Ти чуваш ли, когато слушаш?

August 4, 2011
By

Чувате ли наистина? Чувате ли онова, което наистина се казва, показва и заявява в пространството?

Човешкият род е уникален и благословен с богатите възможности и способи за общуване, които са му предоставени. Но тъжното е, че понякога цял един жизнен цикъл не стига на някои индивиди да овладеят тези инструменти на комуникацията и да се научат да общуват. А това, както всяко друго познание изисква четене, учене, обмисляне и преди всичко практика – в учебното поле на Живота.

Комплексни и многопластови са уменията, които трябва да притежаваме, за да бъдем успешни комуникатори на всички нива. Но едно от най-важните умения е това да чуваме. Не просто да слушаме. Да заявиш готовност да чуеш, или да изслушаш някого – това са две коренно различни неща. Често слушаме какво казват хората около нас, слушаме за един куп събития които се случват някъде по света, слушаме как съседите се оплакват от цените, от роднините, от пенсиите, от какво ли не, слушаме съпругът/съпругата, които се опитват да ни кажат как се чувстват, какво биха искали да променят, какви са неосъществените им мечти. Безкрайно много информация прелита покрай ушите ни докато слушаме. Но каква част от нея истински чуваме?

Колко пъти сме готови наистина, искрено, с интерес и желание да вникнем, осмислим и извлечем ползата от това, което чуваме?

Активното слушане като термин вече е добре познато в практиката – в психологията, човешките ресурси, в бизнеса. То предполага желание за внимателно и търпеливо изслушване на отсрещната страна, разбиране и оглеждане на различната гледна точка. Но дори и в него често липсва една ключова съставка, която да придаде цялостен смисъл и завършеност, да добави стойност, а именно – искреното внимание и заинтересованост да разбереш отсрещната позиция, вникването в същината на думите и концепцията зад тях. Ако тази съставка липсва, рискуваме да разменяме непрестанно кухи фрази и въпроси като на игра на пинг-понг, обезличаваме комуникацията и не съумяваме да извлечем смисъла и ползата от нея.

Какви са основните причини да не чуваме?

Много често това е липсата на желание и това е съвсем разбираемо. Всеки от нас има поне един приятел, познат или колега, който вечно има какво да сподели, от какво да се оплаче и изобщо – търси публика пред която да се изяви. И в такива случаи често доброто възпитание ни подтиква да го изслушаме търпеливо, без желание да вникнем и чуем всичко.

Но причините, които ни пречат да чуваме онова, което наистина ни засяга, са различни и доста по-дълбоки. Двата основни виновника са: нашите собствени филтри и егото. Може би още по-правилно ще бъде, ако разглеждаме филтрите като функция на егото. Филтрите, които всеки от нас е създал и продължава да създава и оформя през целия си съзнателен живот. Филтрите, които по най-неочакван начин оцветяват в различни нюанси думите, които чуваме. Те представляват ограничения, състояния или мисловни форми, които ни пречат да получаваме в чист вид информация както от заобикалящата ни среда, така и от онази Вселенска Библиотека, която наричаме интуитувно познание. Това са всички онези натрупани с годините представи, убеждения, стереотипи, предразсъдъци, очаквания, страхове, опитности и спомени, през които ние пречупваме подадената ни информация и в крайна сметка… чуваме нещо съвсем различно. С други думи – действителността, която ни заобикаля, социума, училището, родителите, всичко това слага своя отпечатък върху психичното още при раждането и го коригира през цялото време на живот на индивида. Според Джон Лок при раждането детето може да бъде наречено Tabula rasa – чиста дъска, върху която после пише Животът и обществото. Този именно отпечатък наричаме Его, а останалата много по-съществена част от психичното наричаме Подсъзнание.

Не приемай нищо лично. Не прави предположения.”   (дон Мигел Руис)

Точно тези две важни правила непрестанно престъпваме и така сами си погаждаме номера. Две правила, чието неспазване обслужва Егото. Обикновено сме склонни да обясняваме чувствата си с това, което се случва: закъснението ни ядосва, неизпълненото обещание – разстройва, раздялата натъжава…. Считаме, че за чувствата изпитани от нас са виновни събитията, в който се оказваме въвлечени. В действителност нещата стоят по различен начин. Не събитията, а смисълът, който им приписваме определя чувствата ни и отношението ни към самите събития. А всъщност точно Егото е иззело тази дейност – то приписва смисъла и определя тълкуванията! А ако успеем да изолираме филтрите на егото и спрем да се поддаваме на внушенията му, комуникацията би била толкова по-лесна, приятна и обогатяваща! Ако само за миг спрем да предполагаме кой какво би си помислил, ако ние направим еди-какво-си, може да се окаже, че голяма част от страховете и очакванията са плод на илюзията ни (егото)!


Ето няколко прости примера:

Събития, изказани думи Мисли, убеждения и разбиране, породени от Егото Емоции
Несъстояла се среща Случило се е нещо неприятно Безпокойство
Винаги постъпва така, предпочита да не бъде с мен Гняв
Вероятно е зает с нещо много важно Спокойствие
Заваля! Ох, провали ни разходката Раздразнение
Само си намира причини да не се видим Тъга
Супер, тъкмо ще се освежим Задоволство

Виждате ли колко различни реакции и емоции могат да възникнат от нещо съвсем елементарно. А събитието си е все същото. Това, което се променя е само смисълът, което влагаме в събитието. А когато започне да се променя смисълът, се променят и чувствата, и същността на това, което чуваме. А представяте ли си в по-сложна ситуация? Каква каша можем сами да си забъркаме, само защото сме позволили на егото да прави тълкувания, вместо да се опитаме да чуем.

Познати ли са ви тези мислички (Самовнушения на егото):

Аз си мисля, че той си мисли, че не съм важна за него!

Аз си мисля, че тя си мисли, че съм досадна и винаги й преча!

Аз си мисля, че те си мислят, че нямам достатъчно опит за да успея с тази задача!

Аз си мисля, че тя си мисли, че съм и длъжен!

Аз си мисля, че другите си мислят, че съм глупак!

Причина: Очакванията, страховете, че предположенията и самовнушенията могат да се окажат истина

Как да ги елиминираме: Задаваме въпрос без очаквания, слушаме без предубеждения, идентифицираме и изолираме проявите на егото.

Това разбира се не става с магическа пръчка, казваме си “Ясно, от утре започвам да чувам кристално”. Егото е хитро и намира хиляди начини да се прояви, особено когато усеща, че е на път да бъде детронирано. Но ключето към успеха е, че осъзнавайки факта, че филтрираме информацията, която достига до нас, винаги можем да сме нащрек и при проява на егото, да я оразличим, да я сложим настрани и да опитаме да си “настроим” звука, че и картината.

А междувременно, не се напрягайте твърде много. Слушайте преди всичко гласа на сърцето си. Поздравявам ви с тази любима песен 🙂

target=”_blank”>Listen to you heart

В статията са използвани материали от списание Усури и МАПТ

 

 

Ако тази публикация ви допада, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Благодаря ви!

Tags: , , , , , , , ,

2 Responses to Ти чуваш ли, когато слушаш?

  1. Marty on October 13, 2011 at 19:43

    I am not quite sure how you found it helpful, as it doesn’t have an English version yet, but anyway – thanks 🙂

  2. nina koleva on January 26, 2012 at 20:37

    Нина Колева/психолог.психотерапевт,ортомолекулярен специалист.Работя и живея в Рим.Преди ололо три години създадох първият сайт за изслушване в Италия.Целта ми беше да дам възможност на всеки човек в затруднение,социално,икономическо,психологическо и др,да намери място,където може да бъде излушан,най/напред, и после,според неговото желание и с негова помощ,да се намерят начини,за да излезе от тези проблеми.
    Нямам за цел да преразказвам дейноста на сайта ми,а само да потвърдя по мой начин написаното ,а именно,че ние отдавна не се изслушваме и това ми могло да ни създаде сериозни пречки в цялостното ни развитие..Дори да ни разболее..

Коментирай

ТЪРСЕНЕ в сайта

Абонирай се!

За да получаваш пръв най-интересните новини от Свой Избор!

Намери ни във Фейсбук

Намери във Facebook