най-интересните новини от Свой Избор!

Намери ни във Фейсбук

Намери във Facebook